Определение № 993 от 06.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 993 гр. Велико Търново, 06.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20264100500682 по описа за 2026 година

Производство по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 9675/23.06.2026г. от страна на К. Й. Т. с ЕГН **********, от гр.Г.Оряховица ул.Сливница”№5(email: [email protected]), против

Определение№562/15.06.2026г. по гр.дело№3539/2025г. на ГОРС, с което е върната изцяло исковата молба на К. Й. Т. и е прекратено производството по гр.дело№3539/2025г. на ГОРС . Твърди, че е инвалид, но съдията-докладчик в първоинстанцинното производство не бил разгледал молбите и документите към тях, макар да била платила държавна такса за разглеждане на исковите молби.

Счита, че към нея била проявена диксриминация. Твърди, че имала „група във Facebook, в която се публикували статии и клипове на правна тематика от разни съдии и адвокати, така, че била доста навътре в правните ситуации…“. В нейния случай се касаело за фирма работеща извън търговския обект, която организирала мероприятия по разни хотели , при които рекламира масажни уреди и чрез съдействието на лица от „Ти Би Ай Банк“АД, която мамела възрастни хора(предимно пенсионери), за да сключват потребителски кредити, „тайно без да разберат…“. Описва детайли от обстоятелствата във връзка със сключени два договора за потребителски кредит с „Ти Би Ай Банк“АД(същите неколкократно описани в молбите пред първоинстанционния съд…). Също така се излагат и факти и обстоятелства относно съществуващ договор за покупко-продажба на стоки извън търговски обект между „Конкорд Сейл“ЕООД(„Скай Лайн Къмпани“ООД) и К. Й.Т.. Твърди, че била представила достатъчно доказателства, но съдията-докладчик не ги бил разгледал и не могъл да оцени делото и повтаря искането си за отвод на съдията-докладчик по гр.дело№3539/2025г. на ГОРС. Счита също, че обжалваните актове били нищожни, тъй като не били подписани „с подпис и печат“ на съдията и съда, както „могат прокурорите да се подписват под решението си и дори и печат да поставят…“. В исковата си молба била искала именно обявяване на договора с „Ти Би Ай Банк“АД за недействителен, съгласно чл.26 от ЗЗД, както и желае гр.дело№3539/2025г. на ГОРС да бъде разгледано от друг съдия. Трябвало да се видят договорите, като всички били с неверни данни, за което посочила и членове от законите(ЗЗД и ЗЗП). Жалбата и била и в отговор на Разпореждане№1760/15.04.2026г., на относно кои са 1 материални и нематериални разходи, като била включила и вреди за пропуснати ползи, описвайки законите, нарушенията от фирмата и банката – „Скай Лайн къмпани“ООД и „Ти Би Ай Банк“АД, като „Скай Лайн къмпани“ООД чрез представители на банката в тая фирма предоставяло клиенти на банката чрез принуждаването им да сключват неоснователни потребителски кредити с банката , от които те нямали нужда. Нарушенията били извършени най-вече от Надежда Михайлова Коцинова, а Васил Георгиев Костадинов само представял стоките като японски и не е работил на компютъра. Изпратила жалба до до ГДБОП срещу Надежда Михайлова Коцинова от „Ти Би Ай Банк“АД, в която посочила подробно чрез законите нейните проявления. Моли да бъде отменено Определение№562/15.06.2026г. по гр.дело№3539/2025г. на ГОРС и да бъде поискано подаването на отвод на съдията-докладчик по първоинстанционното производство, като с адвоката си очаквали присъствено дело и справедлив съдебен процес.

Ищцата К. Й. Т. е предявила няколко претенции срещу „Ти Би Ай Банк“АД.

С Разпореждане от 28.01.2026г. ГОРС е указал на ищцата, че исковата и молба е нередовна и е дал подробни указания за отстраняване на нередовностите в указания срок. Констатирайки, че срокът за отстраняване на нередовностите на исковата молба изтекъл на 05.02.2026г., а указанията не били изпълнени, с Определение№177/24.02.2026г. по гр.дело№3539/2025г. на ГОРС е била върната изцяло исковата молба на К. Й. Т. и е прекратено производството по гр.дело№3539/2025г. на ГОРС.

По въззивна частна жалба от страна на К. Й. Т. е било образувано в.ч.гр.дело№334/2026г. на ВТОС, като въззивният съд с

Определение№503/01.04.2026г. е отменил

Определение№177/24.02.2026г. по гр.дело№3539/2025г. на ГОРС, с което е върната изцяло исковата молба на К. Й. Т. и е прекратено производството по гр.дело№3539/2025г. на ГОРС и върнал делото на първоинстанционния съд за изпълнение на дадените указания по движение на делото(конкретизиране на всяка от претенциите: -за имуществени вреди(с ясно конкретизиран размер), като посочат в какво се изразяват - дали същите представляват претърпени загуби или пропуснати ползи. В случай, че се претендират претърпени загуби да изложат съображения в тази насока, като посочат в какво точно се изразяват и как се формира всяка от претенциите, а ако се претендират пропуснати ползи- да посочат в какво се изразяват същите и как се формират. След като се претендират неимуществени вреди, следва да се посочи в исковата молба, вследствие на какви действия и/или бездействия на ответника, ищцата Т. е претърпяла неимуществени вреди(и в какво конкретно се изразяват тези неимуществени вреди - засягане на честта, достойнството, доброто име на лицето в обществото(морални щети) и т.н. или физически, емоционалните страдания, въобще всички негативни преживявания и др.…)

С Разпореждане№1760/15.04.2026г. по гр.дело№3539/2025г. ГОРС, съобразно указанията на въззивната инстанция оставил без движение исковата молба подадена от К. Й. Т. срешу „Ти Би Ай Банк“АД, тъй като същата е нередовна - чл.127 ал.1 т.2, т.4 и т.5 от ГПК, чл.127 ал.2 от ГПК и чл.128 т.2 и т.3 от ГПК, като е указано на ищцата Т. в едноседмичен срок от съобщението: -да посочи кратко, точно и ясно, в какво се състоят имуществените вреди, които е претърпяла вследствие на действията на ответника, както и в какво се състоят неимуществените вреди, които е претърпяла вследствие действията на ответника, и с какви действия са причинени, т.е. да изложи фактите и обстоятелствата по случая на основание чл.127 ал.1 т.4 от ГПК; -да посочи за имуществени вреди(с ясно конкретизиран размер), в какво се изразяват - дали същите представляват претърпени загуби или пропуснати ползи. В случай, че се претендират претърпени загуби да изложат съображения в тази насока, като посочи, в какво точно се изразяват и как се 2 формира всяка от претенциите, а ако се претендират пропуснати ползи - да посочи в какво се изразяват същите и как се формират; -по твърденията за претендираните неимуществени вреди, следва да се посочи в исковата молба, вследствие на какви действия и/или бездействия на ответника, ищцата Т. била претърпяла неимуществени вреди(и в какво конкретно се изразяват тези неимуществени вреди засягане на честта, достойнството, доброто име на лицето в обществото(морални щети) и т.н. или физически, емоционалните страдания, въобще всички негативни преживявания и др.); -да посочи доказателствата си и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи с исковата молба всички писмени доказателства - чл.127 ал.2 от ГПК/; -да представи препис от уточняващата искова молба и доказателствата за връчването им на ответника; -да въведе петитум съответстващ на обстоятелствената част на исковата молба, съобразно горните уточнения. Със същото разпореждане е указано на ищцата, че може да ползва правна помощ, ако има нужда и отговаря на условията за това, както и последиците от неизпълнение на указанията в срок - исковата молба ще бъде върната на основание чл.129 ал.3 от ГПК.

С молба от вх.№6228/23.04.2026г., допълнена с молба с вх.№8840/08.06.2026г. ищцата отново е формулирала исканията си до ГОРС.

С Определение№562/15.06.2026г. по гр.дело№3539/2025г. на ГОРС е била върната изцяло исковата молба на К. Й. Т. и е прекратено производството по гр.дело№3539/2025г. на ГОРС .

