Решение № 1296 от 27.10.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. Велико Търново, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20264110101263 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на С. П. С., в която се излагат твърдения, че с „***” ООД е сключен Договор за потребителски кредит №****** от 05.12.2023г. като на ищеца е предоставена сумата от 600 лв., която се задължил да върне на ответника заедно с начислената договорна лихва от 72,63 лв. и неустойка от 311,37 лв. в срок до 05.04.2024г.

Навеждат се доводи, че в договора е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение от длъжника чрез поръчител или банкова гаранция, а в случай на неизпълнение – плащане на неустойка, както и че ищецът е платил на ответника 984 лв. Изтъква се, че е налице неяснота при формиране на годишния процент на разходите /ГПР/ от 59,74 % и невключването в него на разходите за неустойка, с които се надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се накърняват добрите нрави. Поради изложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора и да осъди ответника да възстанови на ищеца сумата от 196,34 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да плати направените по делото разноски, а при условията на евентуалност да прогласи недействителността на клузата, с която е уговорено плащане на неустойка и да осъди ответника да възстанови на ищеца сумата от 159,20 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Признава сключването на процесния договор и предоставяне на сумата от 600 лв. на ищеца, по който последният е извършил 1 плащания в общ размер на 920,85 лв. Изтъква, че оспорените клаузи са действителни и не противоречат на изискванията на ЗПК и че вземането за неустойка не следва да се включва в ГПР, поради което е налице валидно основание за плащане на претендираната сума. С оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 05.12.2023г. между „***” ООД в качеството на кредитор и С. С. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №****** като ответникът предоставил на ищеца сумата от 600 лв., която последният се задължил да върне в срок до 05.04.2024г. заедно възнаградителна лихва от 72,63 лв., на 4 месечни вноски с падежи посочени в погасителен план. Годишният процент на възнаградителната лихва е определен на 48 %, а ГПР по кредита - на 59,74 % въз основа на дължимите главница и договорна лихва. Съгласно чл. 5 от договора, кредитополучателят поел задължение в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение на кредитора чрез поръчител или банкова гаранция, а при неизпълнение – да плати неустойка по чл. 11, ал. 1 от договора в размер на 311,37 лв., разпределена на вноски съгласно погасителния план. По делото е представена справка от ответника за извършените плащания по кредита, която не е оспорена от ищеца.

От нея се установява, че за срока на действие на договора С. С. е платил на „***” ООД сумата от 920,85 лв., с която са погасени задължения в размер на 600 лв. за главница, 51,92 лв. за договорна лихва, 258,93 лв. за неустойка и 10 лв. за такса.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разглежданият договор за заем е потребителски по своя характер и за него са приложими разпоредбите на ЗПК. Клаузата на чл. 5, в която е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение от длъжника след отпускане на кредита е нищожна на основание чл. 26, ал.

1, пр. 2 от ЗЗД тъй като накърнява добрите нрави. Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Уговарянето й извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции води до нищожността на неустойката, защото противоречи на принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез нея се цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на кредитора преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на длъжника да предостави исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални вреди от непредоставянето на обезпечение е показателно, че с неустойката се цели заобикаляне изискването на чл. 19, 2 ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита, постъпващо като печалба в полза на кредитора, поради което клаузата на чл. 5 от договора е нищожна и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал.

4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва, който към 05.12.2023г. е 69 %. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви, такси и неустойка. Поради изложеното исковата претенция на С. С. по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК е основателна и следва да бъде уважена.

След като ищецът е платил ответника 920,85 лв. при задължение за главница от 600 лв., разликата от 320,85 лв. /164,05 евро/ е платена без основание и подлежи на връщане, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.04.2026г., до окончателното изплащане на задължението, като исковата претенция по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в посочената част също е основателни и следва да бъде уважена, и отхвърлена за разликата от 164,05 евро до 196,34 евро.

При този изход на делото и на на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 52,56 евро за държавна такса. Претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна. Съгласно дело С-714/22 на СЕС, чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично.

Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие като на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат А. А. сумата от 250 евро за адвокатско възнаграждение за предявените искове. Същото е под минималния размер за исковите претенции, обусловени от едни и същи облигационни правоотношения между страните, съответства на реално извършената работа по делото от процесуалния представител, изразяваща се в запознаване с документите по два договора, които са с малък обем, изготвяне на искова молба и подготовка за съдебно заседание при становище на ответника, че оспорва основателността на исковите претенции. Освен това, делото не се характеризира с правна или фактическа сложност като е разгледано без явяване на процесуални представители.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по предявения иск от С. П. С. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” 3

№*, ет. *, aп. **, срещу „***” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.

***, район ***, бул. „***” №****, ет. *, че Договор за потребителски кредит №****** от 05.12.2023г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

Осъжда „***” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, бул. „***” №****, ет.*, да заплати на С. П. С. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №*, ет. *, aп. **, сумата от 164,05 евро /сто шестдесет и четири евро и пет цента/ - главница, представляваща извършено без основание плащане по Договор за потребителски кредит №****** от 05.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2026г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 52,56 евро /петдесет и две евро и петдесет и шест цента/, представляваща направени по делото разноски, като отхвърля иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в частта за разликата от 164,05 евро до 196,34 евро.

Осъжда „***” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, бул. „***” №****, ет. *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат А. А. А. от Адвокатска колегия - Пазарджик, №**********, от гр. ***, ул. „***” №*, сумата от 250 евро /двеста и петдесет евро/ за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4