Определение № 6636 от 17.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6636 гр. София, 17.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110100186 по описа за 2026 година

Производството по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Т. С. Б., ЕГН ********** срещу „ПАПИРУС“ ЕООД, ЕИК 121052791, с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 6 558,97 лева – главница за неизплатено трудово възнаграждение за месеците май 2025 г. (1 873,99 лева); юни 2025 г. (1 873,99 лева); август 2025 г. (1 873,99 лева); септември 2025 г. (937 лева), сумата в размер на 14396 лева (6 х 2 415 лева), представляваща обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването и доколкото той е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години, в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва от подаване на иска в съда до окончателното плащане (06.01.2026 г.) както и сумата в размер на 1 155,36 лева, представляваща сбор от мораторните лихви, начислени върху двете главници за общ период от 01.06.2025 г. до 05.01.2026 г.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

С оглед процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че размера на исковите обезщетения не е оспорен, поради което не следва да се произнася по доказателствената претенция на ищеца за назначаване на ССчЕ, доколкото последната е предявена като евентуална, в случай, че ответникът оспори размера на дължимите суми.

1

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба, макар да е получил редовно по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК съдебните книжа по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.

1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявени са от Т. С. Б., ЕГН ********** срещу „ПАПИРУС“ ЕООД, ЕИК 121052791 обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 6 558,97 лева – главница за неизплатено трудово възнаграждение за месеците май 2025 г. (1 873,99 лева); юни 2025 г. (1 873,99 лева); август 2025 г. (1 873,99 лева); септември 2025 г. (937 лева), сумата в размер на 14396 лева (6 х 2 415 лева), представляваща обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването и доколкото той е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години, в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва от подаване на иска в съда до окончателното плащане (06.01.2026 г.) както и сумата в размер на 1 155,36 лева, представляваща сбор от мораторните лихви, начислени върху двете главници за общ период от 01.06.2025 г. до 05.01.2026 г.

Ищцата извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че между страните имало валидно сключен Трудов договор № 89/12.09.2015 г., по силата на който ищецът заемал при ответния работодател длъжността „машинен оператор“. На пълен работен ден /8 часа дневно/. Към посочения основен трудов договор, страните подписали и Допълнително споразумение, с който единствено се променяло възнаграждението на работника, като последното било увеличено до размера от 2 415 лева бруто или 1873,99 лева нето. На следващо място съобщава, че със Заповед № 3/05.09.2025 г. трудовото правоотношение било прекратено, считано от 15.09.2025 г. Уточнява, че при същия работодател е придобил 10 години трудов стаж през последните 20 години, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което за ищеца възниква право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Последното било в размер на 6 месечно брутно трудово възнаграждение, и доколкото такова не му било надлежно изплатено, го претендира с предявяването на исковата молба в съда, като го остойностява на сумата от 14 490 лева (6 х 2 415 лева). Отделно, от предоставена на ищеца справка от 17.10.2025 г. станал ясно, че 2 работодателят не е изплатил на ищеца и сумата в размер на 6 558,97 лева - главница за неизплатено трудово възнаграждение за месеците май 2025 г. (1 873,99 лева); юни 2025 г. (1 873,99 лева); август 2025 г. (1 873,99 лева); септември 2025 г. (937 лева). Общият размер на двете главници възлизал на 22 837,86 лева. Върху тях смята, че трябва да се начисли и мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД, тъй като ответният работодател не е погасил срочно и на падежа своите задължения към ищеца. Общият размер на дължимите лихви бил 1155,36 лева. При така изложените съждения, моли съда да уважи исковите му претенции в цялост, както и да му присъди дължимите разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Ответникът „ПАПИРУС“ ЕООД, ЕИК 121052791 не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма такива.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че е престирал труд при работодателя през периода, за който претендира заплащането на трудово възнаграждение, размера на трудовото възнаграждение.

По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че трудовото правоотношение е прекратено, като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, че е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години, както и размера на обезщетението в размер на брутното трудово възнаграждение за последните 6 месеца.

В тежест на ответника, и при установява на горните, е да докаже положителния факт на плащане, за което обстоятелство няма наведени твърдения.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и забава в погасяването му.

6. По доказателствата:

3

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 19.03.2026 г. в 9:00 ч., за която дата да се призоват страните с копие от определението, третото лице помагач с препис от исковата молба и отговора.

НАПЪТВА

СТРАНИТЕ

КЪМ

СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5