Решение № 12130 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12130 гр. С., 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110149929 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която

**************************, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

************************, е предявило срещу И. Р. Г., ЕГН **********, с адрес:

***************************, осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ за заплащане на сумата от 2 276,59 евро с левова равностойност 4 452,62 лева, представляваща регресно вземане за платено по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователно обезщетение за вреди по лек автомобил марка „***“, модел „****“, с рег. № *******, в резултат на ПТП, реализирано на 04.12.2022г. в ********** в района на кръстовището с ************, както и сумата от 7, 67 евро с левова равностойност 15 лева, представляваща ликвидационни разноски за обработка на щетата, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 04.12.2022г. в гр. С., на кръстовището на ********* и ************, ответникът като водач на мотоциклет „**********“ с рег. № ************, реализирал ПТП с лек автомобил „*** ****“, с рег. № *******, в резултат на което са причинени щети на лекия автомобил. Увреденият автомобил е предмет на имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № 4704180240001750/5 при *************************, като за отстраняване уврежданията по лекия автомобил застрахователят изплатил обезщетение в размер на 4 204,85 лв. Сочи, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № РС08-001875/2023-01 от ************************* за възстановяване на сумата от 4 452,62 лв., представляваща регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение. Излага, че на 13.07.2023г. погасил регресното вземане. Поддържа, че за мотоциклета е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищцовото дружество с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП. Твърди, че след настъпването на пътнотранспортното произшествие ответникът в качеството си на виновен водач е отказал да му бъде извършена проверка за наличието на алкохол в кръвта. Поради изложените съображения счита, че в негова полза е възникнало регресно вземане за заплатеното застрахователно обезщетение и за сторените ликвидационни разноски. Моли 1 за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер предявения иск. Оспорва дължимостта на претендираните суми с доводи, че липсва съставомерният елемент - отказ да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта. Твърди, че след процесното ПТП е постъпил в ****************, като предвид необходимостта от оперативна интервенция са му направени кръвни изследвания. Поддържа, че талонът за изследване е изготвен и му е връчен, след като по отношение на него вече е била взета и изследвана кръвна проба. Релевира възражение, че с Решение № 1115 от 20.02.2024г. по адм. д. № 10116/2023г. на АССГ е отменено Решение № 4270 от 23.09.2023г. по НАХД № 1392/2023Г. на СРС, и окончателно е отменено Наказателно постановление № 22-4332-026210 от 14.12.2022г. на СДВР в частта, с която на основание чл. 179, ал. 2, вр. сал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът ****************, редовно призован, не се представлява.

Ответникът И. Р. Г., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Д., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: По така предявения иск в доказателдствена тежест на ищеца бе да установи в производството: 1) сключен валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за увреждащия автомобил със застрахователно покритие към датата на ПТП, 2) плащане на застрахователно обезщетение в сочения размер, в изпълнение на застрахователния договор; 3) отговорност на ответника за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени: описаното в исковата молба деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; 4) размер на вредите 5) че след настъпване на застрахователното събитие ответникът е отказал да се подложи на проверка за концентрация на алкохол в кръвта, респективно виновно се е отклонил от проверка.

Съдът с определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства, релевантни за спора: че на 04.12.2022г. в гр. С., на кръстовището на ********* с ************ е настъпило ПТП между мотоциклет „**********“ с рег. № ************ и лек автомобил „*** *****“, с рег. № ******* по описания в исковата молба механизъм, относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ************************* и собственика на лек автомобил „*** ******“, с рег. № *******, че ************************* е изплатило застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил в размер на 4 204,85 лв., относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца и ответника, както и че на 13.07.2023г. ********************* е заплатило в полза на ************************* сумата от 4 452,62 лв, тоест всички относими към спора факти по т.1 до 4 от предмета на доказване. Доколкото тези факти и обстоятелства са безспорни между страните, съдът намира с оглед процесуална икономия, че не следва да ги обсъжда по същество.

Спорно в производството е обстоятелството от предмета на доказване, а именно дали ответникът е отказал да бъде тестван за алкохол в кръвта. В тази връзка по делото е приета административната преписка по съставяне на Протокол за ПТП с пострадали лица и издадения въз основа на него АУАН № АД 027398/04.12.2022г. Въз основа на издадения АУАН е издадено Наказателно постановление № 22-4332-026210 от 14.12.2022г., с което на ответника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“, за нарушаване на 2 чл. 16, ал.1 от ЗДвП и чл. 174, ал.3 от ЗДвП, като участник в процесното ПТП.

