Решение № 284 от 04.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Плевен, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430101235 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба вх. №6630/26.02.2025 г. на С. П. С., чрез адв. Е. ***, срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която се иска: 1 )прогласяване на нищожност ДПК № 4580819/01.09.2022 г., сключен с първия ответник, поради противоречие със закона; 2) прогласяване на нищожност на договора за предоставено поръчителство № 4580819/01.09.2022 г., сключен с втория ответник, поради липса на правно основание и противоречие с добрите нрави.

В исковата молба ищецът твърди, че е сключила договор за заем с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, по силата на който и е отпуснат паричен заем при фиксиран лихвен процент 35%, което нарушавало принципа на добрите нрави и внасяло неравноправие, поради което клаузата за договорно възнаграждение счита, че е нищожна. Ищецът сочи, че уговорения в договора за кредит ГПР не съответства на действително приложимия, поради което счита, че е допуснато и нарушение на чл.

11,ал.1,т.11 ЗПК. По този начин кредиторът заблуждавал потребителя за действителния разход по сделката, което обуславяло нищожност на договора на осн. чл. 22 ЗПК. Това било така, защото уговореното възнаграждение за фирмата-гарант е разход по кредита, който следва да си включи при изчисляване на ГПР. Договорът не съдържал и ясен и рабзираем начин на формиране на действителния приложим между страните ГПР.

Ищецът счита още, че на собствено основание е нищожен и сключения с втория ответник договор за предоставяне на поръчителство. Кредиторът имал задължение да направи оценка на кредитоспособността на потребителя и да не кредитира по безотговорен начин. На практика според ищеца, клаузата за дължимост на възнаграждение за поръчител, прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и увеличавало размера на задълженията. На последно място, ищецът сочи, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, съществува валидно при условие, че съществува действителен главен дълг, а в случая 1 кредитната сделка била нищожна. Моли предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от ответните дружества.

Ответникът „ ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ формулира довод за недопустимост на предявения установителен иск, поради липса на правен интерес, тъй като към момента на сключването му, неговото изпълнение между страните не е имало спор.

Производството по предявените искове следвало да се прекрати. Ответникът формулира и довод за неоснователност на предявените искове, тъй като договорът отговарял на изискванията на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК. В съответствие с посочените норми ответникът твърди, че са изчислени правилно параметрите на договора към момента на неговото сключване, като са отразени известните към този момент разходи. Поради тази причина или използвани зависимост от вида на договора за паричен заем – допускания, предвидени в приложение №1 към чл. 19,ал.2 ЗПК, т.3,б.“а“. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не се включвало към ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита според легалната дефиниция. Предоставянето на обезпечение не представлявало условие за усвояване на заемната сума от заемодателя и не представлявало условие за сключване на договора за заем. Заемодателят нямал задължение да изчислява и посочва нов ГПР при промяна на условията по договора. Единственото задължение на ответника е да предостави информация за обезпечения в СЕФ и в договора, а предоставянето на обезпечение по воля на потребителя не замества процедурата по оценка на кредитоспособността. Твърденията на ищеца, че такава оценка не е направена от кредитора се сочи, че е невярна, защото ищецът не вземал предвид, че от него е поискана информация относно финансовото му състояние. Ответникът сочи още, че в конкретния случай заемополучателят е избрал да обезпечи вземанията чрез гарант, индивидуално е договорил с него приложимите между тях условия, поради което е невярно, че не е могъл да определи обхвана задълженията си. В заключение се иска от съда да прекрати делото или да остави исковете без уважение, като се претендират и разноски. Релевира се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ищеца.

Ответникът „ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, счита предявената искова молба за нередовна, тъй като нямало представено пълномощно. Основанието на иска срещу „Файненшъл България“ се сочи, че е непълно, тъй като не са изложени обстоятелства отнасящи се до искането за прогласяване на нищожност на договор за поръчителство. Предявеният с исковата молба установителен иск за нищожност на договора за поръчителство се сочи, че е недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като осъдителния иск съдържал себе иси искане за установяване на спорното материално право. По същество ответникът счита предявените искове за неоснователни, поради това, че договорът за предоставяне на гаранция е действителен, отговарял на изискванията на закона и е сключен между лице, вписано в регистъра на БНБ за финансови институции по чл.3а ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, в изисканата от закона форма. С процесния договор се уреждали отношенията между възложител и гарант, по силата на който гарантът издавал гаранция за плащане в полза „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с наредител настоящия ищец, с цел гарантиране на изпълнение на задълженията на наредителя по договора за паричен заем. Договорът за предоставяне на гаранция не бил акцесорен на договора за заем, като ответникът сочи, че договорът е сключен само и единствено поради възлагане от ищцовата страна и то само при условие, че ще заплати възнаграждение на гаранта. Предоставянето на гаранция не попадал в обхвата на ЗПК и съответно нормите на този закон не намирали приложение по отношение на него.

