Решение № 602 от 22.11.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Дупница, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20241510102397 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано след като с Решение № 254/21.10.2024г., постановено по в.гр.д.№ 340/2024г. по описа на ОС-Кюстендил е прогласено за нищожно Решение № 230/16.05.2024г., постановено по гр.д.№ 2087/2023г. по описа на РС-Дупница, и е върнато делото на РС-Дупница за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

А. И. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество Д. М., с адрес за призоваване: ***, е предявил срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“ ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 30.07.2021г. сключил с ответното дружество договор за кредит № 300786307, по силата на който дружеството му дало в заем сумата от 1000.00 лв. В чл. 10 ал.2 от договора било посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано при „експресно обслужване“, срещу което се дължи сума в размер на 500.00 лв. или 50 % от размера на главницата. Счита, че посочената клауза е неравноправна, а следователно и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати суми за услуги, които реално не са извършени. Освен това, включването й в договора е стандартно и бланкетно, а не резулат от индивидуално уговаряне. Намира размера на клаузата за необосновано висок. Подържа, също така, че клаузата е нищожна поради противоречие със закона (чл. 10а и чл. 19, ал. 4 ЗПК) и добрите нрави.

Иска съда да се произнесе с решение, с което да признае нищожността на чл. 10, ал. 2 1 от сключения между страните договор за кредит № 300786307/30.07.2021г. и да осъди ответното дружество да му заплати сторените разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Отрича процесната клауза да противоречи на добрите нрави. Счита, че същата била уговорена в рамките на установената договорна свобода. Възразява заплащането на процесната такса да е било задължителна предпоставка за отпускане на заема. Изтъква, че таксата не била включена в ГПР, тъй като не попадал в дефицинията по ЗПК. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният установителен иск за нищожност намира правното си основание в нормите на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 24 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за заем, наличието на предвидена в договора клауза по чл. 10, ал. 2 с твърдяното от ищеца съдържание, противоречието на клаузата за такса за експресно обслужване с императивна разпоредба на закона или основанията, на които твърди, че чрез същата се заобикаля такава разпоредба, респ. основанията на които се твърди, че същата противоречи на добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е уговорена индивидуално.

В настоящия случай между страните не е налице спор по отношение на фактическите обстоятелства, на които се основава иска, а именно, че между тях е сключен договор за кредит № 300786307/30.07.2021г., по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 1000 лв., както и че в чл. 10, ал. 2 от договора е включена клауза, по силата на която ищецът следвало да заплати допълнителна такса „експресно обслужване“ в размер на 499.95 лв. или 50% от размера на главницата.

Основният спор между страните е правен и касае валидността на цитираната по-горе договорна клауза, по който въпрос съдът намира следното:

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

От съдържанието на цитираните разпоредби е видно, че законът допуска заплащането на такси и комисионни за предоставянето на допълнителни услуги, свързани договора за потребителски кредит (тъй като предполагат извършването на разходи от кредитора за услуги, различни от основната услуга по отпускане на кредита), но забранява заплащането на такива, свързани с усвояването и управлението на кредита (тъй като те са част от разходите по предоставяне на основната услуга по отпускане на кредита, което предполага включването им като част от ГПР, а не като отделна такса).

В настоящия случай несъмнено таксата за експресно обслужване е свързана с отпускането (усвояването) на кредита, поради което клаузата, в която е предвидено 2 заплащане на възнаграждение, влиза в пряко противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и следователно е нищожна (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Включването на процесната такса значително оскъпява кредита за потребителя, като същевременно увеличава печалбата за кредитора в пряко противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно размера на ГПР. Последното се потвърждава и от това, че при включване на посоченото вземане, действителната стойност на ГПР би била значително по-висока от формално посочената стойност в договора.

По изложените съображения следва да се приеме, че процесната клауза (чл. 10, ал. 2 от сключения между страните договор за кредит № 300786307/30.07.2021г.), в която е предвидено заплащането на такса „експресно обслужване“ в размер на 499.95 лв. се явява нищожна поради противоречие с императивни правни норми, поради което предявеният установителен иск следва да се уважи като основателен.

При този изход на спора право на разноски има ищецът за платените от него: държавна такса в размер на 50.00 лв. пред настоящата инстанция и 25.00 лв.-държавна такса по въззивна жалба пред ОС-Кюстендил, за които е представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, с БУЛСТАТ 177492004, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ с включен ДДС, в производството по настоящото дело, адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ с включен ДДС, в производството по гр.д.

№2087/2023г. по описа на РС-Дупница, както и адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ с включен ДДС, в производството по в.гр.д.№340/2024г. по описа на ОС-Кюстендил, определени съгласно чл.

7, ал. 2, т. 1 вр. § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. (арг. Определение № 320 от 01.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 495/2023 г., IV г.о.).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, по предявения установителен иск от А. И. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Би Ен Джи Кредит“ ООД, с ЕИК 201513004, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 2 от договор за кредит № 300786307/30.07.2021г., сключен между А. И. Й., ЕГН: **********, и „Би Ен Джи Кредит“ ООД, с ЕИК 201513004, по силата на която се дължи заплащане на допълнителна такса „експресно обслужване“ в размер на 499.95 лв.

ОСЪЖДА „Би Ен Джи Кредит“ ООД, с ЕИК 201513004, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, сторените по делото разноски за платени държавни такси 3 в размер на общо 75.00 лв. (седемдесет и пет лева).

ОСЪЖДА „Би Ен Джи Кредит“ ООД, с ЕИК 201513004, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ 177492004, следните суми: сумата от 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца с включен ДДС по настоящото дело; сумата от 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца с включен ДДС по гр.д.№2087/2023г. по описа на РС-Дупница, както и адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ с включен ДДС, в производството по в.гр.д.№340/2024г. по описа на ОС-Кюстендил.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4