Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260026 от 14.08.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 19408/2018
Вид
Решение № 260026
Подписан
14.08.2020
В сила
08.03.2021
Състав
ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е №260026

14.08.2020 г., гр. Пловдив.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19408 по описа на същия съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

Искове на „Агенция за събиране на вземания”

ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, против Н.М.Х. , ЕГН ********** ***, с правно основание в чл. 422 от ГПК, вр. с чл.

79, чл. 86, чл. 92 ,чл. 99 и чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, и чл. 6 и следващите от Закона за потребителския кредит.

Ищцовото дружество черпи права от два договора.

Твърди се, че на 23.03.2017 год. между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ с номер *****. Съобразно договореното, Х. получил в заем сума от 1000 лева.

Заемът следвало да се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance, която имала определен кредитен лимит. Кредитополучателят се задължил да върне усвоената част от кредита, ведно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43.2 % и дневен лихвен процент в размер на 0.12 % , за срок от две години, като лихвата се изчислявала върху усвоената и непогасена главница; годишния процент на на разходите по договора бил 45.9%.

На

04.04.2017г, Х. усвоил сумата от 1000 лева, представляваща горна граница/лимит на отпуснатите средства.

Съгласно договора, при всеки отделен случай на неизпълнение, ответника следвало да представи обезпечение на кредитора под формата на поръчителство. Това задължение на Х. не било изпълнено; при неизпълнение и на това си задължение длъжникът се задължил допълнително да плати неустойка в размер на 10 % от усвоената сума на главницата . На това основание , в тежест на Х. била начислена сума от 200 лева.

Договорено било да се заплати при забавата и сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в срок в тридневния срок до представяне на обезпечението, като при забава за плащане и на тази сума се дължат разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден на просрочието до заплащане на сумите. На това основание, в тежест на Х. била начислена такса „разходи „ в размер от 80 лева.

Ответника не заплатил сумите по договора. Вземането било обявено за предсрочно изискуемо.

Понеже страните се съгласили , че при настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателя дължи и еднократна такса в размер на 120 лева, включваща разходи за дейност на служител по събирането на вземането, такава също била начислена в тежест на ответника .

На

11.10.2017 год. вземането на „Аксес Файнанс“ ООД било прехвърлено на ищеца, който поканил отново ответника да плати, като го уведомил на сключването на цесията . Плащане отново не постъпило. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на Х. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Ищцовото дружество, комуто е дадено указание по реда на чл. 422 от