Определение № 2750 от 28.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2750 гр. София, 28.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20251100605298 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XXII от НПК

Образувано е по Частна жалба на С. Г. Т. срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ № 7094/03.06.2025 год., постановено по наказателно дело от частен характер № 7830 по описа за 2025 година на Софийски районен съд, наказателно отделение, 11- ти състав, с което съдът е прекратил наказателното производство по делото.

В жалбата се излагат оплаквания за това, че СРС неправилно е прекратил производството, като е приел, че описаната фактология не съставлява престъпление. Според жалбоподателя, съдът е направил повърхностен и предубеден прочит на обстоятелствата, игнорирайки позорящия характер на твърденията, че жалбоподателят е извършил "грозна манипулация", "изопачаване на факти", "самоопределил се за немски архитект", злоупотребявал е с права, бил е "изгонен" и се е "облагодетелствал финансово от КАБ". Жалбоподателят счита, че с това решение съдът е излязъл извън правомощията си, отказал е правосъдие и е нарушил конституционните му права на чест, достойнство и добро име, както и европейските ценности.

Сочи се, че в Частната Тъжба са посочени достатъчно съставомерни признаци, които дават основание за разглеждане на делото и квалифициране на деянието като такова по чл. 146, ал. 1 НК и чл. 147, ал. 1 НК. В заключение се прави искане за отмяна на Разпореждането на СРС и връщане на делото за разглеждането му по същество.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата и за запозна с материалите по делото, намери следното:

Частната жалба е допустима, доколкото е подадена от лице, което има правен интерес и е депозирана в посочените в НПК срокове. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

1

Наказателно дело от частен характер 7830 по описа за 2025 година на Софийски районен съд, наказателно отделение, 11- ти състав е образувано по Тъжба на С. Г. Т. срещу В..М.М. с твърдения за извършени от него престъпления по чл. 146, ал. 1 НК и чл. 147, ал. 1 НК. В тъжбата са посочени и конкретните инкриминирани изрази, които според ЧТ обосновават повдигнатото обвинение, а именно :

"Във връзка с моя публикация в интернет пространството „Върховният Административен Съд отмени инженерингова поръчка на Община Пловдив“, немският архитект С. Т. публикува коментар, който е грозна манипулация и изопачаване на факти"

"Точно в навечерието на Общото отчетно изборно събрание въпросният немски архитект се опитва да си прави реклама за сметка на Управителният съвет на Камарата на архитектите в България и Органът по признаване на професионалната квалификация - Председателят на УС на КАБ, съгласно Закона за признаване на професионалната квалификация на Република България, в който е транспонирана и съответната Европейска Директива".

"С мое Решение прекратих производството по подаденото от него заявление, защото вече има поС.на правоспособност, издадена преди немската му такава /вероятно на база българската/ и затова няма как да му издам временна".

"Но имам следните въпроси към самоопределилия се за немски архитект С. Т.".

"Да считам ли, че след като се самоoпределихте пред съдебните власти за немски архитект и кандидатствате за получаване на временна правоспособност на територията на Република България, де факто сте се отказали от членство в Камарата на архитектите в България и от съответната правоспособност."

"Ако толкова искахте да докажете, че притежавате правоспособност и като инженер по всички части на инвестиционния проект, защо не доведохте производството пред КИИП докрай, а подавате жалби само срещу КАБ, чрез която от почти 20 години упражнявате свободно професията архитект?!" "Ако Решението на ВАС по частната жалба на немския архитект С. Т. засяга единствено индивидуални негови права, с които той поС.но злоупотребява, то Решението на ВАС за инженеринговата поръчка в Община Пловдив засяга правата на цялата колегия, на всички нас" "Същият този С. Т., който е бил рамо до рамо с арх. П.Б. по темите за инженеринга и правоспособностите на архитекти и инженери и е обикалял страната като съвременен будител за сметка на КАБ, защо не е обърнал тогава мача, а сега плюе срещу усилията на настоящото ръководство?" "Къде е възложеният на същия този С. Т. превод на немското законодателство и сравнителен анализ с българското такова, за което е получил значително възнаграждение".

"Проверката на Контролния съвет показа, че има сключени договори, правени плащания, но няма и следа от извършена работа".

2

"Същият този С. Т., който финансово се е облагодетелствал от КАБ, от вноските на колегията, активизира своите нападки винаги преди Общо събрание на Камарата и плюе срещу усилията на настоящото ръководство".

"Същият този С. Т., който не се посвени да пише злостни пасквили срещу Камарата до Архитектурния съвет на Европа, Баварската Камара в опит да провали участието ни в ЕЦИХ и финансираното с европейски средства СИМ обучение на архитекти ".

За да прекрати наказателното производство по делото, СРС е извършил самостоятелен анализ на фактите, изложени в тъжбата, като е приел, че така описаното деяние не съставлява престъпление по НК, доколкото инкриминираните изрази не са обидни, позорящи или клеветнически, поради което образуваното наказателно производство от частен характер се явява лишено от предмет и като такова, следва да бъде прекратено.

