Решение № 9 от 13.05.2025, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Никопол, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Административно наказателно дело № 20254420200024 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалбата на А. В. А. от гр.Г., чрез Л.М. от АК – П. против НП № 35 - *****/ **.**.**** г. на Д.Д.Д. - и.д. Началник ОО „АА“ гр. П., с което му е наложена глоба в размер на 2000лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр за нарушение на същата разпоредба.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно иска неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, се явява и се представлява се от адв.М., който поддържа депозираната жалба.

Ответната страна, редовно призована, не изразява становище по жалбата, в съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

На **.**.****г., жалбоподателя, като водач на л.а. **** ЦР с рег. № ******, около 09.10ч., в посока на движение от гр.Г. до с.С., превозил двама непознати пътника - св.Д.М. и св.Ст.С., и двамата служители на НАП, срещу заплащане на сумата от 10лв. Въз основа на съставеният от тези свидетели Протокол за извършена проверка в обект, за констатирано нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, и дадените обяснения на жалбоподателя, дадени пред служители на РУ Г. и протокол от НАП П., по- късно същият ден, около 10.42ч., в гр.Г., св. М. Х. , в качеството му на служител на ОО“ АА“ гр.П., съставил АУАН № ****, при следните обстоятелства: гр.Г., в посока гр.Г., жалбоподателя управлява МПС **** ЦР с рег. № ****** , като извършил нерегламентиран превоз на пътници по маршрут гр.Г., - с.С., като актосъставителя при проверката установил: водачът на МПС извършва обществен превоз на пътници без редовно издадени лиценз, разрешение, 1 документ за регистрация/други документи, които се изискват по регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. АУАН бил издаден в присъствието на св. А.И. служител на същата АА, за нарушение на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

Жалбоподателя подписал същият с възражението – не ми е ясно какво се случва.

Въз основа на така съставеният АУАН, било издадено и оспорваното НП с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000лв. на основание същата разпоредба от ЗАП.

От горната установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподател е ангажирана за административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.

Съгласно посочената законова разпоредба, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2000 лв. - при първо нарушение.

Според съдържанието на административнонаказателното „обвинение“, формулирано с акта за установяване на нарушението, пренесено буквално и в НП, на посочената дата и място жалбоподателя е осъществявал „нерегламентиран превоз на пътници, без съответният лиценз или друг документ за регистрация…… който се изисква от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му“.

Така формулираното административнонаказателно обвинение е непълно, тъй като не съдържа основни елементи от обективния състав на нарушението – „обществен“, превоз, който е „ заплащането“, както и с конкретна разпоредба, от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, с оглед което не кореспондира с правната квалификация на деянието. Защитата на нарушителя е срещу фактите, не срещу правната квалификация на деянието.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП „обществен превоз“ е превоз с МПС срещу заплащане. Съгласно § 1. т. 3 от ДР на ЗАвтП „превоз на пътници“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не.

Цитираната нормативна рамка очертава общата разпоредба на състав на административно нарушение:

В случаят, безспорно установеното от свидетелските показания е че превоза е извършен срещу заплащане на сумата то 10лв., като този факт не е отразен нито в АУАН нито в НП, доколкото в случаят от показаният на разпитаните свидетели, които са служители на НАП, се установяван, че жалбоподателя е водач на МПС, който извършва 2 обществен превоз на пътници, т.е. срещу заплащане, с лек автомобил , който е държан в готовност, до автобусна спирка, за да се осъществи пътуване по заявен от пътника маршрут, без документ за регистрация – удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници/според съда именно това е нарушението извършено от жалбоподателя/, което се изисква от този закон (ЗАвтП) и срещу заплащане.

По делото не се спори, че жалбоподателя е бил водачът на спряното за проверка превозно средство. Не се оспорва, че превозното средство е лек автомобил. По делото е установено, че в МПС са пътували 2 лица, т. е осъществяван е превоз на пътници. По делото не се спори също, че МПС с рег. № ****** не е включено в списъка за издадени удостоверения за регистрация за извършване на таксиметров превоз, но такова конкретно нарушение не е ВМЕНЕНО/ посочено/ на нарушителя с АУАН и НП, по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗАвТП и чл. 2 от Наредбата – т. е. срещу заплащане и с МПС, държано в готовност от водача, за да осъществи пътуване до определена от клиента цел (по маршрут, заявен от пътника), за да е необходимо водачът да притежава лиценз, разрешение или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, което съответно да не е изпълнено. Такова конкретно нарушение не е посочено и не е вменено на жалбоподателя.

Цялото административно наказателно производство се основава единствено на обяснението на служителите на НАП, във основа на които е прието, че на посочената дата и час жалбоподателя е извършвал нерегламентиран превоз на пътници. По никакъв начин, актосъставителя и св. по акта, не са установили и не са вменили нарушение на жалбоподателя, това да е станало срещу заплащане, въпреки дадените показания в тази връзка от служителите на НАП.

Доколкото, за така осъществявания превоз, издалите АУАН и НП, не са установили основен елемент от обективна страна от състава на процесното нарушение, а именно – срещу заплащане, то не може да се приеме, че вмененото нарушение на жалбоподателя, че е извършвал нерегламентиран обществен превоз, без да е ясно, освен това, какво разрешение, документ или удостоверение е следвало да притежава водача на автомобила и въз основа на която правна норма е доказано.

Извън горното, съдът намира, за нужно да отбележи, че оглед спецификата на този вид дейност, без съмнение нарушения на законодателството в областта на обществените /таксиметрови/ автомобилни превози, извършвани от нерегистрирани, съгласно изискванията на ЗАвтП и Наредба № 34 от 1999г., лица, констатирането на подобен вид нарушения следва да се основава в доказана регулярност на извършваните превози по определени маршрути и график, което да ги превръща в дейност по занятие, извършвана при заобикаляне на предвиждания в закона регистрационен режим, т. е. същите да не представляват еднократно и/или случайно събитие.

Законът не забранява изначално на гражданите да използват заедно едно МПС с цел превоз до определено място, до месторабота, за развлечение, с уговорка за споделяне на разходите за гориво например. Установяването на тези факти е изцяло в правомощията на съответните контролни органи със съответните доказателствени способи. В този смисъл извършването на такова нарушение не е просто доказуемо.

3

Освен това, дори да е установен безспорно фактът на заплащане от едно лице на сума за превоз до определена от това лице цел, този факт сам по себе си е недостатъчен да обоснове извод за осъществен обществен, таксиметров превоз, за което да бъде ангажирана освен това и административнонаказателна отговорност чрез налагане на глоба в размер на 2 000 лв.

Съобразявайки горното настоящият съдебен състав намира, че по делото не е доказано извършването на процесната дата, посочена в АУАН и НП, от жалбоподателя, на обществен превоз на пътници, без да е посочен съответният конкретен документ, който следва да притежава за това, тъй като в оспорените актове, не се твърди, същото да е станало срещу извършването на плащане, т. е. един от елементите на фактическия състав на понятията "обществен превоз" не е налице.

С оглед изложеното, обжалваното НП, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, и в полза на жалбоподателя да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съда

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 35 - *****/ **.**.**** г. на Д.Д.Д. и.д. началник на Областен отдел „АА“– П., с което на А. В. А. с ЕГН ********** за извършено административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., за нарушение на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА ИА „АА“ да заплати на А. В. А. с ЕГН ********** разноски в размер на 700.00лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд П. в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________

4