Протоколно определение № 779 от 19.02.2026, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 779 гр. Варна, 19.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Силвия Ст. Генова

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Димова Частно наказателно дело № 20263110200604 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ВРП – редовно уведомени, изпращат представител.

Обвиняемият Р. Д. М. - явява се лично, води се от органите на РД „Охрана“ гр.

Варна и с адв. З. Й. от ВАК, назначена за служебен защитник в хода на ДП и приета от съда по делото от днес.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Производството е по реда на чл.64 от НПК.

На осн. чл.272 от НПК се сне самоличността на обвиняемия:

ОБВИНЯЕМИЯТ Р. Д. М. – роден на 28.07.2001г. в гр.Провадия, обл.Варна, българин, бълг. гражданин, осъждан, не работи, неженен, с начално образование, ЕГН **********.

1

На осн.чл.272 ал.4 от НПК, вр. чл.254 от НПК, съдът провери сроковете за връчване на съдебните книжа. Същите са спазени.

На осн.чл.274, ал.1 от НПК, председателят на състава разясни на страните правото на отвод. Искания не бяха направени.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по отвод и доказателства.

АДВ. Й.: Нямам искания по отвод и доказателства.

СЪДЪТ докладва изготвено искане от ВРП за вземане мярка за неотклонение на обв. Р. Д. М. по ДП № 189/2026г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Варна.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението напълно във вида, в който е представено.

АДВ. Й.: немотивирано.

Считам искането за незаконосъобразно, нецелесъобразно и

ОБВ. М.: Смятам, че искането е неоснователно.

СЪДЪТ, счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

П О С Ъ Щ Е С Т В О:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, поддържам така направеното искане към Вас за определяне на най-тежката МНО „Задържане под стража“ по отношение на обв. М. поради следните съображения: на първо място обв. М. е в срока на отлагане на изтърпяване на наказание лишаване от свобода за също така тежко деяние и има реална опасност да се укрие или да осуети разкриването на обективната истина по настоящото производство. На второ място лицето е без постоянен адрес и води скитнически начин на живот. В материалите по делото са събрани достатъчно 2 доказателства за това, че той употребява наркотични вещества и с оглед на сдобиване на парични средства за такива вещества той е в състояние да извърши и друго престъпление. Макар и делото да е на изключително ранна фаза считам, че са събрани данни за авторството на деянието и тъй като пострадалата е малолетна има голяма вероятност обвиняемият да окаже въздействие върху нея или върху лица, имащи касателство към разкриване на обективната истина. Считам, че са налице основанията за определяне на най-тежката МНО. Отделно от това в материалите по делото имаме достатъчно съмнения за това, че освен това деяние лицето е извършило и друго престъпление наказуемо по чл. 354а от НК, тъй като към момента на задържането му е имало съмнение, че в устройството му за пушене има наркотични вещества, за което е назначена и съответната експертиза. Ето защо, моля за определяне на най-тежката МНО като най-адекватна и с оглед степента на извършване на деянието, за което на този етап имаме достатъчно данни, че обв. М. е извършител на същото.

АДВ. Й.: Уважаема г-жо Председател, ние не сме съгласни с изложеното от представителя на РП – Варна, тъй като считам, че Р. М. няма реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление, а точно обратното. Вярно е, че същият живее в изоставена къща, но той живее заедно със семейството си и при разпита си пред разследващите органи същият заяви, че има по-малки братя и сестри. Също така от разпита се разбира, че единствено той се грижи за семейството си, тъй като бащата е тежко онкологично болен в напреднал стадий и препечелването на пари както той даде обяснение е съответно чрез ровене в кофите за боклук, намирайки материали, които ги предава на вторични суровини и от там реализира някакви доходи. Считам, че за извършеното от него престъпление исканата мярка „Задържане под стража“ е несправедлива с оглед на това, че същият е бил подведен относно възрастта на съответно малолетното дете. По негови думи външността на момичето не е подсказвала да е съответно на такава ниска възраст, както той обяснява била е висока и с оформено женско тяло. По действията й той е разбрал, че тя има някакви симпатии към него. Жертвата е изразила готовност за съвкупление и същата се е похвалила, че и друг път го е правила т.е. имала е някакъв опит и съответно за тези действия не е използвана сила или заплаха. На следващо място считам, че към момента обвиняемото лице не е привлечен към наказателна отговорност и не му е повдигнато съответно такова обвинение. Не са извършени никакви други процесуално-следствени действия по разследването. Също така считам, че на този етап не са снети обясненията на посочените от обв. М. лица Красимир, Павлин, техните приятелки, както и показанията на 16-годшната приятелка на жертвата Виолета. Напротив, аз смятам че от разпита на обвиняемият разбрахме, че не обвиняемият, а други лица са искали да склоняват жертвата към проституция. Действията на обв. М. са били единствено да закриля и да защитава малолетното лице и именно той е бил притеснен за С. и е стоял 3 пред балкона, той е споделил на приятеля си съответно К. къде се намират момичетата, както и е съдействал на органите на полицията за тяхното откриване и извеждане от дома на Павлин. Подзащитният ми е от малцинствената група, без образование, силно се срамува от това, което е извършил и не може да си прости, че е бил подведен и заблуден. Прави сравнение със сестрите си, които са на възрастта на жертвата С. и не може да повярва, че наистина тя е толкова малка. Самият той казва, че мисли като дете и не е разбирал това, което е извършил. В тази връзка, моля да бъде отхвърлено предложението на представителя на РП – Варна за налагане на найтежката мярка „Задържане под стража“ и да бъде заменена с „Подписка“.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

НА ОСН. ЧЛ.297, АЛ.1 ОТ НПК ДАВА НА ОБВИНЯЕМИЯ

ПОСЛЕДНА ДУМА:

ОБВ. М.: Съгласен с това, с което каза адвоката.

