Определение № 1584 от 23.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1584 гр. София, 23.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Н.а

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Н.а Касационно търговско дело № 20248002902046 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД срещу решение № 99 от 29.05.2024 г. по в.гр.д. № 147/2024 г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 331 от 23.11.2023 г. по гр.д.

№712/2022г. на Хасковски окръжен съд, с което касаторът е осъден на основание чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД да заплати „Румитранс -06“ ЕООД сумата в размер на 40 000 лв., предявена като частичен иск от 130 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в погинала земеделска продукция - червена чушка за стопанската 2022г. в резултат на възникнала авария от 26.08.2022г. на тръбопровод на „Напоителни системи“ ЕАД в землището на с.Конуш, Община Хасково, ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до окончателно плащане на сумата, както и в частта за разноските.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, както и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че по делото липсва доклад по смисъла на чл.146 от ГПК, като в първото открито заседание не са дадени нито указания за разпределяне на доказателствена тежест, нито за посочване на относимите доказателства. Сочи, че въпреки наличието на тези процесуални нарушения въззивният съд не е дал указания на страните за подлежащите на доказване факти. Счита, че апелативният съд не е изложил мотиви относно задължителните предпоставки за уважаване на иска по чл.50 от ЗЗД, поради което не става ясно на кое основание са уважени исковете на 1

„Румитранс -06“ ЕООД. Излага аргументи, че не се изяснява и коя дата е приета за дата на настъпване на аварията, тъй като в решението на окръжния съд са посочени две различни дати -25.08.2022г. и 26.08.2022г., а въззивният съд неправилно приел за безспорно между страните, че в тъмната част на 25.08.2022г., около 22ч., напоителната тръба е аварирала, а на сутринта на 26.08.2022г. аварията е била отстранена. Оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане. Твърди, че е налице случайно събитие (непреодолима сила), тъй като водопроводът е бил поддържан в добро състояние. Счита, че ищецът и настоящ ответник в касационното производство не е положил грижата на добрия стопанин по отношение на начина на отводняване на единия земеделски имот, поради което приносът му следва да бъде определен в размер на 50 %, а не на 25 %. Твърди, че не е доказано какво е било състоянието на терена в периода 25-26.08.2022г., поради изготвянето на констативния протокол от Община Хасково 6 дни след твърдяната дата на аварията (01.09.2022г.). Счита, че неправилно е отхвърлено искането за допълнителна или повторна експертиза относно средната пазарна изкупна цена от сходни продажби на червения сорт чушка - капия на територията на Община Хасково за 2022г. както и относно средния добив на червена чушка капия за територията на Община Хасково за 2022г, като средната пазарна изкупна цена и средния добив за декар са определени изцяло по данни на ищеца. Твърди, че неправилно е потвърдено Определение №33 от 12.01.2024г. по гр.д.№712/2022г. на Хасковски окръжен съд, с което на основание чл.248 от ГПК решението е изменено в частта за разноските.

Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Длъжен ли е въззивният съд да даде указания до страните поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, в случай че първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест според изискванията на чл.146, ал.1, т.5 от ГПК и не е дал никакви указания за подлежащите на доказване факти?; 2. Следва ли въззивната инстанция да допусне допълнителна/и или повторна експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси, в случай че страната се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително, когато пропускът е служебно да се назначи от съда експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси?; 3. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства, като изложи мотиви кои доказателства кредитира и кои - не и по какви съображения?;

5.Има ли процесуално задължение въззивният съд по смисъла на чл. 236, ал. 2 2 от ГПК да изложи мотиви към решението си, в които да посочи всички доводи, искания и възражения на страните, обективирани в жалбата им, като ги обсъди в мотивите и даде отговори по тях?; 6. Има ли процесуално задължение въззивният съд по смисъла на чл.269, изр.2 от ГПК да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси във въззивната жалба на страните по делото?; 7. Как се определя процентът съпричиняване и длъжен ли е съдът да се мотивира при определянето му?; 8. Следва ли съдът, приемайки съпричиняване на вредоносния резултат, да мотивира съответната съпричинителна квота, съразмерно на конкретния принос на увредения?; 9.Без да е налице нарочна отмяна на решение по същество, с което съдът е формирал воля и се е произнесъл вече по всички разноски по делото, допустимо ли е такова произнасяне (присъждане) по молба по чл.248 от ГПК?

Твърди, че въпросът по т.1 е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС, решение №74 от 25.07.2019 г. по гр. д. №2999/2018г. на ВКС, IV г.о, решение №87 от 27.06.2019 г. по гр. д. №4808/2018г. на ВКС, II г.о., решение №17 от 05.02.2018г. по гр. д. №1578/2017г. на ВКС, I г.о., решение №9 от 03.02.2017г. по гр. д. №2656/2016г. на ВКС, IV г.о., а въпросът по т.2 също е решен в противоречие с приетото в Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС. По въпросите от т.3 до т.6 касаторът се позовава на отклонение от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС, решение №192 от 29.01.2018г. по т. д. №44/2017г. на ВКС, I т.о.; решение №55 от 03.04.2014г. по т.д.№1245/2013г. на ВКС, I т.о.; решение №63 от 17.07.2015г. по т.д.

