Решение № 499 от 19.06.2025, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Шумен, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20243630102102 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано п о ревандикационен иск, с правно основание чл. 108 ЗС, от С. С. Х., против В. С. В., при участието на трето лице помагач на страната на ответника - Т. Г. Т., за признаване, като установено, в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот, с идентификатор *** по КК и КР на гр. Шумен и площ от 522 кв. метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за вилна сграда, при съседи: ***;

***; ***; ***, придобит, чрез продажба, с НА №

*** г., от М. Б. С. и С. В. С. и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху спорния имот, с прието за съвместно разглеждане насрещно възражение от третото лице, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗС, за установяване по отношение на Т. Г. Т., че е собственик на основание давностно владение на с ъ щ и я поземлен имот, както и в последващо обективно съединение, в условията на евентуалност, с обратни искове от ответника срещу продавача на процесния недвижим имот, както следва: конститутивен за разваляне договор за продажба на недвижим имот оформен с НА № *** г., по описа на Нотариус рег. № 024, поради пълно неизпълнение на задължението на продавача за прехвърли собствеността с правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД; осъдителен за връщане на платена 1 продажна цена от 6 000 лв., с правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 2, предл. 1, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; осъдителен за присъждане сума за платени разноски по договора за продажба в размер на 440.80 лв., от които 274.80 лв. нотариална такса; 156. лв. - местен данък и 10 лв. - такса вписване на НА в Службата по вписване 271 лв., с правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 2, предл.

2, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; осъдителен за присъждане сума за необходимите и полезни разноски за имота след прехвърляне на собствеността до момента, в размер на 1 088.80 лв., от които: за прокарване на водопровод в имота /за покупка на ВиК елементи/ - 558.80 лв. и за изработване на ПУП на имота - 530 лв. с правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 2, предл. 3, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; осъдителен за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, под формата на пропусна полза - пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на продавача, в размер на 20 000 лв. - разлика между пазарната цена, която би следвало да се плати към момента за имот, подобен на процесния като площ и разположение и върната по разваления договор цена, с правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 3, вр. чл. 82 ЗЗД, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху евентуалните искови претенции от 09.09.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че с НА № *** г., чрез продажба от М. Б. С. и С. В. С , придобил собственост върху поземлен имот, с идентификатор *** по КК и КР на гр. Шумен и площ от 522 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за вилна сграда, при съседи: ***; ***;

***; ***. От 2010 г. родителите на ищеца целогодишно стопанисвали имота, който бил ограден с бетонни стълбчета и мрежа. След смъртта на майката на ищеца, бащата сам продължил да стопанисва имота до 2022 г., когато се разболял, което наложило ищецът да го прибере в Холандия.

През 2024 г. при обичайното си завръщане, ищецът узнал от съседи и роднини, които живеели в района, че имотът е “продаден”. От Справки установил, че съседката му по имот - Т. Г. Т. се снабдила по давност с НА № *** г., по описа на Нотариус рег. № 024 и същия ден с НА № *** г., по описа на същия Нотариус, продала имота на ответника. Ищецът оспорва, че Т. Г. Т. е придобила по давност процесния имот. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот, с идентификатор *** по КК 2 и КР на гр. Шумен и площ от 522 кв. м. и ответникът да бъде осъден да предаде владението на процесния имот. Претендира разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът, чрез процесуалния си представител, намират иска за допустим. Твърди, че е придобил имота от Теменужда Т., чрез продажба. Предявява обратна искова молба срещу Т. Т., като твърди, че след запознаване с доказателствата по обстоятелствената проверка при Нотариуса преценява, че има удостоверени данни будещи сериозно съмнение, поради което намира, че съществува вероятност предявеният срещу него ревандикационен иск да бъде уважен.

Твърди, че разноските по сделката възлизат на 7 529.60 лв., от които: платена цена - 6000 лв., при Данъчната оценка - 5 615.90 лв.; платен местен данък за община Шумен - 156.00 лв.; платена такса на нотариуса - 274.80 лв.; платена такса за вписване на НА в Служба по вписванията гр. Шумен - 10 лв., а направените след това необходими и полезни разноски за имота са в размер на 1 088.80 лв., от които за прокарване на водопровод - общо 558.80 лв. и за изработване на ПУП - общо 530 лв. Счита, че към днешна дата цената на имот подобен на процесния в същата местност е не по-малко от 26 000 лв., т. е. загубите които би претърпял ако бъде отстранен били в размер на 20 000 лв., която сума претендира за плащане от ответника по обратните искове, като обезщетение за загубите от евикция. Моли съдът да постанови решение срещу ответницата по обратните искове, с което да бъде развален сключения договор за продажба на процесния имот между Т. Г. Т. и В. С. В., удостоверен в НА № *** г., по описа на Нотариус рег. № 024, поради пълно неизпълнение на задължението на продавача за прехвърли собствеността върху продадения имот, както и ответникът по обратните искове да бъде осъден да плати на ищеца, както следва: 6 000 лв.- платената цена по договора за продажба;

440.80 лв. - разноски по договора за продажба, от които 274.80 лв. нотариална такса; 156. лв. - местен данък и 10 лв. - такса вписване на НА в Службата по вписване; 1 088.80 лв. - необходимите и полезни разноски за имота след прехвърляне на собствеността до момента, от които: за прокарване на водопровод в имота /за покупка на ВиК елементи/ - общо 558.80 лв., за изработване на ПУП на имота - общо 530 лв.; 20 000 лв. - обезщетение за претърпени вреди, като разлика между пазарната цена, която би следвало да се плати към момента за имот, подобен на процесния като площ и разположение и върната по разваления договор цена, както и искане за присъждане на 3 законна лихва върху исковите претенции от датата исковете – 09.09.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, Т. Г. Т., чрез процесуалния си представител, като трето лице помагач на ответника, намира иска предявен от С. Х. срещу В. В. за допустим, но неоснователен. Твърди, че през 2009 г. е завладяла процесния поземлен имот с идентификатор:

