Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 371 от 25.02.2020, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 2842/2019
Вид
Определение № 371
Подписан
25.02.2020
В сила
30.06.2020
Състав
СТАНИМИР ХРИСТОВ ХРИСТОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 197 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 200, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане

Личните данни в текста са заличени.

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер 371 от 25.02.2020г. град Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Станимир Христов при секретар Вяра Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2842 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на Д.Д.Н. с ЕГН ********** *** против Решение № 200/08.11.2019 год. на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, с което е потвърден административен акт – писмо изх. № 94-Д-336/1/16.05.2019 год. на Зам.директор на ТД на НАП Бургас. В съдебно заседание, жалбоподателя лично поддържа депозираната жалба, не ангажира доказателства, различни от административната преписка и формулира искане за отмяна на оспорения акт.

Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП”– гр. Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. И. оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От приложените по административната преписка доказателства се установява, че на 18.04.2019год. жалбоподателя

Д.Д.Н. е депозирал пред ТД на НАП Бургас Искане за прихващане или възстановяване с вх.№ **********/18.04.2019г., с което се претендира възстановяване на недължимо платени суми за задължителни осигурителни вноски, вписани по следния начин: „за 2007 год. по протокол, за 2009 год. по протокол, за от 01.2010 – 06.2010 год. по протокол – приложен“. В така депозираното искане не са заявени конкретните размери на претендираните за възстановяване суми. Към искането са приложени Констативен протокол №

КП-5-02-00514227/18.01.2019 год. на ТП на НОИ Бургас, Задължителни предписания № ЗД-1-02-00514231/18.01.2019 год. на ТП на НОИ Бургас, писмо изх. № 1029-02-144/04.01.2019 год. на Началник сектор „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ Бургас, Заповед № ЗР-5-02-00513513/17.01.2019 на ТП на НОИ Бургас, както и три броя протоколи на ТД на НАП Бургас.

По повод така депозираното искане, с писмо изх. № 94-Д-336/16.05.2019 год., Зам. Директора на ТД на НАП Бургас е уведомил Н., че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, искането за прихващане или възстановяване се разглежда само, ако е подадено до изтичане на 5 години от 1 януари на годината следваща годината на възникване на основанието за възстановяване. Предвид това, органа е приел, че подаденото от Д.Н. след този срок искане не следва да се разглежда и да се остави без последствия.

По административната преписка липсват доказателства, така изготвения отговор да е бил надлежно връчен на жалбоподателя.

След като не е получил отговор на депозираното искане, на 28.09.2019 год. Д.Н. е направил запитване по електронен път на електронната поща на ТД на НАП Бургас относно подаденото заявление. Във връзка с това, на 03.09.2019 год. Началника на Отдел „Услуги на клиенти“, Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас е уведомил заявителя също по електронен път, че до него е било изпратено уведомително писмо от 16.05.2019 год., копие от което писмо е приложено към кореспонденцията по електронен път.

След като се е запознал с писмо изх. № 94-Д-336/16.05.2019 год. на Зам. Директора на ТД на НАП Бургас, жалбоподателя е депозирал чрез ТД на НАП Бургас до Дирекция „ОУИ“ (понастоящем „ОДОП“) гр. Бургас жалба, с която е оспорил отказа да се разгледа заявлението му. В жалбата е заявено, че основанието за възстановяване е Задължително предписание № ЗД-1-02-00514231/18.01.2019 год. на ТП на НОИ Бургас, поради което не са изтекли указаните 5 години от възникване на основанието за възстановяване.

По повод подадената жалба, с Решение по жалба срещу административен акт № 200/ 08.11.2019 год., Директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас е потвърдил административен акт – писмо изх. № 94-Д-336/16.05.2019 год. на Зам. Директора на ТД на НАП Бургас, като законосъобразен.

Недоволен от така постановеното решение, Д.Д.Н. е оспорил същото, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба са оспорени изводите на решаващия орган, като на първо място е оспорен довода, че осигуровките за процесните периоди са изначално недължимо внесени. На следващо място е оспорено и твърдението на решаващия орган, съгласно който, към момента на подаване на заявлението за възстановяване е изтекъл указания в чл. 129, ал.

1 от ДОПК пет годишен давностен срок.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган, но в нарушение на процесуалните и материалноправни разпоредби на приложимия закон. Този извод се налага поради следните съображения:

При преценката на законосъобразността и обосноваността на оспорения акт, съдът следва да извърши проверка дали същия е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните норми при издаването му.

В настоящият случай, оспорения административен акт - писмо изх. № 94-Д-336/ 16.05.2019 год. на Зам.

Директора на ТД на НАП Бургас е издаден с правно основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Съгласно тази правна норма, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. В случая, органа по приходите е отказал да разгледа така депозираното искане, като се е позовал именно на обстоятелството, че указания в нормата 5-годишен срок е изтекъл. С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че в случая е налице производство по реда на чл. 197 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, а именно обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт.

