Решение № 664 от 16.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 664 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330121984 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Р. Ц. К. срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 100 лева, от които 269.15 евро /526.43 лева/ – платена без основание по клауза от договор за заем № ***, сключен между страните, касаеща заплащане на такса за експресно разглеждане и сумата от 269.15 евро /526.43 лева/ – платена без основание по клауза от договор за заем № ***, сключен между страните, касаеща заплащане на такса за индивидуално кредитно предложение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.12.2024 г., до окончателното изплащане. /цената на исковите претенции е съобразена с допуснатото увеличение на иска с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 14.01.2026 год./

Ищцата Р. К. твърди, че е сключила договор за паричен заем № *** с „Кредит Тайм“ ЕООД, по който е получила в заем сумата от 1200 лева, при ГЛП от 10,00 % и ГПР от 10,84 %. Съгласно посочения договор ищцата следвало да върне сума в общ размер на 3065,86 лева на 14 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 218,99 лева. Допълнително била начислена такса експресно разглеждане в размер на 894,74 лева, както и такса индивидуално кредитно предложение в размер на 894,74 лева. Излагат се съображения за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК. Твърди се, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно нормативно установения размер на шрифта на договора, както и не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно задължителното 1 съдържание на договора. В същия не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент нито размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето. Поддържа се, че договорената възнаградителна лихва била нищожна и поради противоречие на клаузата с добрите нрави. В договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите, като липсвало яснота как е формиран същият, респективно общо дължимата сума по него. Не били подписани и всички страници от общите условия към договора. Предвид изложеното се претендира връщане на процесните суми за такса експресно разглеждане и такса индивидуално кредитно предложение, които ищцата счита, че е платила без основание по недействителен договор за заем № ***. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който е взето становище за нередовност на исковата молба. По същество се излагат съображения за неоснователност на исковата претенция. Оспорва се да са били заплащани твърдените от ищцата суми за такси, като се изтъква, че такива не са били претендирани от ответника. Сочи се, че ответното дружество не разполага с препис от процесния договор за кредит и приложенията към него предвид обстоятелството, че архивното помещение на дружеството е било наводнено. В тази връзка се представя констативен протокол, изготвен от Столична община, район „Младост“. Възразява се срещу направеното от ищцата доказателствено искане по реда на чл. 190 ГПК.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът намира възражението на ответника за нередовност на исковата молба за неоснователно, доколкото в тежест на ищеца е да докаже съществуването на твърдяното облигационно отношение при посочените в исковата молба параметри.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приобщения по делото Договор за паричен заем № *** /л.3336/, между Р. Ц. К., като заемател и Кредит тайм ЕООД, като заемодател, е възникнало облигаторно правоотношение със заемна сума от 1200 лева, при ГПР 10.84%, ГЛП 10.00%, с общо дължима сума 3065 лева, разпределена на 14 месечни вноски. Видно от съдържанието на договора, заемателят се е задължил да заплати на кредитора такса индивидуално кредитно предложение в размер на 894.74 лева и такса за експресно разглеждане – 894.74 лева.

От заключението по изготвената съдебно счетоводна експертиза /л.5255/ се установява, че в ГПР по договора разходите за такса експресно разглеждане и такса индивидуално кредитно предложение не са включени, а единствено разходите за договорна лихва. По договора е заплатена сума от общо 2109.14 лева. Общо установената като платена сума кореспондира със справката за извършени плащания по договора, предоставена от ответната страна – л. 30.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита 2 от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Кредит Тайм“ ЕООД като заемодател и Р. Ц. К. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1200 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както е посочено в заключението по изготвената съдебно счетоводна експертиза, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги – такса за експресно разглеждане и такса за индивиуално кредитно предложение. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните 3 компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза на 1200 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя е над два пъти по-голяма – 3065 лева лева. Невключването на уговорените такси по договора в ГПР води до несъответствие между действителния ГПР и посочения в договора. Така уговорените клаузи за заплащане на допълнителни такси противоречат и на нормата на чл. 10а, ал.2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК. Доколкото целият договор за кредит се явява нищожен, то такива се явяват и отделните клаузите за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В процесния случай, се установи, че ищцата е заплатила по договора сумата от общо 2109.14 лева. В конкретния случай, от ищеца е поискано възстановяването на сумата от общо 1052.86 лева, посочена като недължимо платени такси за експресно разглеждане и такса индивидуално кредитно предложение.

Относно подлежащата на връщане сума, съдът следва да отбележи следното: С обявяване договора за недействителен се дължи единствено сумата за главница, вземанията по договора като такива по пера, престават да съществуват. От този момент се поражда дължимост в цялост на неплатената главница, като за да се породи задължението за връщане на недължимо платеното над главницата, то самият длъжник следва да е изправен и да е заплатил заемната сума. Едва тогава, за него, би възникнало правото да претендира връщане на платеното над чистата стойност по кредита. При недействителния договор е ирелевантен начинът по който дружество е разпределяло постъпилите плащания. Ето защо при заемна сума по договора от 1200 лева и установено като платена сумата от 2109.14 лева, на ищеца като недължимо платена следва да се върне сумата от общо 909.14 лева – остатъкът от всичко платено след приспадане вземането за главница. Следва да се отбележи, че това е цялата дължима като заплатена без основание над главницата сума. Съобразно така установената като недължимо платена сума и общо претендирата от 1052.86 лева следва, че първият от претендираните 4 искове следва да бъде уважен в пълен размер от 526.43 лева, а другият да бъде уважен до сумата от 382.71 лева, а за разликата до претендираната сума от 526.43 лева искът следва да бъде отхвърлен. Върху уважените суми се дължи и законна лихва от датата на предявяване на исковата претенция.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищцата. Същата е направила такива в общ размер от 300 лева, от които за държавна такса – 89 лева и депозит за вещо лице – 200 лева. Съобразно с уважената част от исковите претенции на ищеца следва да бъде заплатена сума от 249.55 лева или 127.59 евро.