Решение № 97 от 24.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. К., 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Невена К. Калинова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20245100500147 по описа за 2024 година

С решение № 223 от 08.05.2024 г., постановено по гр. д. № 55/2024 г., Районен съд – К. е осъдил Г. М. Д. от с. Ж., общ. Ч., да заплаща на Н. Г. Д. от с.

С., общ. К., ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 04.01.2024 г. до навършване на редовната й форма на обучение в средно учебно заведение, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлил иска за присъждане на издръжка в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 300 лева, като неоснователен. Осъдил е Г. М. Д. да заплати на Н. Г. Д. направените по делото разноски съразмерно уважената част на иска в размер на 416.68 лева за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на съда държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 360 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Г. М.

Д., който чрез процесуалния си представител го обжалва пред настоящата съдебна инстанция в осъдителната му част. Счита решението в обжалваната му част за неправилно като незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Излагат се съображения, 1 че не е налице една от предпоставките за уважаване на иска, а именно – ищцата да не може да се издържа от доходите си, както и че са налице особени затруднения за въззивника да дава издръжка. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, поддържа жалбата и излага съображения.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата Н. Г. Д., чрез представителя й по пълномощие, с който се оспорва същата и се излагат съображения за нейната неоснователност.

В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, въззиваемата поддържа отговора и излага съображения за правилността на решението в обжалваната му част. Претендира разноски съгласно представен списък на разноските.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е предявен иск от Н. Г. Д., с правно основание чл. 144 от СК, за присъждане на месечна издръжка в размерна 300 лева до навършване на редовна форма на обучение в средно учебно заведение.

Установено е по делото, че ищцата Н. Г. Д. е дъщеря на ответника Г. М.

Д. (въззивник в тази инстанция), на 04.01.2024 г. е навършила пълнолетие, както и че същата е ученичка в ХІ клас през учебната 2023/2024 г. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото като доказателства – удостоверение за раждане от ****** г., издадено от Община К. и удостоверение изх. № 6/08-01.2024 г., издадено от СУ „Христо Смирненски“ с. Ч., обл. К..

Установено е също така, че по силата на одобрена по гр. д. № 234/2023 г. на Районен съд – К. спогодба въззивникът Г. М. Д. се е задължил да заплаща месечна издръжка в полза на двете си деца - Н. Г. Д. (въззиваема в тази инстанция) и Б. Г. Д., в размер на по 200 лева за всеки от тях, считано от 2

27.02.2023 г. По делото е установено, че майката на Н. Г. Д. е починала през 2013 г., както и че с влезли в сила на 06.12.2022 г. съдебни решения са били наложени мерки за закрила спрямо Н. Г. Д. и нейния брат Б. Г. Д., а именно – настаняване в семейството на техния дядо по майчина линия М. М. Р..

От представените и приети от първоинстанционния съд доказателства се установява, че Г. М. Д. има и друго дете – Д. Г. Д., родено на ****** г., няма действащ трудов договор, плаща наем в размер на 350 лева месечно, както и телефон. Установява се също, че майката на детето Д. Г. Д. – М. М. Е., с която въззивникът живее заедно, е безработна, има сключени два договора за потребителски кредит с краен срок на изплащане, съответно – 20.01.2025 г. и 01.03.2025 г., както и стоков кредит със срок на изплащане – 01.09.2024 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели С. Д. (вуйчо на ищцата), М. Е. и С. Д. се установява следното: ищцата Н. живее заедно с помалкия й брат при дядо си в с. С., който ги гледа, същите пътуват всеки ден с автобус, получават по 390 лева пенсия (последното се установява и от представената от Н. Д. декларация за материално положение, от която е видно, че същата няма други доходи), въззивникът Г. М. Д. живее заедно с майката на детето им Д. Г. Д. под наем в гр. Хасково, същият работи като строител когато намери работа.