Настоящият съдебен състав намира изводите на първостепенния съд, с които е прекратил наказателното производство по делото за правилни и обосновани, като следва да допълни следното:

Честта и достойнството са морално-етични категории. Честта се свързва с положителната обществена оценка на личността, а достойнството – със самооценката на човека за собствената му обществена значимост, отразява моралното отношение на човека към самия себе си и на обществото към него.

Доброто име, от своя страна, представлява положителната оценка на обществото за личността, неговата известност, общественото мнение спрямо него и неговите качества, професионализъм, умения и нравственост, които определят уважението на околните спрямо него. Именно посегателствата срещу честта, достойнството и доброто име на лицето са правно гарантираните граници, които е възможно да бъдат прекрачени при упражняването на свободата на словото.

Правото на изразяване на мнение, свободата на печата и правото да се търси, получава и да се разпространява информация не са абсолютни.

Основанията за ограничаването им се съдържат в Конституцията – в чл. 39, ал.

2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2, които не позволяват те да бъдат използвани за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общата разпоредба относно защитата на правата – чл. 57, ал. 2 от Конституцията, която не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърняват права или законни интереси на други. Обидата представлява действие или изказване, което е унизително за честта или достойнството на другиго, като се използват унизителни от гл. т. на господстващия морал епитети, които според съвременните обществени стандарти са неприлични, вулгарни и цинични. Обидено може да бъде само физическо лице, като то трябва да бъде в съС.ие да възприеме обидните изрази или действия, както и да формира чувство за лично достойнство и чест.

Обидата на група лица, характеризирани на определен признак, без да са идентифицирани поименно не съставлява обида, като в тези случаи в зависимост от контекста, може просто да е налице критика към работата на определена институция, бранш и т.н. Съдебната практика многократно 3 извежда, че при преценката за обидната форма на извършеното трябва да се изхожда не просто от субективното възприятие на засегнатия, а от обективен критерий – от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. Наред със субективната преценка на пострадалия се изисква обективно казаното или извършеното да е унизително, т.е. да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо, цинично. Обидното отнасяне не е просто неучтивост, неспазване правилата на приличието или проява на недостатъчно възпитание.

От изключително значение е дали изказването или действието са насочени към личността на обидения или към негово действие или постъпка.

Обидата ще е налице, ако деянието е насочено към личността на лицето.

Критиката към негови действия, изказвания, включително свързани с неговата работа или позиция, не могат да се възприемат като обида. Обидата ще е налице, когато е атакувана самата личност на обидения. Именно разликата между квалификации, отправени към действия, решения, бездействия на дадено лице и/или последици от тях, и коментирането им, било то и с обидни епитети, от една страна, и отправянето на обидни епитети по адрес на личността на дадено лице, от друга, е разграничителната линия между критика и обида. Когато обидата е насочена към лицето, към негови лични характеристики, свързани с личността му и личния му живот, тогава е налице обида. Критиката към работата на лицата, а не към самите лица, не представлява обида. Липсата на съвестно изпълнение на задълженията, неспазването на срок, неефективни, безполезни решения или бездействия и тяхната квалификация и оценка представляват критика. Разграничението е от изключително значение и за демократичността изобщо, както и за възможността за граждански дебат. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого и обидата.

Клеветата е налице, ако някой разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, което не е извършено от засегнатото лице. Разгласяването представлява довеждане до знанието на трето лице на неверни, несъществуващи факти, които са позорни. Пострадал от клеветата може да бъде физическо лице. Неверните факти и твърдения трябва да се отнасят до него и той лично да е назован. Посочването на група хора и твърдението на определени факти за отрасъл, професия, организация или институция не е клевета. Клеветата може да се извърши писмено или устно.

Позорното обстоятелство е твърдение за съществуване на определен факт, който е от естество да накърни честта, достойнството или доброто име на пострадалия. Тези факти могат да се отнасят както за позорно обстоятелство, така и за извършено престъпление, като не е необходимо да са описани всички елементи от фактическия състав на престъплението, за да е налице клевета.

Достатъчно е да се създаде общо негативно впечатление за извършване на престъпление от страна на пострадалия. Няма да е налице клевета, ако се 4 докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. Ето защо клеветническите твърдения следва да са достатъчно конкретни, за да могат да бъдат проверени от гледна точка на тяхната вярност, докато обидните не съдържат тези характеристики. Вредните обществено опасни последици настъпват за оклеветения чрез засягане на общественото мнение спрямо него. Разпространяването на отрицателни сведения за другиго (в това число обидни, оскърбителни, шокиращи, смущаващи обществото или част от него) е допустимо в условията на всяка правова държава, чиито фундаменти по дефиниция са плурализмът и свободата на словото. Лимитът на тази свобода е противостоящото право на лична чест и достойнство като естествено присъщи на всеки индивид. Балансът между двете групи от права следва да се счита за спазен, когато разпространената информация, макар и отрицателна, е истинска, т.е. съответстваща на действителността или когато разпространяващият е имал достатъчно поводи да я приеме за такава. . Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти.