Решение № 1571 от 30.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1571 гр. Пловдив, 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330205759 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-004364, издадено от началник група към ОДМВР- ПЛОВДИВ, сектор пътна полиция, с което на Е. Г. Л. е наложена глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата и допълнителните мотиви към нея излага конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Сочи, че:

-било нарушено правото му на защита, доколкото връченият му препис от АУАН бил абсолютно нечетлив;

-не бил приспаднат законоустановения толеранс от измерената скорост;

- в нарушение на процесуалните правила акта бил съставен само в присъствието на един свидетел, а не на двама;

- на жалбоподателката бил предоставен само 3-дневен срок за възражения срещу АУАН, а не 7-дневен съгласно чл. 44 от ЗАНН в сила от 23.12.2021г.;

- в АУАН и НП незаконосъобразно Закона за движение по пътищата бил изписан съкратено (ЗДвП), а не с цялото си наименование;

1

-не било ясно какво наказание е наложено на дееца;

-в НП било неправилно посочено използваното АТСС;

-липсвал протокол за последваща проверка на техническото средство, което компрометирало точността на измерванията с него;

-в протокола по чл. 10 от Наредбата липсвало посочване на първо и последно статично изображение;

-по делото не бил издаден електронен фиш, а направо НП, което според жалбоподателя представлявало процесуално нарушение.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от приложената по делото разписка се установява, че процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на дата 09.07.2021г., жалбата е входирана на 16.07.2021г., поради което 7-дневния преклузивен срок по смисъла на чл. 59 ЗАНН се явява спазен.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

НП е издадено за това, че на 18.02.2021г. в 14:00 часа в гр.Пловдив, на ул. Асеновградско шосе № 83, посока на движение от север към юг, Е. Г. Л. управлява личния си л.а. мерцедес ЦЛА 200 с рег.№ **** със скорост 105km/h при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50km/h.

Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3% в полза на водача.

Наказуема скорост 102km/h. Нарушението е установено с АТСС- ARH CAM S1 № 11743са и фиксирано в снимков материал № 0473182, показан на нарушителя преди съставяне на акта.

Посочената в НП фактическа обстановка се доказва от:

- приложения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има 2 презумптивна доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка следва да се съобрази, че от жалбоподателя не са представени, каквито и да било доказателства за оборване констатациите в АУАН;

- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН;

- приложеното по административната преписка статично изображение № 0473182, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM S1. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите средства тип TFR1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този който се забелязва на статичното изображение.

-приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.

-приложената по делото декларация по чл. 188 ЗДвП, видно от която именно жалбоподателката е управлявала МПС в процесните време и място.

Изрично следва да се посочи, че противно на изложеното в жалбата и в съдебно заседание, изцяло правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 %. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представеното по делото удостоверение за одобрен тип допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е отбелязан като приложен, както в АУАН, така и в НП.

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 105 3 км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,15 км/час. След приспадане на толеранса се получава 101, 85 км/час. При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията. Поради изложеното получената скорост от 101,85 км/час следва да се закръгли до най-близкото число, а именно 102 км/час, като именно тази скорост е посочена в АУАН и НП.

В този изричен смисъл са и указанията на Икономическата комисия на Е С , според които при измерване на скорост, резултата се закръгля до най-близкото цяло число.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори скоростта от 101, 85 км/час да не се закръгли към най-близкото число-102 км/час, а към по-благоприятното за дееца-101 км/час, то отново не би се достигнало до различни изводи, доколкото наказуемото превишение вместо 52 км/час би се явило 51 км/час и отново би било над 50 км/час, като приложимата санкционна норма би била отново чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП, тоест и в този случай ЕФ ще следва да бъде потвърден.

Така изрично Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 98 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, в които е посочено, че при разминавания в приложение на законоустановения толеранс ЕФ се отменя само ако се достига до различна санкционна норма от тези изброени в чл. 182, ал.1 ЗДвП.

В този изричен смисъл са и указанията на ТР 8/2021 на ВАС , според което районният съд има право да приложи закон за същото еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото административно обвинение.

Същевременно приемането на по-ниска наказуема скорост- 101 км/час вместо 102 км/час и по-ниско наказуемо превишение 51 км/час вместо 52 км/час при положение, че се запазват непроменени нарушената норма-чл. 21 ЗДвП и санкционната норма- 182, ал.1, т.6 ЗДвП представлява типичен случай на закон за същото наказуемо нарушение без съществено изменение на 4 обстоятелствената част.

Така изрично Решение №223/11.02.2020 по дело №1013/2019 на ВКС, Решение № 563/06 февруари 2014 г., наказателно дело № 2188/2013 на ВКС, Решение № 232 от 16.06.2015 г. по н. д. № 549 / 2015 г. на Върховен касационен съд.

ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА

АТСС.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в удостоверението за одобрен тип;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка с Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;

-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за 5 законосъобразно използване на АТСС.

Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от 01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Неоснователно е възражението, че в АУАН и НП било посочено различно АТСС. В АУАН, в НП, в снимковия материал и в Протокола по чл.

10 е посочено едно и също АТСС, а именно ARH CAM S1 № 11743СА. Ако жалбоподателя извежда несъответствието от буквите АТС преди наименованието, то е ноторно известно, че те са съкращение на понятието „автоматизирано техническо средство“ и нямат отношение към наименованието на същото.

Неоснователно е и възражението, че АТСС не било преминало последваща техническа проверка. Действително самия протокол № 65-СИСИС/28.09.2020г. не е бил представен по преписката. В протокола по чл. 10 от Наредбата, обаче изрично е посочено, че АТСС е преминало техническа проверка с протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.

Същевременно, както е добре известно Протокола по чл. 10 от Наредбата представлява официален удостоверителен документ за времето, мястото и начина на извършване на контрол на скоростта, включително и за спазване на всички нормативни и техническите изисквания при контрола.

Така Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, 6

Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Посочената дата на последваща проверка -28.09.2020г се явява преди датата на заснемане на нарушението-18.02.2021г., като същевременно към дата 18.02.2021г. не е бил изтекъл едногодишния срок за валидност на проверката, поради което и законовото изискване е била спазено изцяло.