Определение № 205 от 03.02.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Варна, 03.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20223100900588 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от “Ай Ви Сейлингс“ ООД, с ЕИК 103550712, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Уста Кольо Фичето“ №25Б, ет.3, представлявано от Валентин Петков Димов, действащ чрез адв.Н. С., със съдебен адрес: гр.Варна ул.“А. Д.“ №**, ет.*, офис №**, против Е. Б. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Б. Ш.“ №*, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“С. С.“ №**, ет.*, офис *, чрез адв.Д. К. и Г. Б. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, бул.“Ц. О.“ №**, ап.**, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“С. С.“ №**, ет.*, офис *, чрез адв.К. Д., с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от 50000лв., представляваща неустойка, предвидена в т.8.1 от Договор от 11.04.2018г. за строителство на сграда срещу обезщетение, която е дължима поради неизпълнение от ответниците на задължението им по т.3.2 от договора за упълномощаване, в писмена форма с нотариална заверка, на лице посочено от дружеството-строител за представителство пред съответните държавни и общински органи по всички процедури, свързани с реализиране на предмета на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответниците.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, с който поддържат становище за неоснователност на иска.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват релевираните с отговорите възражения за неоснователност на претенцията.

С депозиран в срока по чл.373 от ГПК отговор на допълнителната искова молба, се взема становище по доводите на ищеца и се поддържат вече развитите съображения за 1 неоснователност на претенцията.

По допустимостта на предявеният иск:

Съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустими, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните, писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото. Изключение от горното правят ангажираните от ответниците Декларации от Г. Ж. Л.-Д., С. и И. Г. П., които по същество съставляват свидетелски показания в писмен вид, респективно са недопустими доказателства.

Искането на ответниците за назначаване на СТЕ, принципно е допустими, но понастоящем в задачата на вещото лице са включени множество въпроси, на които следва да се даден правен отговор /пр. какви са законовите процедурите за одобрение на ПУП-ПРЗ и РУП/. Ето защо следва да се укаже на страната да преформулира въпросите, така че да не налагат отговори на правни въпроси. Наред с това следва да се даде възможност на ищецът да вземе становище в едноседмичен срок по искането за допускане на експертиза, съответно да добави въпроси към вещите лица. В резултат, от което произнасянето по искането за назначаване на СТЕ, следва да се извърши в о.с.з.

Последното важи и по отношение на искането на ответниците за допускане до разпит на двама свидетели, тъй като въпросите, по които те ще свидетелстват, попадат е приложното поле на чл.164, ал.2 от ГПК, респективно е нужно да се изслуша становището на ищеца.

Искането на ответниците за задължаване на ищеца да представи писмени доказателства, следва да се остави без уважение тъй като не отговаря на изискванията на чл.190, ал.1 от ГПК, защото не е обяснено значението на документите за спора.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от “Ай Ви Сейлингс“ ООД, с ЕИК 103550712, против Е. Б.

К., с ЕГН ********** и Г. Б. К., с ЕГН **********, с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от 50000лв., представляваща неустойка, предвидена в т.8.1 от Договор от 11.04.2018г. и дължима, поради неизпълнение от ответниците на задължението им по т.3.2 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Сочи се банкова сметка за евентуално доброволно плащане на претендираната сума, а именно IBAN **********************.

В исковата молба се твърди, че на 11.04.2018г. межди страните е сключен Договор, с предмет изграждане от ищеца на сграда в поземлен имот, с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, с административен адрес: гр.Варна, ул.“А. П.“ №*, целият с площ от 644 кв.м., при граници имоти с идентификатори: ***, ***,

