Решение № 1056 от 28.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1056 гр. Варна, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20233110104686 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от ЛСК П.

ЕООД, ЕИК***, със седалище: гр. ***, срещу К И ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** и О В, адрес: гр. ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че длъжникът по изпълнително дело № 2020***0400658 по описа на ЧСИ Д.С.С., с рег.№*** и район на действие Окръжен съд – Варна - К И ЕООД, не е собственик на следния недвижим имот, върху който е насочено принудителното изпълнение , а именно: паркомясто №5 /пет/, находящо се във вътрешен двор на ниво сутеренен етаж, с площ от 13.20 кв.м. при граници: паркомясто №6, опорна стена и от две страни подход в ПИ с идентификатор №***, находящ се в гр.***.

По твърдения в исковата молба и уточнителната такава на л. 45 от делото, ищецът е придобил правото на собственост върху в ПИ с идентификатор №***, находящ се в гр.***, целият с площ от 1000 кв.м., с предназначение на територията-урбанизирана, НТП-ниско застрояване/до 10м/, при граници на имота: ПИ с идентификатори: ***, по силата на влязло в сила постановление за възлагане по изпълнително дело №2018***0400618 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№***, с район на действие Окръжен съд-гр.Варна, вписано вх.рег. №***г., акт ***, том ***, дело №*** по описа на СВ-гр.

Варна. Праводател на ищеца бил К.М. ЕООД, ЕИК ***, което от своя страна е придобило собствеността върху ПИ №*** по силата на апорт от С.Д. ЕООД, ЕИК ***. Твърди се, че по изпълнително дело № 2020***0400658 по описа на ЧСИ Д.С.С., с рег.№*** и район на действие Окръжен съд – Варна с длъжник К И ЕООД е насрочен опис и оценка на паркомясто №5, което представлява външно, дворно паркомясто, попадащо в собствения на ищеца имот ПИ с 1 идентификатор №*** и находящо се във вътрешен двор на ниво сутеренен етаж, с площ от 13.20 кв.м. при граници: паркомясто №6, опорна стена и от две страни подход. Навежда доводи, че процесното паркомясто № 5 е дворно, външно паркомясто и фактически представлява част от закупения от „ЛСК П." ЕООД недвижим поземлен имот. Насочването на изпълнение към същото представлява нарушение на правото на собственост на дружеството, което поражда и правния му интерес да заведе настоящия иск по чл. 440 ГПК.

Счита, че сделката, обективирана в нотариален акт от 15.12.2008г., дв.вх.рег.

№*** акт том ***, акт №*** от 15.12.2008г. по описа на СВ-Варна, по силата на която длъжникът по изпълнението се легитимира като собственик е нищожна, поради невъзможен предмет. Навежда доводи, че паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост, който да бъде предмет прехвърлителни сделки. Моли се за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника О В (взискател по изпълнителното дело), в който се твърди, че К И ЕООД е подало Декларация по чл. 14 ЗМДТ с peг. №14013245/01.07.2010г. в О В, с която е декларирало процесното паркомясто, като разположено на сутеренен етаж на сградата, с вид на конструкцията МЗ. Тъй като ищецът е посочил, че по скица на АГКК паркомястото е разположено в сграда с идентификатор: ***.1 счита, че следва да се изследва местоположението на процесното паркомясто.

Вторият ответник - К И ЕООД (длъжник по изпълнителното дело) не е депозирал отговор на исковата молба в предоставения едномесечен срок.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила Постановление за възлагане от 28.01.2022г. по изпълнително дело № 618/2018г. на ЧСИ С.Я., вписано в СлВп на 21.04.2022г., на ищеца е възложен ПИ с идентификатор №***, находящ се в гр.***, целият с площ от 1000 кв.м., с предназначение на териториятаурбанизирана, НТП-ниско застрояване /до 10м/, при граници на имота: ПИ с идентификатори: ***. В постановлението е отразено, че длъжник и собственик на процесното ПИ е било дружеството „К.М." ЕООД, ЕИК ***.

Видно от договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 12.12.2008г., вх.рег.№*** акт № ***, том ***, от 15.12.2008г. по описа на СВВарна, С.Д. ЕООД се е разпоредило в полза на К И ЕООД с обекти от новоизградена сграда в степен на завършеност – груб строеж с изпълнени довършителни работи пететажна жилищна сграда в ПИ ***, кв.12 по плана кк *** с площ 1000 кв.м., между които и паркомясто 5, находящо се във вътрешен двор на ниво сутеренен етаж с площ 13.20 кв.м., при граници паркомясто 6, опорна стена и от двете страни подход.

