Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1513 от 08.06.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1517/2023
Вид
Определение № 1513
Подписан
08.06.2023
В сила
08.06.2023
Състав
Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.160 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 160, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.1 ,т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.15,ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20,ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5,ал.3,т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл.381 · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1513 гр. София, 08.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20231000501517 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и след. от ГРК вр. с чл. 83, ал.1 от ГПК вр. с чл.160 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 12374/02.11.2022год. от А. Т. чрез адв. С. С. срещу определение, постановено в с.з. на 26.10.2022год. по т.д.№ 147/2021год. на Окръжен съдБлагоевград , с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател-ищец в първоинстанционното производство за освобождаване от заплащане на разноски в размер на 600лева за изготвена експертиза по делото.

В жалбата се твърди неправилност на обективирания в обжалваното определение извод за недопустимост и неоснователност на отправеното от ищеца искане по чл.83, ал.1 ,т.4 от ГПК.

Твърди се също така нелогичност в действията на първоинстанционния съд, доколкото е уважил искане от ищеца по чл.83, ал.1 ,т.4 от ГПК по отношение дължащата се държавна такса за допуснато увеличение на иска , а е отказал такова по отношение направени по делото разноски.

По изложените съображения се прави искане за отмяна обжалваното определение и постановяване но ново, с което да бъде уважено искането на ищеца по чл.83, ал.1 ,т.4 от ГПК за освобождаване от заплащане на разноски в размер на 600лева за изготвена по делото експертиза.

Ответната страна-„ ДЗИ-Общо Застраховане „ АД не изразява становище по жалбата.

Апелативен съд-София, след като обсъди доводите в жалбата и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционният окръжен съд е бил сезиран с искова молба от А. А. Т. , с която на основание чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД е поискал да бъде осъдено „ ДЗИ-Общо застраховане „ АД да му заплати застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди , вследствие на ПТП, настъпило на 02.07.2021год. на път II19 км.95+200м в размер на 30 000 лева , предявен като частичен иск от 80 000лева , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата , както и да му заплати застрахователно обезщетение за имуществени вреди, вследствие същото ПТП в размер на 2082.60 лева , ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът е твърдял ,че на 02.07.2021год. около 04.40часа на път II19 км.95+200м , управлявано от Х. И. Д. МПС , движещо се с несъобразена скорост , е навлязло в лентата за насрещно движение и е реализирало сблъсък с управляваното от ищеца МПС, в резултат на което последният е претърпял телесни увреди, а именно : фактура на фибулата в колянната става, полифрагментозна вътреставна фрактура на тибията, полифрагментозна фрактура 1 на пателата / капачето на коляното/, фрактура на девето ребро, суспуктни данни за фрактура на осмо ребро. Твърдял е също така ,че това наложило извършването на оперативна интервенция , изразяваща се в наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фубила , където била извършена репозиция на костните фрагменти, имплантиране на преконтурната плака и имобилизация тип тутур, а в последствие - повторна интервенция , изразяваща се в отстраняване на част от вътрешното фиксиращо устройства . Ищецът е посочил , че преживелият пътен инцидент е дал отражение на психичното му здраве, че бил изпаднал в шок, имал нарушения на съня и изпитвал притеснения за бъдещото си и дали ще бъде способен да изкарва прехраната на семейството си. Посочил е също така ,че оздравителния и възстановителен процес бил продължителен и наложил извършването на имуществени разходи на стойност 2082.60лева , а именно такива за закупуване на заключваща плака за проксимална тибия и комплект винтове,закупуване на артростопски сет, разходи за потребителска такса за болничен престой и за закупуване на лекарствени средства. Твърдял е,че виновният за ПТП водач бил застрахован по риска „гражданска отговорност „ при ответното застрахователно дружество ,поради което и с оглед отказа на последното да му заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди , претърпени от процесното ПТП за него било налице правен интерес да претендира тяхното присъждане по съдебен ред чрез предявяване на иска по чл.432 от КЗ.

С допълнителната искова молба е изложил твърдения ,че срещу Х. Д. е образувано наказателно производство / нох дело № 639/2021год. по описа на РС –Гоце Делчев/, по което е подписано споразумение и с което Х. Д. е признат за виновен за причиняване на процесното ПТП.

В с.з. на 26.10.2022год. е допуснато изменение на иска за обезщетение за неимуществени вреди като същия е увеличен от 30 000лева на 60 000лева.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, в това число и протокол № 69/17.12.2021ГОД. по нохд № 639/2021 г. на РС- Гоце Делчев , от който е видно ,че съдът е одобрил постигнатото между Х. И. Д. и РП-Гоце Делчев споразумение по чл.381 от НК, с което Х.

