Решение № 71 от 22.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Варна, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Г.а Г. Славова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501862 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Р. Д., ЕГН **********, срещу Решение №2090/12.06.2023г. по гр. дело №14977/2022г. на ВРС , 10-ти състав, в частите с което:

1/ е прекратен с развод бракът между Г. Р. Д. и Ж. Р. Д., ЕГН**********, сключен на *********г., поради дълбоко и непоправимо разстройство, но по вина на Г. Р. Д.;

2/ е осъден Г. Р. Д., ЕГН**********, да заплаща на детето Р. Г.ова Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ж. Р. Д., издръжка, но само за разликата над 300.00лв. до 600.00лв. месечно, считано от подаване на исковата молба в съда – 11.11.2022г., с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване, по банкова сметка – BG*************; както и съответно е осъден Г. Д. за разноски пред ВРС.

Решението не е обжалвано в останалите му части.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и с 1 процесуалния закон. Изводът за дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина единствено на въззивника е необоснован и противоречи на мотивите на ВРС, че и ищцата е допринесла за състоянието на брака. Освен това трябва да се прави разлика между брачни провинения на мъжа и причина за състояние на брака, което не е извършено от ВРС. По иска за издръжка ВРС изобщо не е съобразил, че към постановяване на решението Г. Д. е с прекратен трудов договор считано от 20.05.2022г., а предходните му правоотношения с „ДМА интернешънъл“ ЕООД са били само периодични.

При липса на актуални доходи от труд бащата не може да плаща 600лв. издръжка. Освен това ВРС не е изследвал възможностите на майката да плаща издръжка. А представените касови бонове, без представяне на фактури към тях, не доказват плащанията да са направени от майката, а и част от тях не касаят детето. Недоказани са и извънредни нужди на детето, извънкласни занимания или влошено здраве на дъщерята на страните. Противно на приетото от ВРС въззивникът е превеждал на майката на детето суми по сметка, с които тя да погасява семейния кредит. По същество се моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за отхвърляне на исковете в тях, при съответно присъждане на разноските за пред ВРС, както и за разноски пред ВОС. В о.с.з. поддържа становището си.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения. Твърди, че от събраните пред ВРС гласни доказателства е установено с категоричност, че съпругът не се е отнасял към съпругата си с нужното уважение и внимание, като дори е бил груб, агресивен (в т.ч. осъден по ЗЗДН) и я е обиждал постоянно; а освен това се е дезинтересирал от семейството и от детето си, с което е причинил разрива в отношенията. По издръжката поддържа за доказани нуждите на дъщерята на страните, която предстои да бъде първи клас, посещава уроци по художествена гимнастика и има необходимост от допълнителни средства.

Оспорва бащата да е с прекратен трудов договор, тъй като това противоречи на твърденията му по делото и на редовно превежданите на съпругата му по около 2000лв. на месец. Само майката плаща и общите задължения на бившите съпрузи по кредит към банка. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части, както и за разноски пред ВОС. В о.с.з. поддържа позицията си.

Контролиращата страна – ДСП-Варна не изразява становище по делото.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на Ж. Р. Д., ЕГН**********, с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК за прекратяване 2 на сключения на *********г. брак с Г. Р. Д., ЕГН**********, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина на ответника.

Предмет на разглеждане са и задължително съединени искове с правно основание чл.59, ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, за определяне на местоживеене на детето при нея на посочен в исковата молба адрес, както и за определяне на предложен режим на лични отношения (РЛО) на детето с баща му.

Отправено е и искане за предоставяне на ищцата и детето на семейното жилище за ползване, както и искане във връзка с фамилията на съпругата за след прекратяване на брака.

Предмет на разглеждане е и задължително съединен иск с правно основание чл.59, ал.2 от СК вр. чл.143 от СК за осъждане на ответника за заплащане на издръжка в полза на детето Р. Г.ова Д., ЕГН**********, в размер на 1000лв. месечно, платими с падеж 5-то число на месеца, за който се дължат, считано от предявяване на иска – 11.11.2022г. до законово основание за промяна или за отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.

Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи, сключили граждански брак на *********г., като същите са и родители на ненавършилото пълнолетие дете – Р. Г.ова Д., родено на *********г.

Твърди още, че постепенно във времето и особено през последните години пълноценните съпружески отношения се влошили драстично, като към момента отношенията са изчерпани от съдържание. Като причина за това се сочи „различия в характерите, неразбирателство и сериозни противоречия във вижданията за съвместен живот и грижи за детето“. В същото време се твърди и че вина за състоянието на брака имал само ответника, в която възка се сочат следните му брачни провинения: От 2017г. Г. Д. много пъти посягал на съпругата си; обиждал я, тормозил сестра й и я гонил от дома на родителите им (в който съпрузите временно живеели), което му поведение зачестило през Ковид пандемията през 2020-2021г.; през същия период съпругът си намерил работа в чужбина и постоянно отсъствал без да предупреди жена си, а когато бил в чужбина не общувал с нея и с детето; през пролетта на 2022г. лошото му отношение към ищцата продължило, а през м. май 2022г. той й съобщил (чрез съобщение по мобилно приложение) че няма чувства към нея.