***, *** и ***, като ответниците са част от собствениците

/съсобственици/ на имота. Твърди се, че по силата на договора ответниците, е следвало да прехвърлят на ищеца идеални части от поземленият имот и да учредят в негова полза право на строеж за изграждане на нова сграда, като дружеството ще получи част от индивидуалните обекти в нея, а останалата част ще се разпредели между собствениците /т.1.2.1 и т.1.2.2 от договора/. Твърди се, че срещу учредените му и прехвърлени вещни права, ищецът се е задължил да изработи проект за изменение на подробния устройствен план /ПУП/ за имота, както и след влизане в сила на изменението да изработи инвестиционни проекти за изграждане на новата сграда в поземления имот и да съгласува същите със собствениците. Твърди се още, че след одобряване на инвестиционните проекти на сградата и след издаване и влизане в сила на разрешение за строеж за новата сграда, ищецът е следвало да изгради и въведе в експлоатация сградата по предвидения законов ред и да предаде на собствениците индивидуални обекти, за които те притежават право на собственост /т.т.1.3.1, 1.3.2., 1.3.3 и 1.3.4 от договора/. Сочи се, че според описаното в т.1.5 от договора на страните е било известно, че намиращата се в имота сграда с идентификатор ***, е със статут на недвижима културна ценност, поради което всички административни процедури по изменения в ПУП, одобряване на инвестиционни проекти, разрешаване на строителство и въвеждане на новата сграда в експлоатация, подлежат на съгласуване или одобрение от Националния институт по недвижими културни наследства /НИНКН/. Сочи се, че за осъществяване на предвидените в договора действия, по силата на т.3.2 от същия собствениците са се задължили да издадат нотариално заверено пълномощно на посочено от дружеството лице за представителство пред съответните държавни и 3 общински органи по всички процедури, свързани с изпълнение на договора-промяна в ПУП, одобряване на инвестиционни проекти, издаване на разрешение за строеж, промени в хода на строителството, предварително съгласувани със собствениците, регистрации на строежа и въвеждането му в експлоатация. Твърди се още, че в изпълнение на това задължение всички собственици, са издали такива пълномощни, като конкретно ответниците са издали пълномощно, с нот.заверка с рег.№2911/18.05.2018г. на Нотариус с рег.№335 на НК.

Поддържа се, че в изпълнение на договора и на база издадените пълномощни, ищецът е инициирал съответните процедури пред Община Варна и пред НИНКН за изработването и приемането на изменения в ПУП. Поддържа се, че в резултат на редица административни забавяния, включително обжалвания на проекта за ПУП от трети лица, едва на 05.05.2022г.

Главния архитект на Община Варна е издал Заповед №Г-138 на за одобряване на ПУП за процесният поземлен имот, като същата е влязла в сила на 11.07.2022г. Сочи се, че непосредствено след влизане в сила на заповедта, на 29.07.2022г. ответниците са оттеглили издаденото от тях пълномощно, за което ищецът е уведомен от Нотариус с рег.№335 на НК с Удостоверение с изх.№27/02.08.2022г. Твърди се, че с Писмо от 07.08.2022г. ищецът е уведомил всички съсобственици, че след оттегляне на пълномощното от ответниците, не може да изпълнява задълженията си по договора, съответно че не може да получи виза за проектиране от Община Варна и не може да продължи с процедурата по съгласуването на инвестиционните проекти. Твърди се още, че със същото писмо ответниците са поканени в три дневен срок да предоставят ново пълномощно, с цел продължаване на изпълнението по договора. Сочи се, че писмото е изпратено до всички собственици по електронен път, което съгласно т.12.1, изречение последно от договора, е допустимо средство за комуникация между страните. Поддържа се, че до настоящия момент ответниците не са издали нужното пълномощно и така са нарушили задължението си по т.3.2 от договора, като с действията са станали пречка за изпълнение на договорните задължения от страна на ищеца. Поддържа се, че съгласно т.8.1 от договора, в случай, че някой от собствениците не изпълни задълженията си по т.3.2 от същия, то той дължи на дружеството-строител неустойка в размер на петдесет хиляди лева. Ето защо се моли за осъждане на всеки от ответниците да заплати претендираната сума от 50000лв., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда и деловодни разноски.

С депозираните в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмени отговори от всеки от ответниците, се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се оспорват фактическите твърдения на ищеца. Поддържа се, че понастоящем страните не са обвързани от валидно действащ договор, от който ищецът би могъл да черпи права, включително и по отношение на търсената неустойка, поради изтекло времедействие на договора и поради изрично договорена недължимост, на каквито и да било суми, след изтичане на визираните в него срокове. Не се оспорва, че на 11.04.2018г. между страните, е сключен договор, по силата на който съсобствениците на имот с ид.*** по КККР на гр.Варна, е следвало да учредят в полза на ищеца право на строеж с конкретни параметри за изграждане на нова сграда, както и да му прехвърлят правото на собственост върху 58 % ид.части от процесния ПИ, след съставяне на Акт 14 за новата сграда. От своя страна ищецът, е поел 4 задължение да изработи проект за изменение на ПУП и след влизането му в сила, да организира, изработване на инвестиционни проекти за изграждане на нова сграда, след предварително съгласуване с всички съсобственици. Поел е задължение и да изгради и въведе в експлоатация сградата, както и да предаде на собствениците припадащите им се индивидуални обекти в договорения вид и степен на завършеност. Поддържа се обаче, че така описаният договор е прекратен на основание чл.7.4 от същия, поради изтичане на срока за изпълнение на първоначалните задължения на строителя. Твърди се, че в изпълнение на чл.3.2 от договора, собствениците са издали в полза на строителя нотариално заверено пълномощно, което да му послужи за изпълнение на предвидените в договора задължения.

