Решение № 19 от 17.01.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е №19 гр. Кюстендил, 17.01.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание проведено на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

СИМОНА НАВУЩАНОВА при участието на секретаря Р. С. след като разгледа докладваното от съдия Костадинова гр. д. № 431 по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид :

Адвокат Е.Д.Й. в качеството на пълномощник на Л.К.Я. *** обжалва решение №606/01.07.2019 г., постановено по гр.д. № 310/2019 г. по описа на КнРС, с което е признато за установено по отношение на Л.К.Я., че И.Г.К. ***, В.Б.П. *** и Е.Г.Р. *** са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.****, Кюстендилска област, състоящ се от 1053 кв.м. празно незастроено място за жилищни нужди в урбанизирана територия, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, собственост на наследниците на Й. Е. Н., № ***, собственост на Л.К.Я.,***-земеделски земи, отменен е на основание чл. 537, ал.2 ГПК, нотариален акт № ***, том **, рег.№ **, нот.дело № ***/20*** г. на Нотариус Е. П. с рег.№ *** по Регистъра на Нотариална камара-гр.София, с който Л.К.Я. е призната за собственик на основание давностно владение на урегулиран поземлен имот, парцел IX, имот пл. сн. № 101, квартал 26 шести по плана на с.****, Кюстендилска.област, с площ от 1031 кв.м., при съседи: УПИ VIII-102, квартал 26, УПИ 100, кв.26, улица, земеделски имот на наследниците на К. Й. С.. Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд е недопустимо, тъй като между страните по делото е имало друг съдебен спор- установителен иск за процесния имот, приключил с влязло в сила съдебно решение, което обстоятелство е игнорирано от първоинстанционния съд. Изложени са съображения и относно неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че решението е постановено без да бъдат разгледани и обсъдени в цялост събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и без да се обсъдят правните аргументи, изложени в писмения отговор, допълнителните молби и писмената защита, а също и че първоинстанционният съд не е зачел обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт, легитимиращ Л.Я. като собственик на процесния имот. Искането е отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният иск като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който са оспорени твърденията във въззивната жалба. Искането е за потвърждаване на решението на районен съд.

С определение от 20.09.2019 г., постановено по настоящото дело, окръжен съд е оставил без движение исковата молба, с указание ищците да посочат начален момент на установяване на фактическа власт върху процесния имот, както и период на осъщественото давностно владение, както и да посочат също така всеки един от посочените в исковата молба наследодатели в кой период от време е осъществявал владение върху имота. С писмена молба вх. № 6829/02.10.2019 г. исковата молба е уточнена, като е посочено, че давностното владение върху процесния имот е продължило повече от 60 години-от общия наследодател В. Г. К. от 06.10.*** г. до 09.04.** г. и продължило от наследодателите на ищците- Г. В. К. и А. В. К. до тяхната смърт поотделно, както и от ищците до 30.06.*** г. (признаване на ответницата за собственик на основание давностно владение) и до предявяване на исковата молба- 07.02.2019 г.

Съдът е изпратил препис от молбата на насрещната страна. В писмен отговор № 7073/11.10.2019 г., процесуалният представител на ответницата Л.К.Я. я оспорва изцяло, като твърди, обстоятелството, че наследодателят на ищците В. К. е бил записан като собственик в разписния лист по регулационния план, но не се доказва, че същият е владеел и ползвал процесният имот като собственик, че наследниците на В. К.- Г. К. и А. К. никога не са го владеели, както и ищците никога не са го владеели. Изразява становище, че подадената на 18.08.2005 г. данъчна декларация от В.П. не се отнася до процесния имот.

Въззиваемите чрез пълномощника си в срок са депозирали писмен отговор, с който оспорват основателността на въззивната жалба и молят да се потвърди решението на КнРС. Претендират разноски.

Жалбата, като подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и сл.от