Ответникът е упражнил законоустановеното си право на жалба, в каквато връзка е образувано НАХД № 1392/2023г. по описа на СРС, 20 състав, като съдът с решение № 4270 от 23.09.2023г. е потвърдил наказателното постановление в по-голямата му част, и го е отменил единствено в частта, в която на И. Г. са отнети 12 контролни точни на основание Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012г. на МВР. Решението е обжалвано пред АС-С. – град, като по жалбата е образувано КНАХД № 10166/2023г. С решение № 1115 от 20.02.2024г. съдът е отменил решението на СРС и е отменил наказателното постановление в цялост. В мотивната част на решението е прието, че ПТП е настъпило по описания в исковата молба начин, като при удара ответникът Г. е излетял от мотоциклета и паднал от ляво на таксиметровия автомобил. Вследствие на ПТП ответникът имал открита рана на лявото коляно, като веднага след подадения сигнал на място е пристигнал екип на ************* и линейка с екип на ******, като след преглед на място, Г. бил транспортиран веднага във ****, но по негово желание бил траспортиран в ****************. Прието е, че впоследствие полицейски служители посетили лечебното заведение и съставили горепосочения АУАН, издали талон за изследване № 0009164, в който било отбелязано в присъствието на лекар, че Г. отказва да даде проба за алкохол в кръвта. В същото време е установено от епикриза с изх. № 41273/2022г., издадена от Началник отделение – ************* и от лекуващия лекар – ******************** в ****************, че Г. е постъпил на 04.12.2022г. в 12:00 часа, като при пристигането му в болницата му е взета кръв с оглед извършване на оперативна интервенция, в каквато връзка резултатите от кръвните изследвания са инкорпорирани в епикризата.

Установено е също така, че талона, издаден от полицейските служители е изготвен в 13:45 часа, след като Г. вече е дал кръвна проба.

По гореустановеното от правна страна, съдът намира, следното:

Застрахователят по договор за застраховка "Гражданска отговорност", който е изплатил застрахователно обезщетение на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено застраховане, има право на регрес срещу причинителя на вредата. За възникването на регресното право ищецът следва да докаже следните факти: вредите да са причинени от виновно и противоправно поведение на делинквента съгласно чл. 45 от ЗЗД, наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ищеца застраховател и делинквента към датата на настъпване на застрахователното събитие, изплащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие. От изложеното следва, че непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие, т. е. от осъществен деликт, поради което и в тежест на ищеца по делото по така предявения иск е да докаже наличието на всички предпоставки на деликта.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ, освен в случаите по чл. 433, т.1 и 2, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновния водач при настъпването на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, като твърдяната в случая хипотеза от ищеца е тази по чл. 500, ал.1, т.1, пред. 3 от КЗ. В тази връзка и по силата на посочената разпоредба регресното право на застрахователя по договор за застраховка "Гражданска отговорност" възниква именно на база на вече установените предпоставки от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. В конкретиката на случая следва да се вземе предвид, че по силата на разпоредбата на чл. 500, ал.,т.1 от КЗ, основанието за възникването на регресното право на застрахователя възниква в случаите, когато виновният водач при настъпването на ПТП е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества и следователно същото се основава единствено на факта на отклонение на водача от проверка за алкохол, в каквато връзка са и твърденията на ищеца. В настоящия случай съдът намира, че посоченото основание не е безспорно доказано в хода на процеса. Видно 3 е по делото, че на делинквента е ангажирана административно-наказателната отговорност, в каквато връзка в приетия по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-673 от 04.12.2022г. е отбелязано, че Г. е отказал да даде кръвна проба, приет е по делото и талон за изследване, от 04.12.2022г., изготвен в 13:45 часа, от който е видно, че полицейски служители са констатирали, че лицето е отказало да даде кръвна проба. В същото време от наличната по НАХД 1392/2023г. по описа на СРС, НО, 20-ти състав епикриза е видно, че на същата дата на лицето при постъпване в 12:20 часа в **************** му е взета кръвна проба.