Решение № 167 от 29.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Русе, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520104018 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.

Ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че по силата на договор за потребителски кредит FL1199557 от 24.06.2021 г., сключен с Н.И. И., Банката му предоставила кредит в размер на 10 864 лв., като последният се задължил да върне ползваната сума, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на договора.

Ответникът усвоил предоставените от Банката парични средства от разплащателна сметка с IBAN: BG 85 BPBI 7921 10 44162002, разкрита на негово име, в деня на сключване на договора изцяло. Съгласно чл. 3 от същия, страните се съгласили, че за усвоения кредит през първите 12 месеца кредитополучателят дължи на Банката лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 8 %, а от тринадесетият месец до крайния срок на издължаване на кредита, дължи променлива годишна лихва в размер 8.000 %, представляващ сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка. Посочено било, че за референтен лихвен процент ще се ползва индексът ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити, в съответната валута в лева, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, съгласно чл. 3, ал.2 и сл. надолу. Т.е., от тринадесетия месец до крайния срок за издължаване на кредита към фиксирана договорна надбавка се прибавял Референтен лихвен процент. Тя подлежала на актуализация на тримесечна база, при условията на чл. 3, ал. 2, ал. 3, ал.4, ал. 5 и ал. 6 от Договора. В чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от същиястраните 1 изрично уговорили и дължимостта на такси и комисиони за предоставянето на допълнителни услуги във връзка с процесния кредит. В този смисъл претендираната от ищеца сума в общ размер 103,50 лв. - такси представлявала сбор от: 7 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит на обща стойност 24,50 лв., начислени съгласно чл. 5, т. 2 от Договора; 8 бр. такси на обща стойност 79,00 лв., начислени съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора, вр. с Тарифа за таксите и комисионите на Банката, раздел XVI, б. “В”, т.10. Според договора, процесният кредит се погасявал на анюитетни месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Погасителните вноски се изплащали до 13-то число на месеца, като крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви и такси, бил 13.06.2027 г. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят се задължил да заплати обезщетение за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава в размер, определен от Министерски съвет.

Кредитополучателят не изпълнил договорните си задължения по чл. 4 от процесния договор - не заплатил дължимите анюитетни погасителни вноски, както и дължимото мораторно обезщетение за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва и дължимите такси. Съгласно чл. 14 от договора за кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката можело да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора. Съгласно чл. 19 от същия, всички уведомления и изявления трябвало да бъдат направени в писмена форма и се считат получени по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, с куриер, или по електронна поща. Поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 03.06.2022 г. и следващите, Банката обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да се прекратява действието на договора.

Изявлението за това било обективирано в Покана чрез ЧСИ Венцислав Маринов, с № 833 и район на действие ОС-Русе. В случая се касаело за т.нар. фингирано връчване, доколкото адресата не бил открит на посочения в договора адрес, въпреки усилията на връчителя. Поканата била счетена за редовно връчена на 09.08.2023 г. Това била датата, която ищецът счита за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението.

Претендираната сума в размер на 36,00 лв. – обезщетение за уведомяване, представлявали разходи на Банката във връзка с връчване на поканата до кредитополучателя за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение, подлежащи на обезщетяване, съгласно чл. 309а, ал.1, пр.2 от ТЗ. Сумите били действително заплатени от Банката, съгласно банково бордеро, удостоверяващо извършеното плащане към съдебния изпълнител.

„Юробанк България” АД пристъпило към принудително събиране на вземанията 2 си по процесния договор, като на 30.11.2023 г. депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника Н. И., по което било образувано ч.гр.д.№ 6270/2023 г. по описа на Районен съд-Русе. Издадената Заповед за незабавно изпълнение № 3123 от 01.12.2023 г. била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът указал на заявителя да предяви иск за вземането си.

Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Н. И. И., че има задължение към “Юробанк България” АД, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL1199557/24.06.2021 г., за следните суми: главница в размер на 8746,24 лв., ведно със законна лихва, считано от 30.11.2023 г. до окончателното плащане на вземането, възнаградителна лихва за периода от 13.12.2022 г. до 09.08.2023 г. в размер на 529,29 лв., мораторна лихва за периода от 13.12.2022 г. до 08.11.2023 г. в размер на 617,06 лв., такси за периода от 15.12.2022 г. до 26.10.2023 г. в размер на 103,50 лв. и обезщетение за уведомяване за периода от 28.07.2023 г. до 08.11.2023 г. в размер на 36,00 лв.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковете поради факта, че уведомлението от страна на ищеца за обявяване на процесния банков кредит за предсрочно изискуем не било достигнало до знанието на ответника, като по този начин контрактът не следвало да се счита за предсрочно изискуем. В клаузата на чл. 19 от процесния договор не било предвидено фингиране на опита за доставяне на съобщението на фактическото му получаване. Целта на сключването на клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, била да бъде защитена страната, която изпраща съобщението, от недобросъвестното поведение на получаващата страна, например при отказ да получи съобщението или когато се укрива. Ако в договора не са разписани ясно съответните предпоставки или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа от кредитора и ако неуспешният опит за връчване не е приравнен на фактическо получаване и не е обвързан с конкретни последици за получаващата страна, то не можело да се приеме, че договорната клауза предвижда фингирано връчване на съобщения. Нито в посочените клаузи, нито в останалите договорни клаузи, били предвидени ясни правила относно предпоставките, при които кредиторът можел да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължима грижа, поради което клаузите на чл. 19 от договора за банков кредит не предвиждали фингирано връчване на съобщения. Освен това, уведомлението за предсрочна изискуемост на вземането по кредита било изпратено до кредитополучател с непълен адрес.

3

Въз основа на изложените съображения, ответникът счита, че волеизявлението на банката - кредитор не е достигнало до кредитополучателя, поради което предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит не била настъпила към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 Г П К . Моли предявените по реда на чл.422 ГПК искове срещу него да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

По приложеното ч.гр.д.№ 6270/2023 г. по описа на РС-Русе, “Юробанк България”АД се е снабдила със Заповед № 3123/01.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу Н. И. И. за сумите:

8746.24 лева главница, ведно със законната лихва от 30.11.2023 г., 529.29 лв. възнаградителна лихва за периода 13.12.2022 г. - 09.08.2023 г., 617.06 лв. мораторна лихва за периода 13.12.2022 г. – 08.11.2023 г., 103.50 лв. такси за периода 15.12.2022 г.

– 26.10.2023 г., 36 лв. друго допълнително вземане за периода 28.07.2022 г. – 08.11.2023 г., произтичащи от Договор за кредит № FL1199557/24.06.2021 г., 200.64 лв. държавна такса и 961.93 лв. адвокатско възнаграждение.

Заповедта и изпълнителният лист, издадени по заповедното производство, са редовно връчени на длъжника с покана за доброволно изпълнение по реда на чл.47 ГПК на 22.03.2022 г., чрез залепване на уведомление.

По двете дела е представен самият Договор за потребителски кредит FL1199557, сключен на 24.06.2021 г. между „Юробанк България“ и кредитополучателя Н. И., по силата на който Банката му предоставя кредит в размер на 10864 лв., който се отпуска по сметка на кредитополучателя в същата банка. За усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на 8 % за първите 12 месеца, а след това лихвата се изчислява при прилагане на променлив годишен лихвен процент в размер на 8 %, който представлява сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна. Предвиден е годишен лихвен процент по отпуснатия кредит от 10.02 %, а общата дължима сума възлиза на 14 231.86 лв.

Към контракта е приложена подробно методология за определяне на референтен лихвен процент /Прайм/ по потребителски кредити, както и погасителен план по кредита, видно от който крайният срок на издължаването му е 13.06.2027 г., брой месечни погасителни вноски – 72 и размер от 193.40 лв.

Съгласно чл.9 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава върху просрочените суми в размер на действащата законна лихва, определена от МС. Според чл.14 от контракта, при непогасяване в срок на една или повече вноски, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

4

С покана, адресирана до длъжника Н. И., „Юробанк България“ АД уведомява същия, че поради неиздължаване в срок на месечна вноска с падеж 13.12.2022 г. и следващите, обявява цялото задължение по процесния договор за потребителски кредит за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява контракта, считано от датата на получаване на уведомлението. Поканата е връчена чрез залепване на уведомление на 25.07.2023 г. от ЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявеният иск е установителен за вземането на “Юробанк България”АД към ответника, с правно основание чл.422 ГПК.

Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като 5 факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл.