Определение № 474 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 474 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Частно наказателно дело № 20235330202283 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

С постановление от 16.03.2023г. по преписка № 8768/2020г. на РП Пловдив, прокурор при Районна прокуратура гр.Пловдив, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратил наказателното производство по досъдебно производство – следствено дело № 176/2021г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр.Пловдив образувано на 06.01.2021г. за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство няма привлечено като обвиняем лице и взети мерки за процесуална принуда.

Недоволен от постановлението е останал жалбоподателят Д. М. Д., ЕГН ********** който го обжалва в срок и моли съда да го отмени като незаконосъобразно.

Съдът след като се запозна със събраните в хода на досъдебното производство материали и във връзка с подадената жалба прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лице, попадащо в кръга на лицата, очертани в нормата на чл.243, ал.4 от НПК, имащи право да обжалват постановление за прекратяване на наказателно производство поради което и жалбата се прецени като ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните основания:

Целта на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.5 и следващи от НПК е да се извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението на прокурора с което се поставя край на наказателното 1 производство, в случая да отделно деяние, като при извършване на тази проверка проверяващия съд се произнася по същество на делото. За нуждите на производството по чл.243 от НПК съдът проверява, дали е спазен материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва и преценката, дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Също така следва да се отбележи, че чл.14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

В този смисъл в процедурата по чл.243 от НПК съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган / на прокурора / а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора в качеството му на господар на процеса в досъдебната му фаза да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.

Във връзка с изложеното след запознаване с материалите по досъдебно производство – следствено дело № 176/2021г. по описа на ОСлО при ОП Пловдив съдът установи следното:

С постановление на прокурор при Районна прокуратура гр.Пловдив от 06.01.2021г. е образувано досъдебно производство № 13/2021г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР Пловдив за това, че в периода от 01.07.2016г. до 21.07.2017г. включително в гр.Пловдив, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудено у Д. М. Д. от с.Войводиново, обл.Пловдив заблуждение и с това му е причинена имотна вреда – престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

С постановление на и.ф. Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр.Пловдив 12.07.2021г. е възложено разследването по ДП № 13/2021г. по описа отдел „ИП“ при ОДМВР Пловдив на следовател при Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – гр.Пловдив и преобразувано в следствено дело № 176/2021г. по описа на отдела.

В хода на разследването са били разпитани като свидетели лица имащи 2 отношение по предмета на делото. Събрани са и относими към разследването документи.

По досъдебното производство няма привлечено като обвиняем лице и взети мерки за процесуална принуда.

На основание приетите по делото доказателства съдът намира като установено от фактическа страна следното:

Свидетел Д. Д. от с.Войводиново, обл.Пловдив и свидетелката С. М. се запознали посредством техен общ познат – Н.К.. Последният разказал на свидетел Д. че свидетелката М. била клиентка на таксито което кара, била в затруднено финансово положение, изгубила си имотите и имала спешна нужда от пари – 10 000 лева за заплащане на гаранция. Свидетелката М. взела паричен заем в брой от свидетел Д., за което били оформени следните документи – Договор за заем за сумата в размер на 14 900 лева, между Д. Д. като заемодател и С. М. като заемател. те в заем; – Договор за заем за сумата в размер на 10 000 лева, между Д. Д. като заемодател и Д. М. – дъщеря на С.

М. като заемател; – Договор за заем за сумата в размер на 10 000 лева, между Д. Д. като заемодател и И.М. – съпруг на С. М. като заемател; И трите договора били с дата 01.07.2016г. и с нотариална заверка на подписите на страните при нотариус В.П. с рег.№ 466, с район на действие РС Пловдив и падеж за връщане на заемните суми по всеки един от тях на 31.05.2017г.

На датата на сключване на посочените договори за заем – 01.07.2016г. била внесена парична гаранция от С. М. по ДП № 157/2015г. в размер на 10 000 лева по сметка на ОД на МВР Пловдив, която била обвиняема по същото производство.

Въпреки липсата на погасяване, на 21.02.2017г. бил заверен с нотариална заверка на подписите на страните от Д.Т. – кмет на село Войводиново писмен договор за паричен заем в размер на 95 000 лева между Д. М. Д. като заемодател и И.А.М. и С. С. М. като заематели от друга страна.