Свързаността между кредитор и гарант не променяло приложеното поле на ЗПК и не представлявало основание възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се включи в ГПР по договора за паричен заем. Договорът за 2 предоставяне на поръчителство бил подписан след сключване на договора за заем и получаване на заемната сума, като изрично е уговорено, че той влиза в сила, след оценка на риска. С оглед на това дружеството-кредитор не би могло, а и няма основание да включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция към ГПР съгласно чл.11,ал.1,т.10 ГПР. Престацията на възложителя представлявала насрещно задължение по договора за предоставяне на гаранция, който ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сключва по занятие. Именно по тези съображения твърденията за нарушение на принцип на добросъвестност, липса на основание счита за неверни. В заключение се иска от съда да прекрати производството по установителния иск като недопустимо и/или да остави предявените искове без уважение. Претендират се разноски и се въвежда възражение за недължимост на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В с. з. ищецът не се явява и представлява, претендира разноски според представения списък.

В с. з. ответниците не се явяват и представляват.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства преценени по отделно и в тяхната съвкупност, устави следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от събраните писмени доказателствени средства се установява, че ищецът е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за потребителски кредит № 4580819/01.09.2022 г. и договор за възлагане за възлагане на поръчителство от 01.09.2022 г. с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД.

Основните параметри на договора за кредит са както следва: отпуснат заем в размер на 1000 лв., общ размер на кредита 1073,96 лв., дължима на 4 вноски от по 268,49 лв. с краен падеж 01.01.2023 г., фиксиран лихвен процент – 35%, 0.10% лихвен процент на ден, и 40,57% ГПР. Съгласно чл.4 от договора за кредит, заемателят се задължава в срок от три дни от подписване на договора да предостави обезпечение чрез две физически лица, или банкова гаранция, или одобрен от заемодателя дружество-гарант.

Видно от съдържанието на сключения договор за възлагане на поръчителство от 01.09.2022 г., е че потребителят е поел задължението да заплати възнаграждение за поръчителство в размер на 354.03 лв., платимо разсрочено по 88.51 лв. на четири вноски с краен падеж 01.01.2023 г., като според чл. 3,ал.3 ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължение за заплащане на възнаграждение за гаранта. При недостатъчно плащане, се предвижда първо да се погасява възнаграждението на поръчителя, преди задълженията по договора за кредит.

От заключението на приетата и неоспорена от страните ССЕ се установява, че в посочения в договора за кредит ГПР е включена главница и лихва, но не и възнаграждение за поръчителя. При неговото включване ГПР по договора е в размер на 475,42%

Горната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателствени средства на който съдът дава пълна вяра, тъй като са неоспорени и последователно установяват правнорелевантните факти. Съдът дава пълна вяра на заключението на вещото лице, тъй като е обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 19, ал.4, чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, които са процесуално допустими.

Безспорно между ищеца и първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД 3 съществува облигационно правоотношение, породено от сключения между тях договор за паричен заем с №4580819/01.09.2022 г., който има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на договора със законовите изисквания за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания или тяхната тежест в поредността на чл. 26 от ЗЗД. Съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В разглеждания случай в договора за паричен заем е посочен размер на ГПР – 40,57% при определени допускани, но от същия не става ясно какви точно разходи са включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите го компоненти, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в приложение № 1 към закона. Тоест липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният размер на разходите по кредита. Също така в договора за паричен заем е посочена обща дължима сума в размер на 1073,96 лева, но в същата не е включено допълнителното плащане от 354.03 лева, представляващо дължимото от потребителя възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция, който обезпечава договора за заем и което плащане е уговорено, като приоритетно пред задължението да се върне заемната сума. С това допълнително плащане се покриват разходи, които са пряко свързани с договора за паричен заем, и които са били предварително известни на заемодателя(свързано юридическо лице с поръчителя) с оглед обстоятелството, че поръчителят е одобрен и известен на заемодателя и от клаузите на поръчителството става ясно, че възнаграждението е пряко обвързано с погасителните вноски по кредита, и дължимо наред с тях. След като тези две условия са налице, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква стойността на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да бъде включена в размера на ГПР.