Сочи се, че въпросното пълномощното е подписано от Г. К. и съответно заверено от нотариус на 17.05.2018г., а от Е. К. е подписано чрез пълномощник Б. К. и съответно заверено от нотариус на 18.05.2018г. Сочи се, че пълномощното е било подписано от всички съсобственици, след което е предадено на ищеца на 21.05.2018г., от който момент е започнал да тече и срокът предвиден в чл.7.2.1 от договора. Не се оспорва, че в изпълнение на договора, ищеца е предприел някакви действия във връзка с одобряване на ПУП за имота, но се поддържа, че каквито и действия да са били предприети и каквито и да е процедури да са били инициирани, то ищецът не е изпълнил задължението си по чл.5.1 от договора в срока предвиден в чл.7.2.1 от същия. Сочи се, че към момента, в който ищецът твърди, че предоставеното му пълномощно, е било оттеглено от ответниците, договорът вече е бил прекратен, поради което и страните не биха могли да имат повече права и задължения по него, заради изтекло времедействие и изрично уговаряне на недължимост на каквито и да било суми с правопогасително действие. Сочи се, че според чл.7.2.1 от договора строителят е длъжен да изпълни действията по чл.5.1 от същия в срок от 18 месеца от датата на получаване на пълномощно от собствениците. Сочи се, че действията по т.5.1 от договора включват иницииране на процедура по изменение на ПУП за имота, извършване на всички необходими действия в тази процедура, включително изработване на проект за изменение на ПУП, съгласуване на същия със собствениците на съседни имоти и с компетентните държавни, и общински органи. Твърди се, че осемнадесет месечният срок, е изтекъл на 21.11.2019г. Сочи се, че чл.7.3. от договора са предвидени хипотези, в които сроковете, свързани със задълженията на строителя спират да текат, защото забавянията не биха могли да се вменят във вина на строителя, а именно: съгласуване на документи със собствениците, забавяния породени от актове, действия или бездействия на администрацията, форсмажорни обстоятелства, действия на трети лица или виновни действия и бездействия на собствениците. Поддържа се обаче, че съгласно чл.7.4 от договора “при забава по чл.7.2.1 във връзка с чл.5.1, поради причини, които изключват вината на строителя, продължила повече от 24 месеца, договорът се счита за прекратен, като собствениците не дължат на строителя направените от него до момента разходи.“. Поддържа се, че с чл.7.4 от договора страните са предвидили автоматично прекратяване на договорното правоотношение, в случай на настъпване на обективното обстоятелство-изминаване на определен срок от време, в който задължението по чл.5.2.1 не е било изпълнено от строителя, като в този случай важи правилото, че срокът кани длъжника- строителят по корелативно дължимата от 5 него престация. Поддържа се още, че дори да се приеме, че забавата е настъпила, поради обективни и независещи от волята или вината на строителя обстоятелства, то към момента, в който се твърди, че за имота е издадена и влязла в сила заповед за одобряване на ПУП, договорът между страните вече е бил прекратен преди повече от 9 месеца. Твърди се, че текста на чл.7.4 от договора предвижда срок 24 месеца от изтичане на първоначалният 18 месечен срок по чл.7.2.1 от договора, след изтичане, на който общ срок настъпва автоматичното прекратяване на договора. Твърди се, че срокът по чл.7.2.1 от договора изтича на 21.11.2019г., а предвидените в чл.7.4 от договора допълнителни 24 месеца, покриващи всякакви обективни и безвиновни забавяния, изтичат на 21.11.2021г. Ето защо се поддържа, че към последната посочена дата, задължението по чл.5.2.1 от договора не е било изпълнено виновно от строителя. Твърди се, че още на 01.12.2021г., без да са били длъжни /защото срокът кани длъжника/, ответниците са уведомили изрично строителя, че считат договорът за автоматично прекратен на 21.11.2021г., поради изтичане на всички предвидени в него срокове. Твърди се още, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение в срочно отношение от страна на ищеца, както и частично такова на поетите с договора задължения, което следва да се приравни на пълно неизпълнение, придружено с липса на интерес, с оглед уговорената в договора предвидимост на увреждащи действия.