*** и площ от 522 кв. м., находящ се във вилната зона на гр.

Шумен, местност “Под манастира“, който владяла за себе си и в продължение на 15 години упражнявала еднолично фактическа власт върху същия явно, непрекъснато и необезпокоявано до 23.04.2024 г., когато г о е продала на ответника В. В.. Като ответник по обратните искове, чрез процесуален представител, намира че са предявени четири иска, като първите два признава за основателни. Оспорва иска да плати сума от 1088,80 лева, претендирани като необходими и полезни разноски, от които 558,80 лв. за покупка на ВиК елементи и 530,00 лв. за изработване на ПУП на имота, и иска да плати обезщетение от 20 000,00 лева, претендирани като разликата между настоящата пазарна цена на имота /26 000 лв./ и платената продажна цена /6 000 лв./ към датата на продажбата 23.04.2024 г.. Намира, че за да бъдат претендирани и присъдени в тежест на продавача /помагач/ направените от купувача /ответник/ необходими и полезни разноски от 1088,80 лева, то същите следва да бъдат необходими и полезни за вещта, за която са направени.

Намира, че разноски за ВиК елементи и изготвяне на ПУП нямат характер на такива разноски, а с иска за обезщетение от 20 000,00 лева, ищецът желае да се обогати неоснователно.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните поддържат заявените становища.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предпоставките за уважаване на ревандикациония иск, с правно основание чл. 108 ЗС, са ищецът от С. С. Х. да е собственик на претендирания имот, а ответникът В. С. В. да владее процесния имот, както и ответникът да няма основание за това владение - основание, което да може да се 4 противопостави на ищеца.

Страните не спорят, че с НА № *** г. по описана Нотариус рег. № 019, /л. 6/ М. Б. С. и С. В. С продават на ищеца С. С. Х. поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Шумен, местност „Под манастира“ при граници и съседи: ПИ с номера: ***; ***;

***; ***, който имот е придобит от продавача С. В. С със Заповед РД-25-293/09.03.2010 г. на Община Шумен, вписана под акт № *** г. в СВ Шумен /л. 7. Страните не спорят и, че считано от 23.04.2024 г. ответникът В. С. В. владее процесния имот, след като с НА № *** г., по описа на Н отарус рег. № 024 с район на действие РС Шумен , го придобива от Т. Т., чрез продажба.

Спорният въпрос между страните е дали ответникът има основание за това владение получено от продавача Т. Т., което да може да се противопостави на ищеца. Този спорен въпрос е въведен от третото лице помагач на страната на ответника Т. Т., чрез възражение за придобИ.е на процесния имот по давност продължило 15 години, през който период се твърди, че е упражнявала еднолично фактическа власт върху същия явно, непрекъснато и необезпокоявано до 23.04.2024 г., когато с конктативен НА № *** г., /л. 9/, е призната за собственик.

Основателността на това възражение е предпоставено от установяване от страна на третото лице - помагач на страната на ответника елементите от фактическия състав на придобивната давност, който включва установено владение, което е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя и изтичане на определен срок, както и позоваване на изтекла придобивна давност. В тежест на ищеца е да проведе насрещно доказване по същите обстоятелства, както и да установи настъпването на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на предвидената в закона придобивна давност. Доказването на владението може да стане с всички доказателствени средства, както гласни, така и писмени, като е необходимо да се определи начален и краен момент на владението. Доказването на вледение в промеждутъка може да е чрез презумпцията на чл. 83 ЗС, като не следва да се забравя, че се касае до оборима презумпция.

В процесния случай Т. Т. обосновава възражението си с твърдението, че е получила ключовете за имота през 2009 г. от нейна позната - Д. Р., която 5 ги получила от С., който до него момент /до 2009 г./ владеел имота. Същият споделил на Р., че няма документ за собственост, вече здравословно не е добре и не може да работи имота, а децата му били в чужбина. След почистване на процесния имот Т. започнала да се грижи за него с намерението да го свои, държейки го като свой имот - полагала явни грижи за налични овошки и ежегодно засаждала зеленчукови култури, като прибирала и ползвала плодовете от същите. По-късно изградила в имота навес пред наличния там фургон. Не била правила постъпки да декларира имота, т. к. за земеделските земи без постройки не се дължали местни данъци и такси. Твърди, че в периода от 15 години, в който владяла имота, нито ищецът, нито родителите му или техни близки били стъпвали в имота.

В показанията си посочената от ищцата Д. Р., която е свидетел и по обстоятелствената проверка при съставане на НА № *** г., по описа на Нотариус рег. № 024, пояснява, че един ден през 2009 година, на пътя близо до процесния имот заедно с Т. Т. и още една жена били заговорени от бай С., с българско име С., който търсел човек да гледа процесния имот, предал им ключ за портата и и м казал: „Децата ми са в чужбина, на мен не ми трябва нищо и не искам нищо, каквото искате това правете с местото.“ Имотът бил пустееш, б е з вода и ток. Двете с Т . го почистили и оградили, построили сайванче. Т. гледала домати, краставици, пипер.