Решение № 4355 от 13.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4355 гр. Пловдив, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330101993 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание член 55 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Н. Ю. И. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. Р. Р., със съдебен адрес: гр. ***, моли съда, да бъде осъден ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, с адрес: гр.

София, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“ да му върне сума в размер на 1 787,61 лв., платена без основание в периода 10.02.2023 г. - 21.08.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски в производството, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ***г. за сумата от 6 000 лв. Твърди, че е заплатил на ответното дружество сума в общ размер на 5 414,88 лв.

На дата *** г. сключил нов Договор за потребителски кредит № ***г. с ответното дружество за сумата от 6 000 лв.

От горепосоченият кредит усвоил сума в размер на 3 627,27 лв., като остатъка от главницата в размер на 2 372,73 лв. била отнесена за погасяване на Договор за потребителски кредит *** г.

Така общо заплатената от ищеца сума по Договор за потребителски кредит № ***г. в периода 10.02.2023 г. - 21,08.2024 г. била в размер на 7 787,61 лв.

Доколкото дължимата главница по сключения договор за кредит между страните била в 1 размер на 6 000 лв., счита че остатъкът от 1 787,6 лв. до пълния размер на платената сума (7787,61 лв. - 6000 лв.) недължимо платена и ответното дружество нямало правно основание за задържането им.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 с отговора на исковата молба заявява, че не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № *** г. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и Н. Ю. И. /кредитополучател/. Процесният договор за кредит бил сключен за главница в размер на 6 000,00 лв., която е усвоена от кредитополучателя в цялост.

В продължение на гореизложеното, не оспорва твърдението на ищеца, че по сметка на ответника, във връзка с погасяването на задълженията на ищеца по процесния Договор за потребителски кредит № ****г. били постъпили плащания в общ размер на 7 787,61 лв., от които 6 000,00 лв. разпределени за възстановяване на предоставената в заем на ищеца главница по кредита и 1 787,61 лв. са разпределени за погасяването на задължения на ищеца, различни от вземането за главница. Всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителността на оспорената клауза от договор за кредит, били необосновани, неоснователни и недоказани. Искът бил недоказан по основание и по размер. Излага доводи за това.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложените по делото писмени доказателства, се установява, че между страните по делото е бил сключен Договор за потребителски кредит № ****г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД, е предоставил на ищеца кредит в размер на 6 000,00 лв. Кредитът е следвало да бъде върнат на 24 месечни погасителни вноски, при ГПР от 21,77% и ГЛП от 19,86%.

Твърди, че съгласно погасителния план, общия размер на дължимата сума по кредита, била в размер на 7 354,61 лева, от които 6 000,00 лева главница и 1 354,61 лева договорна възнаградителна лихва.

Ответникът не оспорва изложеното относно сключването на договора за кредит и заплатената сума в общ размер на 7 787,61 лева.

Ответникът твърди, че кредитът е доброволно, предсрочно заплатен от ищеца, поради което не е заплатил в цялост уговорената възнаградителна лихва.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията 2 на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

По делото ищецът установи плащането на сумата от 1 787,6 лева, която надвишава главницата по договор за кредит.

Ответникът, в чиято тежест е това, не доказа основанието за получаване на тази сума.

С оглед представените писмени доказателства за плащане, съдът намира, че се доказа твърдението за заплащане на сума без основание.

След като е заплатена сума без основание, същата следва да бъде върната.

По отоншение на разноските:

С оглед изхода на спора, при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени са доказателства за плащане на 71,50 лева за държавна такса.

Ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА.

По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв. Р. Р., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук, липсата на правна и фактическа сложност, както и вече трайно установената съдебна практика по потребителски спорове и решение на СЕС по дело С-438/ 22, следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., използвана в случая като ориентир, предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 480 лева с ДДС, дължимо в полза на адвоката, доколкото страната не е направила тези разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати на Н. Ю.

И. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. Р. Р., със съдебен адрес: гр. ****, сумата от 1 787,61(хиляда седемстотин осемдесет и седем лева и 61 ст.)лева, недължимо платена по Договор за потребителски кредит №**** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати на Н. Ю. И. ЕГН **********, с адрес: гр. ****, чрез адв. Р. Р., със съдебен адрес: гр. ***, сумата 71,50(седемдесет и един лева и 50 ст.)лева 3 представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати на адв. Р. Р., с адрес на практика: гр. ***, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА, в размер на 480,00(четиристотин и осемдесет)лева с ДДС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________

4