Частната жалба против Определение№562/15.06.2026г. по гр.дело№3539/2025г. на ГОРС е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК ввр. чл.129 ал.3 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК(в т.ч. и с внесена ДТ) от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

Както чл.360а от ЗСВ, така и чл.102а ал.1 от ГПК изискват всички актове на съда да се издават в електронна форма. Същевременно, обаче в ГПК е запазено и изискването крайните актове на съда(решения, определения или разпореждания), да се създават и в още една форма – писмена(чл.235 ал.4 от ГПК), като този писмен акт се изисква да се подпише материално от всички съдии взели участие в постановяването му(чл.236 ал.3 от ГПК, чл.254 ал.2 т.7 от ГПК). Доколкото чл.102а ал.1 от ГПК е обща правна норма касаеща всички актове и процесуални действия на съда, а нормите на чл. 235 ал. 4 от ГПК, чл.236 ал.3 от ГПК, чл.254 ал.2 т.7 от ГПК, както и чл.412 т.12 от ГПК са специални правни норми и касаят само крайния акт на съда, то специалните правни норми следва да се приеме, че дерогират общата правна норма и от достатъчност само на електронната форма за акта изискват и писмена такава със саморъчен мастилен подпис на съдията. Съгласно чл.102а ал.4 от ГПК, издаден в електронна форма акт на съда може да се възпроизвежда на хартиен носител и същият ще има значение на официален препис, ако е заверен от служител, овластен от ръководителя на съответния съд. Обжалваните съдебни актове на ГОРС са изготвени в ЕИСС, като по хартиеното дело са приложени във вид на писмен препис от електронен документ и подписано(с мастилен подпис) в тази писмена форма от съдията.

Съгласно чл.2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. За да бъде възможна и адекватна тази защита, съдът трябва да е наясно какви права се твърдят и от кои конкретни факти от обективната действителност произтичат тези права.

Относно предизвикания съдебен спор, правото на ищцата да привлече в съдебното 3 производство посочен от нея ответник почива на задължението и да конкретизира факти(случилото се в обективната действителност). Съдът дължи да осигури възможност за въвлечения в спора ответник(обосновано с конкретни твърдения и логически изведено от тях искане, произтичащо от предписано със закон поведение) да разбере освен кой и какво търси, защо го ангажира с участие в процеса. Понеже правото на обезщетение(такова се търси от ищцата…) произтича от противоправно поведение, наложително е то да бъде описано така, че да става ясно какво точно се е случило, къде е станало, кога и обстоятелствата, при които увреждащото поведение е било осъществено(как е станало). Предметът на делото се определя от твърденията на ищцата и съдът не разполага с правомощие да ги извлича от приложени към исковата молба доказателства. Предвид принципа на диспозитивното начало(предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а съдът е длъжен да даде правна квалификация на предявения иск въз основа на фактическите твърдения на ищеца в обстоятелствената част и петитума на исковата молба и само когато същите са неясни или се констатира противоречие между тях…), съдът следва да даде указания по чл.129 ал.2 от ГПК за уточняването им и отстраняване на допуснатата нередовност. Исковата молба се оставя без движение с указания до страната да отстрани допуснатите в нея нередовности, като при неизпълнение на указанията в дадения срок, исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца, а производството се прекратява - чл.129 ал.3 от ГПК. С исковата молба се определят рамките, в които съдът дължи произнасяне, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което в обстоятелствената част на исковата молба следва да бъдат изложени всички обстоятелства, въз основа на които ищцата търси защита на свои лични и имуществени права по конкретното дело. Дадените от ГОРС указания за отстраняване на нередовности на исковата молба(За да е редовна исковата молба следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл.127 ал.1 от ГПК и чл.128 от ГПК…) следва ясни и пълни, като същите да посочат на ищцата каква нередовност следва да се отстрани, за да бъде исковата молба редовна и съдът да може да изпълни задължението си да квалифицира въз основа на посочените правно релевантни факти правното основание на предявения иск/искове. Неточните или неясни указания на съда са равнозначни на липсата на такива и неизпълнението им не е основание за прекратяване на делото.