Независимо, че заемните суми не били върнати до уговорените падежи, свидетел Д. не предприел действия за тяхното събиране по предвидения в закона гражданско правен ред.

При така установеното от фактическа страна, с постановлението на РП Пловдив е прието че не са установени доказателства които да обосноват обективната и субективната страна на фактическия състав на престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Настоящият съдебен състав приема, че прокурорът правилно е описал в постановлението си фактическата обстановка, поради което и в настоящето определение не следва да бъде отново повтаряна изцяло, тъй като тя се извежда от събраните в хода на разследването доказателства.

Съдът счита, че постановлението на Районна прокуратура гр.Пловдив за прекратяване на наказателното производство п о досъдебно производство – следствено дело № 176/2021г. по описа на ОСО при ОП гр.Пловди провеждано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК е законосъобразно и обосновано. Същото е издадено при 3 преценка на всички доказателства при проведеното разследване, в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Прокурорът прекратява наказателното производство в два лимитивно посочени от процесуалния закон случаи: а/ когато установеното деяние не съдържа признаците на престъпление; б/ когато във връзка с обстоятелствата по чл.102 т.1 от НПК обвинението не е доказано.

В обжалваното постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив като основание за прекратяване на наказателното производство е посочена разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 от НПК. За да се прекрати наказателното производство поради това, че деянието не съдържа признаците на престъпление, не е необходимо само и единствено деянието да не съдържа признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение, респективно образувано наказателното производство, а това деяние изобщо да не съдържа признаците на нито едно предвидено в специалната част на НК престъпление.

В тази насока Районна прокуратура гр.Пловдив с постановлението за прекратяване на наказателното производство законосъобразно и обосновано е приела, че не е осъществен от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, с оглед на това, че в случая между свидетелите М. и свидетел Д. от друга страна, са възникнали гражданско правни договорни отношения по повод сключени договори за заем.

За да е налице престъплението измама от обективна страна следва конкретно определено лице да бъде заблудено, като се създаде у това лице от страна на извършителя на деянието невярна представа относно такива обстоятелства, съобразно с които заблуденият решава и върши имуществено разпореждане, от което настъпват вреди. В конкретния случай не е налице именно посочения белег на деянието измама – не се установява да е въведено в заблуждение лице, което от своя страна да е извършило разпоредителни действия с имущество за своя или чужда сметка и в резултат на това за него или за другиго да настъпи имотна вреда. Не е осъществен състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, а се касае за изцяло гражданско – правни отношения свързани с изпълнение на договори за заем и подлежащи на уреждане по реда на ГПК претенции на страните по неговото изпълнение.

Съдът счита че не следва да повтаря правните изводи изложени в постановлението на РП Пловдив но следва да посочи че Закона за ограничаване плащанията в брой е обнародван в Д.В. бр.16 от 2011 година, и в периода от 01.07.2016г. до 21.07.2017г. включително разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от него гласи: „ Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.

При така изложените правни и фактически съображения съдът счита, че така депозираната по реда на чл.243, ал.4 от НПК от Д. М. Д. жалба, против постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив от 16.03.2023г. с 4 което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство – следствено дело № 176/2021г. по описа на ОСлО при ОП гр.Пловдив провеждано срещу неизвестен извършител в гр.Пловдив за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК е неоснователна и постановлението следва да бъде потвърдено.

С оглед на изложеното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Постановление от 16.03.2023г. на Районна прокуратура гр.Пловдив по преписка № 8768/2020г. по описа на РП Пловдив с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство – следствено дело № 176/2021г. по описа на ОСлО при ОП гр.Пловдив провеждано срещу неизвестен извършител в гр.Пловдив за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК като ЗАКОНОСЪСОБРАЗНО и

ОБОСНОВАНО.

Определението не е окончателно и подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд гр.Пловдив.

Копие от електронния документ да се изпрати на жалбоподателя и на Районна прокуратура гр.Пловдив.

След влизане в сила на определението материалите по досъдебното производство да се върнат на РП гр.Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5