Определение № 1375 от 21.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1375 гр. София, 21.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002102430 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 11145/23.04.2024 г., подадена от Л. Г. Л., чрез адвокат В. В., срещу решение № 473 от 22.04.2024 г. по гр. д. № 20231000501296/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 775 от 16.02.2023 г. по гр. д. № 15224/2021 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Л. Г. Л. срещу В. Ц.

П. и Г. В. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС - да се признае по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2021 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район „В.“, кв „С.“, ет. 4, ап. № 15; самостоятелният обект се намира в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; с предназначение: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; с посочена площ от 115.10 кв.м; стар идентификатор: няма; при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: *****, под обекта: *****, *****, над обекта: няма; с прилежащи части: 7.46 % ид. ч. от общите части на сградата; представляващ апартамент № 15, находящ се на подпокривен етаж в сграда 6, на кота 9 плюс, с площ от 115.10 кв.м, състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, тераса, преддверие, баня, тоалетна и мокро помещение, при граници: апартамент № 16, стълбищна клетка, фасада, фасада, заедно със 7.46 % ид. ч. от общите части на сградата и на комплекса и 0.50 % ид. ч. от правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], и същите да се осъдят да предат владението му, както и за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД - за присъждане на сумата от 2650 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване на ответниците от неправомерно ползване на същия имот за 1 периода от 11.10.2021 г. до 21.12.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Въззивният съд е посочил, че предмет на делото е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищецът черпи правата си от влязло в сила решение, с което е обявен за окончателен предварителен договор за продажба на имот. Това съдебно решение има значението на нотариален акт. Ответникът също черпи правото си на собственост от договор за продажба, обективиран в нотариален акт. Съобразил е, че във въззивната жалба няма наведени оплаквания срещу приетите за установени от СГС факти, с изключение на приетото за установено вписване на възбрана върху процесния имот на 09.10.2013 г.

Намерил е за безспорно следното от фактическа страна:

Л. Г. Л. е сключил предварителен договор с „Витоша Ризорт 2000“ ООД на 08.02.2008 г. На 08.02.2013 г. е подал искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по която е образувано гр. д. № 1879/2013 г. по описа на СГС. Исковата молба е била вписана на 02.12.2013 г. (вх. рег. № 60383 от 02.12.2013 г., том ХІІІ, акт № 173 от 2013 г.). Решението по делото, с което искът е уважен, е влязло в сила на 07.06.2021 г. и отбелязано в Имотния регистър под акт № 187, том ХІІІ, вх. peг. № 73739 от 11.10.2021 г. С решение № 1709/05.11.2014 г. по т. д. № 5019/2013 г. на СГС „Витоша Ризорт 2000“ ООД е обявено в несъстоятелност. В изпълнение на решение на събранието на кредиторите на 27.04.2017 г. синдикът на дружеството е продал при условията на пряко договаряне имота на „Плиска Сървисис“ ЕООД (нотариален акт № 158, том. I, peг. № 9125, дело № 120 от 27.04.2017 г. на нотариус Г. Г., peг. № * на НК).

На 05.02.2021 г. „Плиска Сървисис“ ЕООД е продало на ответниците процесния недвижим имот (нотариален акт № 24, том I, peг. № 1749, дело № 22 от 2021 г. на нотариус Н. Я., peг. № *).

Въз основа на приетите от него доказателства - обезпечителна заповед от 07.10.2013 г. по т. д. № 5019/2013 г. на СГС, определение на СГС по т. д. № 5019/2013 г. от з.з. на 01.10.2013 г. и постановление за налагане на възбрана от 07.10.2013 г. на ЧСИ Д., Софийски апелативен съд е приел за установено, че на 09.10.2013 г. е вписана възбрана върху имота като предварително обезпечение в производството по несъстоятелност (щемпел на службата по вписванията в горния десен ъгъл на постановлението за налагане на възбрана от 07.10.2013 г. на ЧСИ Д.), като този факт се установява и от представените пред първата инстанция доказателства - вписването на възбраната е с вх. рег. № 49323/09.10.2013 г., том 23 35/2013 г., вид дело нотариално дело № 38518/09.10.2013 г., дв. вх. рег. № 48779/09.10.2013 г.: справка от имотния регистър, удостоверение за тежести с изх. № 16266/2017 г., находящо се в нотариалната преписка на нотариус Г. Г. с peг. № *, удостоверение за тежести с изх. № 42478/2015 г. и с изх. № 42475/2015 г., удостоверение за тежести с изх. № 16070/22.03.2021 г., съдебно решение по гр. д. № 1879/2013 г. на СГС.