Същевременно ищцата твърди, че въпреки действията на ответника тя винаги е била пълноценна съпруга и родител и посрещала всички лични нужди на детето и семейството, с което не е допуснала брачни нарушения.

По тези причини ищцата твърди, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, но само вследствие поведението на ответника, поради което моли развод по негова вина.

От друга страна ищцата твърди, че тя е родителят с много по – добрите възпитателски капацитет и потенциал, че между нея и детето има много силна едмоционална връзка и че разполага с подходящи за неговото отглеждане, 3 поради което следва упражнява родителските права и детето да живее при нея.

Поддържа още, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в предявения размер, която ответникът може да поеме според доходите си (в т.ч. значителните такива от работа в чужбина) и за която моли да бъде осъден.

По тези обобщени съображения ищцата моли за уважаване на всичките й искове в цялост и за съдебни разноски, което поддържа и в о.с.з.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва актуалното състояние на брачната връзка между страните, но твърди, че причината е и в двамата съпрузи, дори повече в ищцата, която се отчуждила от мъжа си, злоупотребявала с алкохол и цигари и не гледала дъщеря си, а я оставяла да се оправя сама с „таблет в ръцете“. В същото време решението да си намери работа в чужбина било съгласувано с жена му и целяло по-бързото събиране на средства за закупуване на собствено жилище, което и станало. От чужбина той се обаждал редовно на жена си и на детето си по „вайбър“ и други приложения, а когато бил в България отделял цялото си време на дъщеря си, водел я в парка, на разходки, играел с нея и други, като така запазил добрата емоционална връзка с момичето.

По предмета на исковете не се противопоставя ищцата да упражнява родителските права по отношение на детето, което да живее при нея, като те да ползват семейното жилище. Поддържа обаче, че може да заплаща издръжка в размер до 400лв. месечно (изменени в о.с.з. до 300лв. месечно).

Моли за по-широк режим на лични отношения с детето с оглед връзката между тях. Не се противопоставя относно фамилното име на съпругата за след развода.

Контролиращата страна ДСП-Варна изразява становище, че при липста на спор относно родителските права, на бащата следва да определи разширен режим на лични отношения с детето предвид изградената емоционална връзка между тях, а по отношение на издръжката предоставя преценката на съда.

След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства по делото, при отчитане на становищата на страните и при съобразяване на приложимата към конкретния случай нормативна регламентация, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните няма спор и се потвърждава от приетите удостоверения и писмени доказателства, че: страните Г. Р. Д. и Ж. Р. Д. са съпрузи, сключили граждански брак на *********г.; че същите са и родители на детето Р. Г.ова Д., родено на *********г.; че по време на брака на 29.12.2021г. съпрузите са придобили (при режим на СИО) правото на собственост върху апартамент с адрес в гр. Варна, кв. Виница, ул. „Цар Борис III“ №69, с №27, на ет.5, с площ 74.92кв.м., срещу сума, отпусната на купувачите чрез ипотечен кредит от 29.12.2021г. с „Банка ДСК“ ЕАД.

4

С необжалваните и следователно влезли в сила части от постановеното Решение №2090/12.06.2023г. по настоящото гр. дело №14977/2022г. на ВРС: е прекратен бракът между страните с развод; родителските права по отношение на детето на съпрузите са предоставени на майката, при която е определено то да живее; на тях е предоставено ползването на семейното жилище; на бащата е нормиран РЛО с дъщеря му (в това число два пъти месечно от петък вечер до неделя вечер с преспиване и 20 последователни дни през лятото); и е осъден бащата за издръжка на детето (300лв. на месец), като за горницата над която до пълния претендиран размер искът е отхвърлен.

Единствените възведени пред ВОС спорни въпроси по делото са относно вината за състоянието на вече прекратения брак и относно конкретния размер на задължението за издръжка (в диапазона между 300лв. и 600лв. на месец), по които съдът положи усилия да мотивира страните да уредят отношенията си с взаимни компромиси в интерес на отношенията помежду им и с детето, но без резултат. С оглед на това по тези въпроси, въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд приема следното:

По вината: Брачното правоотношение включва сложен коплекс от много по вид и характер права и задължения, някои от които между самите съпрузи, друга част – насочени към грижата и защитата на децата, а трета част касаят отношения с външни за семейството лица. Поради това с нормите на чл.13-17 от СК са регламентирани най-важните принципи на дължимо поведение от всеки съпруг, като техните конкретни във времето проявни форми са различни и многообразни и следва да се преценяват съобразно принципите. Поради това за да бъде прието от съда, че само единият от съпрузите е предизвикал разрушаването на брачната връзка, е необходимо да бъде установено негово трайно и системно поведение, в грубо и драстично отклонение от изискванията на чл.13-17 от СК, както спрямо другия съпруг, така и спрямо децата, като се съобразява, че конкретно брачно провинение или група провинения на единия съпруг не освобождава другия от брачните му задължения, нито може да обоснове само по себе си вина за състоянието на брачните отношения, и като заедно с това се докаже, че през време на брака другият съпруг е изпълнявал стриктно и цялостно нормативите на чл.13-17 от СК спрямо всички членове на семейството (така ППВС №10/1971г. и трайната пракитика на съдилищата). При всички случаи е нужно да бъдат доказани не само сочените брачни нарушения, но и връзката и значението им за крайното състояние на брака.