Решение № 24 от 28.01.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Дупница, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20251510200816 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0332-000223 от 28.04.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Кюстендил, РУ – Рила, с което на Д. Д. Т. с постоянен адрес: гр. С, ул. "З. к." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателката в жалбата си и чрез упълномощения от нея процесуален представител – адв. Х. в съдебно заседание излага доводи, че наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на материално-правните и процесуални правила, а жалбата – основателна, като моли същата да бъде уважена, а обжалваното НП – отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Изразява писмено становище, с което счита жалбата за допустима, но по същество неоснователна. Счита издаденото НП за законосъобразно, издадено от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалноправни и процесуалноправни разпоредби, съобразено с целта на закона. Ако съдът приеме жалбата за основателна и в случай, че жалбоподателят претендира присъждане на разноски за възнаграждение за адвокат над минималния размер съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г., прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за възнаграждение на адвокат, като моли да бъдат присъдени такива в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 30.12.2024 г., в 10:11 ч. в община Кочериново, на път ПЪРВИ КЛАС № 1 ПП1Е79 км 348+800 метра с посока на движение от град Дупница към град Благоевград, жалбоподателката управлявала лек автомобил, лична собственост, марка 1 и модел „С. И.“ с регистрационен номер ********. Същата била спряна за проверка от полицейските служители С. А. Р. и Л. В. Г. – и двамата работещи на длъжност „младши автоконтрольор“ при РУ – Рила. След извършена от тях справка с РСОД АИС ПП и извършена справка с ОДЧ при РУ гр. Рила било установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 10.09.2024 г. г., във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

За така установеното нарушение полицейският служител С. А. Р. съставил на нарушителя АУАН, който бил подписан от жалбоподателя без възражения и от свидетеля Л. В. Г., като на нарушителя е връчен препис от АУАН срещу подпис. Така съставения и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил изпратено от АНО по компетентност на Районна прокуратура – град Кюстендил, Териториално отделение – град Дупница, с оглед данни за престъпление. С постановление от 14.04.2025 г., прокурор при Районна прокуратура – град Кюстендил, Териториално отделение – град Дупница е прекратил наказателното производство по досъдебно производство вх. № 486/2025 г. по описа на РП-Кюстендил и ДП № 14/2025 г. по описа на РУ-Рила за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и е изпратил материалите по ДП на Началника на РУ Рила по компетентност, за отношение по административнонаказателен ред. След връщане на материалите при АНО, същият на 28.04.2025 г. е издал обжалваното Наказателно постановление № 25-0332-000223 от 28.04.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Кюстендил, РУ – Рила, с което на Д.

Д. Т. с адрес: гр. София, улица "З. К." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително служебно изисканите такива от АНО и ГФ писма, справки и други. Актосъставителят Р. в съдебно заседание заявява липса на спомен за случая, но след предявяване на акта за административно нарушение от страна на съда, същият поддържа написаното в акта. Казаното от полицейския служител се потвърждава и от събраните писмени доказателства, които са относими и допустими. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г., който си спомня случая и последователно разказва пред съда каква проверка е извършена и как е приключила. Съдът предявява на свидетеля акта за административно нарушение и същият обяснява подробно какво са описали и съответно получили като информация за конкретния случай.

При така установените факти, съдът прави следните изводи:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законния преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й.

Разглеждана по същество, жалбата е основателна поради следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал. 12 ЗДвП и с т. 3.11 от приложената Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН 2 след прекратяване на преписката по съставения АУАН и след като прокурорът е прекратил наказателното производство и изпратил материалите по ДП на наказващия орган за налагане на административно наказание.

НП е съставено в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като НП съдържа почти всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН реквизити. В текста на НП не се съдържа необходимото точно и ясно описание на нарушението, доколкото описаното административно нарушение не съвпада по признаци с посочената правна норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В текста на НП, както и в прокурорското постановление изобщо не е конкретизирано, от кого /кой орган/ и с какъв акт /вид и номер/ е било постановено служебното прекратяване на регистрацията на автомобила в системата на ПП. Това води до ограничаване правото на защита на санкционирания субект, който не знае дали е налице законосъобразно прекратяване на регистрацията на МПС, което евентуално да оспори по съответния ред. Правото му на защита е сериозно ограничено, именно от липсата на посочената конкретна и задължителна минимална информация относно компетентността на органа, който е прекратил регистрацията на автомобила му, включително жалбоподателят е бил изначално ограничен в първата фаза на административнонаказателното производство да направи конкретни възражения и да събира доказателства в тази насока след като не знае кой е този орган и спазена ли е формата за прекратяване на регистрацията и на коя дата е сторено това служебно, преди или след изтичане на застраховката. Това според съда представлява още едно допуснато самостоятелно съществено нарушение на административно производствените правила във фазата на административнонаказателното производство, което няма как да бъде санирано с установяване на тези данни една от представените пред съда в хода на въззивното производство доказателства.

По нарушението на чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от материалноправна страна следва да се отбележи следното:

Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно.

Съгласно текста на чл. 140. (1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата“.

По преписката изобщо не е приложен документ или друго доказателство за редовно връчено уведомление от АНО или „ГФ“ на водача, затова че преди и към датата на установяване на нарушението е управлявал процесното МПС след като същото е било със служебно прекратена по-рано регистрация. Съгласно текста на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП: „служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.“ Тази процедура не е изпълнена от АНО спрямо жалбоподателя, който е собственик на процесното МПС. Това води до сериозно ограничаване правото на защита на санкционирания субект, който не знае дали е налице законосъобразно 3 прекратяване на регистрацията на МПС, което евентуално да оспори по съответния ред. По преписката не е приложен документ или друго доказателство за редовно връчено уведомление от АНО или от „ГФ“ на собственика на автомобила.

Представеното по делото писмо с изх. № 10-00-152/06.10.2025 г. от „ГФ“, съдържащо уведомление по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането, съдържа дата на изпращане, но не и дата на получаване от собственика на въпросното МПС. Също така, представената справка от масивите на МВР съдържа твърдения за уведомяване на 11.08.2024 от Отдел ,,Пътна полиция“ – СДВР, без доказателства установяващи уведомяване на посочената дата и кое лице е уведомено, т.е. отново се поставя под съмнение редовното уведомяване на собственика на автомобила, чийто права и законни интереси отново са сериозно нарушени.

Съдът намира, че НП е и недоказано, тъй като наказващият орган не е събрал доказателства, не е посочил такива и дори не твърди, включително и в производството пред съда за това кога и по какъв начин е уведомил, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, собственика на това МПС, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, поради полученото само от АНО служебно уведомление от „ГФ“ по чл. 574, ал. 10 от КЗ. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е било спряно от движение и в този смисъл не се доказва субективната страна на нарушението. Още повече самият автомобил е бил с издадени и поставени регистрационни табели. Изцяло в този смисъл относно задължителността на уведомяването от държавния орган е и отразеното в практиката на касационния съд - решение № 193 от 23.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 126/2020 г. и решение № 114 от 18.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 103/2020 г. на АС – Кюстендил.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил, фигурира в масивите на контролните органи като такъв със служебно прекратена регистрация, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по чл.