Установява се от копие на изпълнително дело № 2020***0400658 по описа на ЧСИ Д.С.С., че е образувано по молба на О В въз основа на АУЗ № МД-АУ-14113-1/18.12.2017г., издаден от Общината, по силата на който длъжникът „К И" ЕООД, ЕИК *** дължи данък и такса битови отпадъци за свои недвижими имоти. С молбата за образуване на изп.дело вх.№ 06474/08.07.2020г., взискателят е възложил на ЧСИ всички правомощия по чл.18 ЗЧСИ, вкл. и определяне начинът на изпълнение. В резултат на 2 извършеното от ЧСИ пълно имуществено проучване на длъжника „К И" ЕООД, ЕИК *** е било установено правото му на собственост, придобито по силата на нотариален акт от 12.12.2008г., вх.рег.№*** акт № ***, том ***, от 15.12.2008г. по описа на СВ-Варна върху паркомясто №5, находящо се във вътрешен двор на ниво сутеренен етаж, с площ от 13.20 кв.м. при граници: паркомясто №6, опорна стена и от две страни подход в ПИ с идентификатор №***, находящ се в гр.***. Наложена е възбрана, вписана с вх. рег. № ***г., акт 14, том 6. ЧСИ е насрочил опис и оценка за 14.07.2022г. на процесното паркомясто №5, находяшо се във вътрешен двор на ниво сутеренен етаж с площ от 13.20 кв.м., при граници: ПМ № 6, опорна стена и от две страни подход, разположено в 5-етажна жилищна сграда в ПИ № *** в кв.12 по плана на к.к."***" в гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, цялото с площ от 1000кв.м., при граници па ПИ: ПИ №№ **** и МД "Ж", за който е отреден УПИ № ***-***, при граници: улица, УПИ №№ ***** и път, а по скица на АГКК ПАРКОМЯСТОТО е разположено в сграда с идентификатор № ***.1 на шест етажа със застроена площ от 320 кв.м. с тридесет и два самостоятелни обекта с предназначение жилищна сграда-многофамилна, попадаща в ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр.Варна, к.к."***", общ.Варна, обл.Варна, с площ от 871 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, НТП: ниско застрояване: до 10 м., номер по предходен план: ******, кв. 12, парцел: ***-***, при съседи на целия имот:

ПИ с №№ ****************.

Въззивно гражданско дело № 2042/2022г. по описа на ВОС е образувано по жалба №10420/05.08.2022г. на „ЛСК П." ЕООД ЕИК ***, срещу действията на ЧСИ Д.С.С., рег.№ ***, изразяващи се в извършване на опис и оценка на паркомясто № 5 по изп.дело № 2020***0400658. С решение №143/08.02.2023г., жалбата е оставена без уважение.

От О В е представен заверен препис на цялата строителна документация досежно сграда, разположена в недвижим имот с ПИ ***, находящ се в гр.

Варна, к.к. ***.

От заключението по СТЕ на вещото лице С. К. се установява, че ПИ с идентификатор *** се намира в Курортен комплекс „***", р-н „Приморски", гр.Варна. Поземленият имот е с площ 871 кв.м. по КК и граничи: на север - с поземлени имоти с идентификатори:*** и ***; на изток - с ПИ ***; на юг - с поземлени имоти с идентификатори: *** и 267 и на запад - с поземлени имоти с идентификатори: *** и *** (улица-тупик). Съгласно одобреният ПУП - ПРЗ, одобрен със Заповед №178/28.07.2006г. на Зам. кмет на О В, действащ кадастрален план към момента на изработване и одобряване на ПУП е КП на КК „***", одобрен със Заповед №300-4-32/13.03.2003г. на Министър на МРРБ.

Процесният поземлен имот е с идентификатор ***.*** по КП и е с площ 871 кв.м. ПИ ***.*** по КП от 2003г. граничи с поземлени имоти с идентификатори: ***.***; ***.***; ***.***, ***. ***, МД „Ж" и улица-тупик.

