Определение № 1322 от 21.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1322 гр. София, 21.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело № 20238002103666 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248 ГПК

Делото е било образувано по повод подадената касационна жалба с вх. № 3254 от 02.05.2022 г. срещу решение от 18.04.2-23г. по в.гр. д. № 573/2022 г. на АС – Варна, с което е отхвърлен иск по чл.74ЗОПДНПИ/отм./ и пар.5, ал.2 ПР наЗПКОНПИ.

С определние от 28.02.2024г. ВКС е обезсилил въззивното решение в една част на основание чл.233 ГПК , а в астаналата му част не е допуснал касационно обжалване.

С молба от 06.03.2024г. процесуалният представител на Д. Е. К. и А. Ж. К. е направил искане за изменение на определението в частта му относно разноските, като бъдат присъдени такива на адв. Г. А. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, сега Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

По направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на на адв.

Г. А., процесуален представител на Д. Е. К. и А. Ж. К. , при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, настоящият състав е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗПКОНПИ въз основа на мотивирана молба на заинтересованото лице или по искане на Комисията, съдът може да разреши извършване на плащане, или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение в случаите на неотложна необходимост. Изложени са съображения, че има установена в ЗПКОНПИ възможност (чл.

119, ал. 1), но няма данни същите да са предприели необходимите действия за това да се разреши да се извърши разпореждане със запорирания автомобил или възбранените 1 недвижими имоти, които въпреки наложените запор и възбарни могат бъдат източник на доходи, тъй като законът позволява същите да бъдат освободени от обезпечение при установена нужда от необходимите средства за заплащането на разноските и таксите в съдебното производство по специалния закон (чл. 119 ЗПКОНПИ, който се прилага и за неприключилите производства по отменения ЗОПДИППД съгласно § 5, ал. 2 ПЗР ЗПКОНПИ)– така например определение № 194/25.04.2018 г. по ч. гр. д. № 422/2018 г. ІVто го, определение № 856/18.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6531/2014 г. ІV-то го. Прието е, че за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица, и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски.

Съдът е счел, че в случая ответниците, с оглед установеното по делото имуществено състояние, не могат да бъдат определени като материално затруднени лица, след като не са се възползвали от от дадената им възможност след влизане в сила на определението за налагане на обезпечителни мерки да поискат с мотивирана молба съдът да им разреши извършване на плащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения от тях адвокат.

Ето защо и настоящият съдебен състав е счел, че не са налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за присъждане на възнаграждение на адв.А. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 335 315,64 лева.

В молбата от 06.03.2024г. , с която отново се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, се съдържат данни, че ответниците по иска и по касационната жалба не са поискали да им бъдат освободени от обезпечение средства, за да заплатят адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител, макар и да са правени искания за освобождаване на средства за други разходи - заплащане депозит на вещо лице, данъчни задължения и др.

С оглед на така изложените съображения настоящият състав намира, че молбата за изменение на определението като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 335 315,64 лева е неоснователна , тъй като не са налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗА за присъждане на адв.А. на адвокатурата възнаграждение за процесуално представителство на ответниците пред ВКС.

При тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 06.03.2024г. от адв. Г. А.-АК-Варна, процесуалният представител на Д. Е. К. и А. Ж. К. ,за изменение на определение от 28.02.2024г. по гр.д.

№3666/2024г. по описа на ВКС и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3