Определение № 299 от 26.10.2016, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

299 гр.

Перник 26.10.2 016 година.

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Милена Даскалова при участието на секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията , т.д. № 754 по описа за 2 011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

На ***г. са обявени в търговския регистър изготвените от синдика на „Б.” ООД в несъстоятелност гр. П. списък на приетите вземания и списък на предявените неприети вземания.

В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ е постъпило възражение от НАП срещу списъка на неприетите вземания.

Синдикът по реда на чл.690,, ал.2 ТЗ е представил становище, в което поддържа, че възражението е неоснователно.

Установено по делото е следното :

С молба от *** година, НАП е предявила в производството по несъстоятелност публични вземания в общ размер от 72 504,14 лв., от които 48 401 лв. главници и 24 103,14 лв. лихви. В молбата е посочено, че основание за тези вземания е Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК № ***г., издаден от С. община.

На ***г. синдикът е представил по делото списъците на приетите и неприетите вземания. Видно от същите прието е част от предявеното от НАП вземане -10 072 лв. главница и 2 339,28 лв. лихва върху тази главница , изчислена до 13.06.2016г., както и законна лихва върху главницата от 14.06.2016г. до окончателното й изплащане.

Останалата част от предявеното вземане не е приета.

За да откаже приемането на вземането за главница от 38 329 лв., синдикът е посочил, че актът за установяване на вземане е частично обжалван, тъй като данъкът е начислен за автомобили, които съгласно удостоверение, издадено от СДВР, не са собственост на дружеството за периода на установените в акта задължения, а съгласно чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на автомобилите и съответно такъв се дължи от новите им собственици. Поради недължимост на вземането за главница не е прието и вземане за лихва върху същата в размер на 7 621,21 лв. Вземане за лихви в размер на 14 142,65 лв. не е прието, защото не е ясно как е начислена разликата над 9 960, 49 лв. / сбор между приетото вземане за лихва и 2 339,38 лв. и неприетото такова от 7 621,21 лв./ до пълния предявен размер от 24 103,14 лв.

Във възражението на НАП се поддържа, че при оспорване на акта за установяване на вземане следва да се приложи разпоредбата на чл. 164, ал.5 ДОПК, поради което и вземането за главница от 38 329 лв. и лихви 7 621,21 лв. неправилно не е прието.

Принципно становището на НАП е правилно, тъй като действително разпоредбата на чл. 164, ал.5 от ДОПК предвижда, че в случай че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания. Т.е. предпоставка за приложението на цитираната разпоредба е наличието на невлязъл в сила акт за установяване на вземане. В случая обаче чл. 164, ал.5 ДОПК не може да намери приложение. Видно от представеното със становището на синдика решение № ***г- на Директора на д. „О. п.” при С. община, актът за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК № ***г. е отменен и административната преписката е върната за ново произнасяне. Това доказателство следва да бъде взето предвид от съда при произнасянето му, предвид разпоредбата на чл. 235, ал.3