Въззивният съд е направил следните правни изводи:

Действието на допуснатите предварителни обезпечителни мерки се заменя с действието на решението за откриване на производство по несъстоятелност и на мерките по чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ. С решението за откриване на производство по несъстоятелност действието на предварителните обезпечителни мерки се заменя с това на мерките по чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ, 2 съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 629а, ал. 9 ТЗ. Постановени са обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника с решение № 1709/05.11.2014 г. по т. д. № 5019/2013 г. на СГС, на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ, което подлежи на незабавно изпълнение. С решение № 85/25.05.2016 г. по т. д. № 2855/2015 г. ВКС, І т. о. е обявил в несъстоятелност свръхзадълженото дружество, като е прекратил дейността на предприятието му, наложил е обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратил е правомощията на органите на управление, лишил го е от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на неговата несъстоятелност, и е постановил да започне осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. Апелативен съд – София е намерил за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че ограниченото действие във времето на възбраната, допусната като предварителна обезпечителна мярка, означава непротивопоставимост на тази възбрана на ищеца, вписал исковата си молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД след налагане на възбраната. Позовал се е на ТР № 1/10.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., съгласно което докато не бъде заличена, възбраната произвежда действие. Приел е за неоснователно твърдението, че тази възбрана не е била продължена и действието й се е изгубило. Визирал е, че поради наличие на по-рано вписана възбрана в производството по несъстоятелност, конститутивният ефект на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, исковата молба по което е вписана след възбраната, не може да се противопостави на кредиторите на дружеството, съответно и на купувача на имота, който го е придобил в рамките на производството по осребряване на имуществото на длъжника. Лицата, придобили права върху недвижим имот от масата на несъстоятелността след отразяване на обща възбрана в имотния регистър по партидата на длъжника-техен праводател, подлежат на отстраняване при въвод от синдика по реда на чл. 717л, ал. 3 ТЗ. Съответно тези лица не могат да получат и защита чрез предвидения в същата разпоредба иск за собственост, тъй като придобитите права биха били непротивопоставими на въведения във владение купувач, на основание чл. 717л, ал. 4 ТЗ, във вр. с чл. 496, ал. 2, във вр. с чл. 452, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 453, т. 2 ГПК спрямо взискателя и присъединилите се кредитори са непротивопоставими не само всички разпоредителни сделки с вещни права, но и решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди налагане на възбраната, като в случая преди вписването на исковата молба е била вписана възбрана вх. рег. № 49323/09.10.2013 г. върху имота, продаден от синдика чрез пряко договаряне. Този имот е придобит от купувача от синдика. С вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. На тях са непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот, ако исковите молби, с които тези претенции са заявени пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната. Според въззивния съд неоснователно е оплакването, свързано с приложението на чл. 717з, ал. 2 ТЗ и терминологичната му разлика с чл. 496, ал. 2 ГПК, от която Л. Л. извежда противопоставимост на своите права на правата на ответниците. По смисъла на мотивите, изложени в ТР № 1/10.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., трето лице в 3 случая е ищецът, а не купувачите. Купувачът от публичната продан „встъпва” едновременно в правното положение както на длъжника, като придобива неговите права върху имота, така и в правното положение на кредиторите - в смисъл, че на него е непротивопоставимо всичко, което не може да бъде противопоставено на кредиторите. Според изречение второ на чл. 717з, ал. 2 ТЗ правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника. В случая купувач са ответниците, а ищецът е трето лице, придобило права чрез конститутивното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Тези права обаче не могат да се противопоставят на купувача, доколкото не могат да се противопоставят на несъстоятелното дружество, обвързано от действието на възбраната. При съмнение относно тълкуването на чл. 717з, ал. 2 ТЗ следва да се препрати към принципите на възбраната по ГПК. Няма разлика между характера и функцията на обезпечителната мярка възбрана, наложена като обезпечение на иск, в производство по несъстоятелност или като мярка в изпълнителния процес. Съгласно чл. 717, ал. 1 ТЗ вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по предвидения ред в Глава 46 - „осребряване на имущество”, и съобразно решението на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, освен в случаите по чл. 677, ал. 4 ТЗ. Осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността се извършва чрез продажба чрез търг по реда на чл. 717а - чл. 717н ТЗ и чрез продажба чрез пряко договаряне по реда на чл. 718 ТЗ. В чл. 717л, ал. 4 ТЗ е предвидено, че продажбата, извършена по реда на тази глава, има последиците на продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК (определение № 221/27.04.2016 г. по ч. т. д. № 67/2016 г. на ВКС, II т. о.). Както по ГПК, така и по ТЗ възбраната цели да запази правата в патримониума на длъжника, да се удовлетворят кредиторите, и съответно купувачът на имота в рамките на принудителното изпълнение се ползва със защитата на тази възбрана, така както и взискателите/кредиторите в производството по несъстоятелност.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК.

Очевидната неправилност е обоснована с произнасянето от въззивния съд в противоречие с чл. 629а, ал. 9, чл. 715, ал. 1, чл. 642 и чл. 644 ТЗ, дерогиращи общата норма на чл. 453 ГПК.

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са формулирани въпросите:

1. Продължава ли действието на предварителните обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ и след решението за откриване на производството по несъстоятелност (противоречие с определение № 632/02.12.2022 г. по ч. гр. д. № 2506/2022 г. на ВКС, ІІ т. о.);

2. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка, вкл. защо приема някое доказателство за недостоверно.