Определение № 1094 от 19.10.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Частно наказателно дело 3660/2022
- Вид
- Определение № 1094
- Подписан
- 19.10.2022
- В сила
- 11.11.2022
- Състав
- Методи Неделчев Антонов
Цитирани разпоредби
- чл.308 · Наказателен кодекс
- чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 5 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1094 гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Методи Н. Антонов като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Частно наказателно дело № 20225330203660 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на Ж. С. Т. от град К. против Постановление за прекратяване на наказателно постановление от 10.12.2021 г. по досъдебно производство № 425/2021 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Пловдив, пр.пр. № 11430/2020 г. по описа на РП – Пловдив, за престъпление по чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на прокурорския акт. Моли съда да го отмени като виновните лица бъдат подведени под наказателна отговорност.
Съдът, след като се запозна със съображенията на прокурора, изложени в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната жалба, и като разгледа събраните по делото доказателства, намира следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Досъдебното производство е било образувано по повод жалба от Ж. Т. до РП Пловдив, в която същата е изложила оплакване във връзка с извършено престъпление от общ характер, а именно по чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Ж. С. Т. работела като **** в детска ясла в гр. К. за времето от 1973 г. до 06.02.2020 г. На 07.02.2020 г., Т. подала в ТП на НОИ гр. Пловдив 1 заявление с вх. № 2113-15-389/07.02.2020 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От ТП на НОИ поискали допълнителни документи от Т., като един от тях бил образец УП-2 с осигурителен доход за три последователни години до 31.12.1996 г. След като се консултирала със специалист - счетоводител, Т. посочила годините 1982-1984 г., които били трите най-благоприятни години за изчисляване на индивидуален коефициент за пенсия. Т. изискала горепосочения документ от Община Куклен, като получила отговор, че в архивите на общината липсвали ведомости от посочения период. Била й предоставена възможност да избере друг период, но Т. настоявала да е за този. След което на основание чл. 40, ал. 5 от НПОС от Община Куклен било издадено служебно удостоверение, като се взема предвид минималната работна заплата за страната за съответния период. В конкретния случай било издадено удостоверение образец УП-2 на Т., като били взети предвид минималните работни заплати за страната през периода 1982-1984 година. Документът бил истински, издаден в съответствие с всички правила от св. Р. С. – **** в Община Куклен.
Така изложената фактология е изведена от всички доказателства по досъдебното производство и води до един несъмнен извод за липса на съставомерност от обективна и субективна страна на деянието по чл.308 от НК.
Не са налице данни и за друго престъпление. Правилно представителя на РП е отчел, че разследващият орган напълно е изчерпал казуса, като е извършил обстойна проверка на протестирания от Т. официален документ – обр. УП-2.
На първо място, документът е издаден с правно основание – чл.40, ал.5 от НПОС. Посочената правна уредба е предвидена да регулира обществените отношения именно в случай на липса на първична документация – ведомости за изплащане на трудови възнаграждания, както е в случая с жалбоподателката. По делото категорично се установява и от удостоверението от Община Куклен, която по онова време не е съществувала.
Категорично от материалите по делото се установява, че при обособяване на община Куклен ведомостите за трудово възнаграждение за периода 1982-1984 г., посочен от Т., не са били предадени от Община Родопи, а и тя не е разполагала с тях. В случая, жалбоподателката е била посъветвана от служитеря на НОИ да посочи друг период, но тъй като последната не е била съгласна, се е наложило приложението на чл.40, ал.5 от НПОС и в служебното удостоверние – УП 2 е била отразена минималната работна заплата за страната за съответния период.
Извършена е и проверка на автентичността на подписите на издателя, както и на данните, отразени във въпросното удостоверение. Макар, издаденото на Т. удостоверение от община Куклен да отразява минималната 2 работна заплата за искания от нея период, съгласно чл.40, ал.5 от НПОС за нуждите на производството за определяне на пенсионно възнаграждение, последното категорично е законосъобразно, правилно и отразява проверени факти и обстоятелства.
Воден от горното, изводът на представителя на Районна прокуратура за несъставомерност на деянието, за което се тъжи Т. - по чл.308 от НК или който и да е друг състав от същия закон, е правилен, законосъобразен и обоснован. При тези данни, обжалваното постановление на РП – Пловдив, следва да бъде потвърдено.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 10.12.2021 г. за прекратяване на наказателно постановление по досъдебно производство № 425/2021 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Пловдив, пр.пр. № 11430/2020 г. по описа на РП – Пловдив, за престъпление по чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаването му пред Пловдивски окръжен съд.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на РП гр.
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3