В случая, действително в потвърдителното решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас са развити подробни доводи относно изначалната недължимост на направените от жалбоподателя задължителни осигурителни вноски за процесните периоди м.01-12.2007 год., м.01-12.2009 год. и м. 01-06.2010 год. Несъгласен с така развитите доводи, жалбоподателя е обосновал конкретни възражения в сезиращата съда жалба. Настоящия съдебен състав счита, че както доводите на решаващия орган, така и възраженията против тях относно дължимостта, респ. недължимостта на направените от жалбоподателя задължителни осигурителни вноски за процесните периоди са изцяло ирелевантни по отношение на настоящия правен спор. В случая, дали въпросните суми, са дължимо или недължимо внесени от жалбоподателя съставлява въпрос по съществото на искането за възстановяване.

Отговор на така поставения въпрос по същество би могъл да бъде даден едва след извършена по реда на чл. 129, ал. 2 от ДОПК ревизия или проверка. С оглед на това и като приема, че така развитите от решаващия орган доводи, както и възраженията против тях, развити в жалбата са изцяло неотносими към предмета на спора, настоящия съдебен състав счита, че не дължи произнасяне по въпроса относно дължимостта, респ. недължимостта на направените от жалбоподателя задължителни осигурителни вноски за процесните периоди

В настоящия казус, същественото е дали са изтекли указаните в чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК 5 години, т.е. дали депозираното от Д.Д.Н. искане за прихващане или възстановяване е процесуално допустимо за разглеждане. Анализът на цитираната вече норма на чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК показва, че искане за прихващане или възстановяване се разглежда само и единствено ако не е изтекъл указания 5-годишен давностен срок, изчислен от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване. В този смисъл, изтичането на посочения срок съставлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на искането.

В сезиращата съда жалба е заявено, че така указания от нормата срок не е изтекъл, тъй като основанието за възстановяване е възникнало в следствие на постановени от контролен орган на ТП на НОИ Бургас Задължителни предписания № ЗД-1-02-00514231/18.01.2019 год., т.е. 5-годишния срок започва да тече от 18.01.2019 год. и към момента не е изтекъл. Във връзка с така заявеното твърдение, настоящия съдебен състав приема следното:

От приложените по делото доказателства се установява, че във връзка с подадено от Д.Д.Н.

*** заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, със Заповед № ЗР-5-02-00513513/17.01.2019 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е разпоредено да се извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Д.Д.Н., като е определен и конкретния контролен орган – старши инспектор по осигуряването, който да извърши указаната проверка. В изпълнение на така издадената заповед е била извършена указаната проверка, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КП-5-02-00514227/18.01.2019 год. Видно от този констативен протокол е била проверена цялата налична информация в информационната система на НОИ за самоосигуряващото се лице, в т.ч. и представените от лицето документи. В резултат на това е установено следното: Д.Д.Н. е осъществявал дейност като самоосигуряващо се лице – съдружник в „Теленет консулт“ ЕООД („Теленет 95“ ООД до 04.07.2008 год.) с ЕИК ********* и осигурителен № 20014067. Лицето е декларирало, че упражнява дейност от 12.10.2004 год. със заявен вид осигуряване и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и е прекъснало дейността от 01.07.2010 год. След анализ на наличната информация, по години е установено следното:

- за 2004 год. има подадени коректни данни с декл. Обр. № 1 и всички дължими авансово осигурителни вноски са внесени в размерите и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ върху минималния месечен осигурителен доход. Не са установени доходи, върху които се дължат осигурителни вноски при определяне на окончателния размер на осигурителния доход;

- за 2005 год. има подадени коректни данни с декл. Обр. № 1 и всички дължими авансово осигурителни вноски са внесени в размерите и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ върху минималния месечен осигурителен доход. Не са установени доходи, върху които се дължат осигурителни вноски при определяне на окончателния размер на осигурителния доход;

- за 2006 год. има подадени коректни данни с декл. Обр. № 1 и всички дължими авансово осигурителни вноски са внесени в размерите и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ върху минималния месечен осигурителен доход. Не са установени доходи, върху които се дължат осигурителни вноски при определяне на окончателния размер на осигурителния доход;

- за 2007 год. има подадени данни с декл. Обр. № 1 и има внесени осигурителни вноски в размерите и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ върху минималния месечен осигурителен доход. Установено е, че в представена от лицето подадена в ТД на НАП Бургас годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък и данните от публикувания в Търговския регистър годишен финансов отчет за 2007 год. няма декларирани извършени разходи и получавани приходи през 2007 год. Не са установени данни дружеството да е упражнявало дейност и да е отчитало приходи или разходи, съгласно счетоводното законодателство, поради което, проверяващия е приел, че данните с код за вид осигурен 12 за периода януари-декември 2007 год. са неоснователно подадени и следва да се заличат;