И. Д. е признат за виновен в това ,че на 02.07.2021год. около 04.00часа на главен път II-19 ,в района на километър 95+200м /от ГКПП Илинден към гр.Гоце Делчев, в района на с. Копривлен, общ Хаджидимово, като правоспособен водач, при управление на моторно превозно средство –лек автомобил марка % Сеат“ модел „ Ибиса“ с рег.№ *******,движейки се в лентата за движение в посока с.Илинден0гр.Гоце Делчев нарушил правилата за движение по пътищата –чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП, чл.5,ал.3,т.1 от ЗдвП, чл.15,ал.1 от ЗДвП,чл.16, ал.1 ,т.1 от ЗдвП,чл.20,ал.1 от ЗДвП,чл.20,ал.2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП е ударил в дясната част на предната броня на движещия се в насрещното платно за движение лек авточобил марка „ Фиат“, модел „ Пунто“ с рег.№ *******, управляван от А. А. Т.,в резултат на което по непредпазливост причинил на А. Т. средна телесна повреда , изразяваща се в травма на дясна колянна става-вътреставни многофрагментни счупвания, голямопищялната и на малкопищялната кости на подбедрицата, счупване на колянно капаче, което е довело до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за период от 7-8 месеца,като престъплението е извършено в пияно състояние -0.59 на хиляда алкохол в кръвта .

По делото са изготвени няколко експертизи , като в с.з. на 26.10.2022год. след приемането на изготвената комплексна автотехническа и медицинска експертиза, първоинстанционният съд е разпределил между страните разноските за нейното извършване и е задължил ищеца- А. Т. да довнесе допълнителен депозит в размер на 600лева. По направено от него в същото съдебно заседание искане по чл.83, ал.1 ,т.4 от ГПК вр. с чл. 160, ал.2 от ГПК, първоинстанционният съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение ,с което е оставил искането без уважение. За да отхвърли искането съдът е приел ,че иска по чл.432 от КЗ е предявен в момент , към който деликта, източник на претърпените от ищеца вреди, не е бил престъпление и последващото му признаване за такъв, не дава основание за приложението на чл.83, ал.1 ,т.4 от ГПК.

Частната жалба против това определение е подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и САС дължи разглеждането й по същество.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

В чл. 83, ал.1 ,т.4 от ГПК е предвидено ,че са освободени от заплащане на държавна такса и 2 разноски по делото ищците по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, установено с влязла в сила присъда.

При изложените по-горе факти , настоящият съдебен състав счита ,че в случая е налице основанието на чл.83, ал.1 ,т.4 от ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на разноски в размер на 600лева за изготвената по делото комплексна експертиза.Съдът прави този извод, съобразявайки обстоятелството, че престъплението, установено с влязлото в сила споразумение (ползващо се с последиците на присъда) срещу виновния водач Х. Д. включва в състава си причинени на ищеца вреди. След като със споразумението водачът е признат за виновен в извършване на престъпление, изразяващо се в нарушаване на установени в ЗДвП правила за движение и причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на ищеца А. Т. , то той може да се ползва от привилегията на чл.83, ал.1 ,т.4 от ГПК. В случая от значение е, че престъплението, от което ищецът претендира да са му причинени вреди, е по чл.343,ал.1, б.“ Б“,предл. 2 от НК т.е. в състава на престъплението е включено като елемент причиняване на средна телесна повреда, и то като причинена конкретно на ищеца.

Действително , към датата на предявяване на иска- 07.09.2021год. , споразумението по чл.

381 от НК не е било сключено , но същото е било факт към датата на депозиране на допълнителната искова молба /04.04.2022год./ , в която е налице позоваване от страна на ищеца на обстоятелството, че е ангажирана наказателната отговорност на виновния водач с влязло в сила споразумение /ползващо се с последиците на влязло в сила присъда / и са приложени съответните доказателства за това.То е било факт и към 26.10.2022год., към който момент е отправено искането за освобождаване от разноски за изготвена по делото експертиза, въпреки липсата на предвидена по закон необходимост от това . Към този момент деянието , от което ищеца претендира да са произлезли вреди, вече е било признато за престъпление по съдебен ред, поради което на ищеца следва да бъде признато правото да се ползва от привилегията по чл.83, ал.1,т.4 от ГПК .

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен отказа на първоинстанционния съд да освободи ищеца на основание от заплащане на разноски за изготвена по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза в размер на 600лева , обективиран в обжалваното в настоящото производство определение, поради което същото следва да се отмени и постанови ново за уважаване искането на ищеца по чл.83, ал.1 ,т.4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение, постановено в с.з. на 26.10.2022год. по т.д.№ 147/2021год. по описа на ОС-Благоевград, с което е оставено без уважение направено от ищеца А. Т. по чл.83, ал.1 ,т.4 от ГПК искане за освобождаване от заплащане на разноски по делото за изготвена комплексна автотехническа и медицинска експертиза в размер на 600 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСВОБОЖДАВА А. А. Т. на основание чл.83, ал.1 ,т.4 от ГПК от заплащане на разноски по делото за изготвена комплексна автотехническа и медицинска експертиза в размер на 600лева .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3