СЪДЪТ след като разгледа внесеното искане от Районна Прокуратура – Варна по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК и след като се запозна с материалите по Досъдебно производство № 189/2026г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Варна, като съобрази и становището на страните, намери, за установено следното:

Постъпило е искане от прокурора за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение лицето Р. Д. М., по реда на чл.64, ал.1 от НПК. В искането се изтъкват доводи за наличие на предпоставките, визирани в нормата на чл.63, ал.1 от НПК, а именно, че срещу обвиняемото лице се води досъдебно производство за престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК, което е тежко умишлено такова и е извършено в изпитателния срок на наказание лишаване от свобода, наложено по предходно осъждане. Сочи се, че обвиняемият не притежава постоянен адрес, води скитнически начин на живот и има данни за наличие и на други престъпни деяния, осъществени от него. В тази връзка прокурорът счита, че е налице опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление.

Обв. М. лично и чрез защитника си изразява несъгласие с искането на 4 прокуратурата, като защитникът, по подробно изложени съображения, обосновава липса на необходимост от вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

Съдът като съобрази становищата на страните и приложените по делото материали намира искането за допустимо, а по същество за основателно. Налице са условията на чл. 63 от НПК, по следните съображения: Обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, и то за тежко умишлено такова. На следващо място, от събраните по делото доказателства може да се направи обосновано предположение, че лицето е извършило престъплението, в което е обвинено, като в тази насока са показанията на С. З., В.Р., М. Б., К. Р., Г. Р. и В.

А.. Данни се съдържат и в протоколите за извършени следствен експерт, оглед на местопроизшествие, за доброволно предаване, а също и в обясненията на самият обвиняем.

По отношение възраженията за недоказаност на субективната страна на деянието следва да се напомни, че на този етап не е необходимо обвинението да е категорично доказано, а е достатъчно да е налице обосновано предположение, че обвиняемият има съпричастност към извършването на престъплението, в което е обвинен. Ценени по отделно и в своята съвкупност, наличните към момента доказателства правят възможно участието му във вмененото му престъпление, при което подозрението за извършването му не е оборено. Следва също така да се изтъкне, че конкретни данни за наличието на съзнание у обвиняемия относно възрастта на пострадалата се съдържат не само в нейните показания, а и в показанията на свидетелите К. Р. и Г. Р..

На следващо място съдът намира, че е налице опасност обв. М. да се укрие с оглед избягване на наказателното преследване. Както основателно изтъква прокурорът, обвиняемият не пребивава на постоянния си адрес. От приложената по ДП характеристична справка е видно, че същият води скитнически начин на живот, спи на различни места и понастоящем се е самонастанил в изоставена къща, намираща на ул.

„Бяла мура“ в гр. Варна. Доколкото обв. М. не е трайно свързан с определен адрес, на който да пребивава и не е трудово ангажиран, той лесно би могъл да напусне мястото, на което понастоящем живее и съдът намира, че е налице визираната в чл.63, ал.1 от НПК опасност лицето да се укрие. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че обвинението е за деяние, извършено в изпитателен срок на условна присъда, което е възможно да послужи за допълнителен мотив за избягване на наказателното преследване.

Налице е и опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. От приложената справка за съдимост е видно, че той е осъждан за престъпление по чл.

198 от НК, а това деяние се отличава със значителна степен на обществена опасност.

Налице са освен това данни, че същият е възможно да е съпричастен и към деяния, 5 свързани с противозаконно държане на наркотични вещества, предоставяне на такива вещества на малолетни и непълнолетни лица, съдействие при склоняване към проституция на В.Р. и други деяния, разследването на които тепърва предстои да бъде извършено.

По отношение на доводите, че М. е единственият член на семейството, който осигурява доходи, следва да се отбележи, че съдът не констатира наличие на доказателства в тази насока, но указва на страните, че при представяне на такива във всеки момент на ДП може да бъде направено искане за изменение на МНО.

Предвид всичко изложено съдът счита, че са налице условията за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение обв. М., поради което и на основание чл.64, ал.4 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на ОБВ. Р. Д. М., ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство № 189/2026г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Варна.

Настоящото определение подлежи на обжалване или протест в 3-дневен срок от днес пред ВОС.

НАСРОЧВА производството пред ВОС в случай на жалба или протест на 25.02.2026г. от 13:00 часа, за която дата и час обвинението и защитата са редовно уведомени, а обвиняемия да се призове чрез Началника на ОСлС Варна.

Препис от определението да се връчи на РД „Охрана” – Варна за сведение и незабавно изпълнение.

След влизане на определението в сила, препис от същото и ДП № 189/2026г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Варна да се изпрати на Районна прокуратура Варна, за продължаване на разследването, по компетентност.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.30 часа.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

Секретар: _______________________