Решение № 39 от 18.03.2020, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

18.03.2020

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

19.02

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор

Атанасов

Мария

Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Бонка

Василева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КАН дело номер

245 по описа за

2019 година.

Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Ф.И.Ф. от ***, действащ чрез пълномощника си адв.М.С., против

Решение № 365/08.11.2019 г., постановено по АНД № 936/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-1300-000760/27.08.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, в частта му по т. 1, с която на Ф.И.Ф. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от

ЗДвП и е изменено НП в т. 2 като е намален размерът на наложените на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, съответно от 100 лв. на 50 лв. и от 3 месеца на 1 месец.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Счита, че по делото не е било доказано и установено по несъмнен начин извършването на процесното административно нарушение. Анализът на представените и приети в производството доказателства водел до единственият извод, че Ф. И. не е осъществели вмененото му нарушение.

Излага съображения, че още при съставянето на АУАН е било допуснато съществено процесуално нарушение, довело до опорочаване на цялото административно производство. В тази връзка сочи, че акта за нарушение е бил съставен в нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, а именно бил отбелязан един свидетел, който бил такъв единствено по съставянето на АУАН, но не и свидетел при извършване или установяване на нарушението. Същевременно актосъставителят също не бил присъствал при извършване и установяване на процесното нарушение, като в случая била неприложима хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН.

Релевира доводи относно констатирано разминаване в часа на осъществяване на административното деяние, описан в АУАН и този, сочен от св.Д. Д. при разпита му в съдебно заседание. Освен това, в акта за нарушение била извършена и поправка в часа на нарушението, за която не ставало ясно, от кого и кога е извършена.

На следващо място сочи, че за описаното в т. 1 от

НП била наложена санкция, която не била съответна на визираната в приложената санкционна норма. АНО бил наложил глоба в размер на 150 лв. при предвиден от законодателя размер на наказанието от 200 лв. В този смисъл било налице и съществено разминаване между диспозитив и мотиви на съдебния акт, тъй като районния съд бил приел, че е наложен размер на глобата от 200 лв., а е потвърдил НП при посочена размер от 150 лв.

Твърди, че в конкретния случай не е настъпило ПТП по смисъла на ЗДвП, поради което и наложените наказания се явявали незаконосъобразни. Сочи с подробности фактическата обстановка на настъпилото произшествие, излагайки съображения, че автомобилът, управляван от касатора е бил извън обхвата на пешеходна пътека при съприкосновението със свидетеля Д. като в действителност последният само се бил подпрял на колата и не бил получил никакви наранявания.

Разпитаните по делото свидетели К. В. и Г. Д. установявали обстоятелството, че пешеходецът Д. бил без наранявания и след като заявил на Ф. И., че е добре и не желае да бъда откаран за преглед в спешна помощ, си тръгнал от мястото. Счита, че с действията си Д. Д. сам е отрекъл настъпването на ПТП към момента на настъпване на събитието. Излага съображения, че именно поради липсата на видими наранявания на пострадалия и неговия отказ да бъде потърсена медицинска помощ Ф.

И. е напуснал мястото, без да уведоми органите на МВР. Изразява съмнение относно причинно следствената връзка между констатираните при прегледа на пострадалия увреждания и действията на касатора, сочейки значителния период от време и възможността същите д са настъпили от самонараняване, падане, удряне или удар от друго МПС. Счита, че касаторът не е причинил ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, поради което не е осъществил вмененото му административно нарушение по т. 2 от НП. Релевира съображения и за наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 365/08.11.2019 г., постановено по АНД № 936/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови решение по същество, с което да отмени Наказателно постановление № 19-1300-000760/27.08.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“.

В съдебно заседание чрез адв.М.С. поддържа жалбата си. Излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за незаконосъобразност на атакуваното решение на първоинстанционния съд, които са идентични с въведените в касационната жалба.

Ответникът по касация – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основания не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост на атакуванато решение, противоречие с материалния закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.

2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 19-1300-000760/27.08.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, в частта му по т. 1, с която на Ф.И.Ф. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП и е изменил НП в т. 2 като е намалил размера на наложените на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, съответно от 100 лв. на 50 лв. и от 3 месеца на 1 месец.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посочените в акта и постановлението нарушения на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.

Налице било съответствие между обстоятелствата на описаното в акта и наказателното постановление нарушение с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Разпечатката съдържа 60 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/271c1876-1b6d-4422-8875-ee0d706f4ee8