Съгласно чл. 144 от Семейния кодекс, р одителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Във връзка с така предявения иск, следва да се посочи, че плащането на издръжка на навършили пълнолетие деца не е задължително, а такава се дължи от родителите при наличието на предвидените в цитираната разпоредба предпоставки – пълнолетното дете да учи редовно в средно или висше учебно заведение, същото да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителите да могат да я дават без особени затруднения. В тази връзка, установено е по делото, че през учебната 2023/2024 г. ищцата учи редовно в средно учебно заведение в с. Ч.. С оглед установеното по делото, че Н. Д. е ученичка, пътува от едно населено място до 3 други, живее при дядо си, който се грижи за нея заедно с по-малкия й брат, не получава доходи освен пенсия в размер на 390 лева, следва де се приеме, че е налице и втората законова предпоставка за уважаване на иска, а именно – не може да се издържи от доходите си, като в тази връзка доводите на въззивника в тази насока се несъстоятелни.

От друга страна, действително по делото се установява, че по силата на сключената съдебно спогодба въззивникът е поел задължение да плаща издръжка на непълнолетното си дете Б. Д. в размер на 200 лева, същият има и друго дете, родено на ****** г., за което е длъжен да полага грижи и да издържа, плаща наем в размер на 350 лева месечно, както и има разходи за телефон. Предвид обаче, че същият работи като строител когато намери работа, както и с оглед обстоятелството, че до 04.01.2024 г., когато дъщеря му Н. е навършила пълнолетие, е имал възможност и е плащал издръжка в размер на 200 лева за нея, а от тази дата не плаща вече такава, съдът намира, че Г. Д. има възможност без особени затруднения да дава издръжка в размер на 100 лева месечно.

Ето защо, жалбата е частично основателна, а решението на районния съд – неправилно в частта, с която е присъдена издръжка над сумата от 100 лева до присъдения размер от 250 лева, поради което следва решението да се отмени в тази част, като се отхвърли предявения иск за издръжка за разликата над 100 лева и до 250 лева. В останалата част, с която е присъдена издръжка в размер на 100 лева, решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото – основателност на иска за сумата от 100 лева, на ищцата се следват разноски за адвокат за първата инстанция в размер на 166.67 лева, поради което следва решението да се отмени и в частта, с която Г.

М. Д. е осъден да заплати на Н. Г. Д. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за разликата над сумата от 166.67 лева до присъдения размер от 416.68 лева. С оглед дължимия размер на издръжката – 100 лева, се следва държавна такса в размер на 144 лева, поради което следва да се отмени решението и в частта, с която Г. М. Д. е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса върху присъдената издръжка, за разликата над 144 лева до присъдения размер от 360 лева.

Предвид основателността на въззивната жалба за сумата от 100 лева, 4 респективно – неоснователност на същата за сумата над този размер, на въззивника се следват разноски за въззивната инстанция в размер на 272 лева от общо направените такива в размер на 680 лева (500 лева – адвокатско възнаграждение и 180 лева – заплатена държавна такса за въззивно обжалване), а на въззиваемата се следват разноски за адвокат за въззивното производство в размер на 360 лева, които суми следва да бъдат заплатени от всяка една от насрещните страни.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 223 от 08.05.2024 г., постановено по гр. д. № 55/2024 г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която: 1.) е осъден Г. М. Д. от с. Ж., общ. Ч., да заплаща на Н. Г. Д. от с. С., общ. К., ежемесечна издръжка, за разликата над 100 лева до присъдения размер от 250 лева, 2.) е осъден Г. М. Д. от с. Ж., общ. Ч., да заплати на Н. Г. Д. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част на иска, за разликата над сумата от 166.67 лева до присъдения размер от 416.68 лева, и 3.) е осъден Г. М. Д. от с. Ж., общ. Ч., да заплати по сметка на съда държавна такса върху присъдената издръжка, за разликата над 144 лева до присъдения размер от 360 лева, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Г. Д. от с. С. № *, общ. К., с ЕГН **********, против Г. М. Д. от с. Ж. № *, общ. Ч., с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 144 от СК, за присъждане на ежемесечна издръжка, считано от 04.01.2024 г. до навършване на редовна форма на обучение в средно учебно заведение, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, за разликата над 100 лева до 250 лева, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Н. Г. Д. от с. С. № *, общ. К., с ЕГН **********, да заплати на Г. М. Д. от с. Ж. № *, общ. Ч., с ЕГН **********, разноски за въззивната инстанция в размер на 272 лева.

ОСЪЖДА Г. М. Д. от с. Ж. № *, общ. Ч., с ЕГН **********, да заплати на Н. Г. Д. от с. С. № *, общ. К., с ЕГН **********, разноски за адвокат за 5 въззивното производство в размер на 360 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6