За ПИ ***.*** по КП от 2003г. е отреден парцел ***-***, кв.12 с одобрения ПУП-ПРЗ. Площта на ***-***, кв.12 е 867 кв.м. С одобреният ПУП - ПРЗ се придава площ от 4 кв.м. от поземления имот към улицата – тупик, определена от осови точки: 607 и 608. Съгласно действащите Специфични правила и нормативи за застрояване на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-02-141734/21.09.***9г. на Зам. Министър на МРРБ, действащи по време на 3 одобряване на ПУП, поземленият имот е в зона за строителство „ОК" - за курортно строителство. Нормативите за ***-***, кв.12 по плана на КК „***" са: плътност на застрояване - 30%, интензивност на застрояване – 1.5, минимална озеленена площ - 50% и свободно застрояване в парцела. В ПУП не е указана височината на застрояване. От приложената към делото инвестиционна документация е видно, че за имота е одобрено средно етажно жилищно застрояване (до 15 м. кота корниз). Имотът на „К И" ЕООД съставлява поземлен имот с пл. номер ***, с площ 871 кв.м., по КП на КК „***, одобрен със Заповед №РД-02-14-1734/ 21.09.***9г. на Зам. Министър на МРРБ, за който имот е отреден парцел ***-***, кв.12 с площ 867 кв.м., съгласно одобрения ПУП-ПРЗ със Заповед №178/28.07.2006г. на Зам. Кмет на О В. ПИ *** по КК е идентичен с ПИ ***.*** по КП на КК „***" от 2003г..

Паркомясто №5 се намира в двора на ПИ ***.***, разположено по южната граница на поземления имот, представляваща подпорна стена и граничи: от изток - с паркомясто №6 и от север и запад - с подходи вътре в имота към жилищната сграда. Площта на паркомясто №5 е 13.20 кв.м. и представлява част от територията на поземления имот. ПИ ***.*** по КП от 2003г. се припокрива с ПИ *** по КК. Територията на паркомясто №5 с площ 13.20 кв.м. е част от териториите на: ПИ ***.*** по КП, ПИ *** по КК и УПИ ******, кв.12 по одобрения ПУП-ПРЗ през 2006г. Паркомясто №5 попада изцяло в ПИ ***.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е допустим.

Съгласно ТР 3/2015/10.07.2017 год. на ВК, ОСГТК, искът по чл. 440, ал.

1 ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, и може да упражни правото си на обжалване по чл. 435, ал. 4 ГПК, с изключение на случаите, когато това право е упражнено и жалбата е била уважена. Затова третото лице, чиито права са засегнати от изпълнението, може да предяви предвидения в чл. 440 ГПК отрицателен установителен иск във всички случаи, когато са налице предвидените в хипотезата на правната норма предпоставки за това с изключение на случаите, когато спорът за принадлежността на правото е предмет на вече висящо исково производство, съответно е разрешен със сила на пресъдено нещо или защитата му успешно е реализирана чрез друг предвиден в закона способ-чл. 435, ал. 4 ГПК.

Законът е очертал и активната легитимация на лицата, имащи правото да предявяват такъв иск, като е посочил, че той може да бъде предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Затова искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението.

Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. Предмет на такъв иск е само правото на собственост на ответника – длъжник по индивидуалното принудително изпълнение (така Определение № 13 от 8.01.2019 г. на ВКС по ГД № 2531/2018 г., II ГО, ГК).

4

Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице. Поради това, за да е допустим искът, освен посочените по-горе предпоставки, се изисква и принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило. Видно от текста на чл. 440, ал. 1 ГПК, искът може да бъде предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, без да се поставя изискването третото лице да е във владение на вещта или не каквото е налице за упражняване на правото на обжалване по чл. 435, ал. 4 ГПК. Разпоредбата на чл. 440, ал. 1 ГПК не поставя изрично допълнителни изисквания за съществуване на правния интерес от иска и за активната легитимация по същия, извън посочените такива, нито пък препраща към други разпоредби, в които се съдържат такива изисквания. Тъй като предпоставките за възникването на правото на иск по чл. 440 ГПК са предвидени с изрична правна норма, то за упражняването на това право е необходимо да са налице само предвидените в тази норма предпоставки, които не могат да бъдат разширявани чрез въвеждането на допълнителни такива по пътя на тълкуването.

Разпечатката съдържа 33 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/271c7c60-0f29-4f7a-8321-4aae10046e05