№674/2014г. на ВКС, II т.о.; решение №111 от 03.11.2015г. по т.д. №1544/2014г. на ВКС, II т.о.; решение №283 от 14.11.2014г. по гр.д. №1609/2014 г. на ВКС, IV г. о. Излага доводи за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване относно въпросите по т.7 - т.9.

Позовава се и на очевидна неправилност на постановеното по делото решение.

Ответникът по касация „Румитранс -06“ ЕООД, гр. Хасково, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор.

Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че на 25.08.2022г., вечерта, се е пропукал тръбопровод, собственост на „Напоителни системи“ ЕАД, осигуряващ поливна вода за цялото землище в с.

Конуш, включително и за масивите на „Румитранс-06“ ЕООД, в резултат на което насажденията на последното дружество са били наводнени. За да формира извода за причинна връзка между аварията и увреждането на насажденията на ищеца, се е позовал на заключението на СТЕ, съгласно което в района няма други водоизточници, освен процесната тръба, съответно не може наводнението да има друг източник. Счел е за неоснователни 3 възраженията на ответника и настоящ касатор, че причината за наводнението са били падналите през този период обилни валежи, като въз основа на представеното удостоверение от НИМХ Пловдив е констатирал, че тези валежи са били незначителни, а поддържаното възражение за наличие на случайно събитие е счел за неоснователно, а също и преклудирано.

Въззивният съд е кредитирал свидетелските показания на св. Грудев и св.

Гугов, като съответстващи и на данните от комплексната СТЕ, видно от които „Румитранс-06“ ЕООД обработва два масива, разделени от стопански път, като единият от тях е безотечен и в него се събира вода, поради наклона на терена. Отчел е изложеното в СТЕ, че в безотечния терен е направена допълнителна канавка, но това е станало след наводнението, когато е било възможно влизането на багер в имота. Поради гореизложеното, апелативният съд е приел, че от страна на дружеството ищец не е положена грижата на добрия стопанин да предвиди начин за отводняване на един от двата земеделски имота, което е довело до съпричиняване на вредоносния резултат.

Определил е приноса в размер на 50%, след което го е съотнесъл към цялостната претърпяна вреда от наводнението в двата масива и е изчислил, че общо приносът се явява в размер на 25%. Относно размера на вредата съдът се е позовал на комплексната СТЕ, съгласно която изцяло погиналата продукция от 16 дка червена чушка /капия/ е на стойност 83 200 лв. без ДДС, а вредата от некачествената продукция от 21 дка възлиза на 64 119, 44 лв. без ДДС или претърпяната имуществена вреда е в общ размер от 147 319, 44 лв. При 25% съпричиняване от страна на ищцовото дружество въззивният съд е приел, че подлежащата на репариране вреда е в размер на 110 489,58 лв. Относно частната жалба срещу определение №33 от 12.01.2024г. по гр.д. №712/2022г. на Хасковски окръжен съд е счел, че последната е неоснователна, тъй като възражението за прекомерност не е заявено своевременно и се явява преклудирано.

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставените в изложението първи и втори въпрос, касаещи задълженията на въззивния съд при наличие на процесуални нарушения във връзка с извършения от първата инстанция доклад и предпоставките, при които въззивният съд е длъжен да назначи експертиза.

Същите са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда. В случая във въззивната жалба е направено изрично оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в липса на доклад с предвиденото в чл.146 от ГПК съдържание и в тази връзка е направено искане за назначаване 4 на допълнителна съдебно – икономическа експертиза, което въззивният съд е оставил без уважение, с мотив, че не са налице предпоставките по чл.266 от ГПК тъй като страната е пропуснала да направи искането си в заседанието, в което заключението на назначената в първоинстанционното производство експертиза е било прието по делото. Изпълнено е и изискването на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото по поставените въпроси е формирана последователна практика на ВКС. Според разясненията по т.3 от Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд дори служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта на доказване. Съгласно решение №224/02.07.2010г. по гр.д.

№177/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., въззивният съд следва да се произнесе по тези доказателствени искания, които са направени своевременно от страните пред първата инстанция, но не са били допуснати, както и по тези, които са били допуснати, но не са били събрани. Тоест при направено оплакване във въззивната жалба за наличие на основанията по чл.266 ал.3 от ГПК, въззивният съд е длъжен да разгледа направеното доказателствено искане и да събере тези доказателства, които не са събрани поради допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл. 195 о т ГПК, намерила израз в решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о. , решение № 145 от 21.04.2014 г. по гр. д. № 4726/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 240 от 15.01.2021 г. по гр. д. №3944/2019 г. на ВКС, ГК , винаги, когато съдията няма необходимите специални знания, поради което не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, следва да ползва експертното становище на специалист в съответната област. Както е разпоредено в чл.195 от ГПК, съдът в този случай назначава вещо лице по искане на страната или служебно.