Решение № 4587 от 13.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4587

Хасково, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - X състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАН ГРОЗЕВ административно дело № 20267260701151 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с Глава V от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС (Регламент (ЕС) 2024/1348).

Образувано е по жалба на М. С. Л., [държава], с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): [населено място], Транзитен център на ДАБ при МС, против Решение №УПП-46 от 23.07.2026 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно, поради непълно изясняване на фактите от значение за случая и неправилно приложение на материалния закон. Оспорващият сочи, че в административното производство обяснил, че произхожда от област ****** в провинция Х. П., разположена непосредствено до границата с [държава], където се извършвали въоръжени сблъсъци, обстрели и нападения, засягащи местното население. Посочил също, че в района съществува племенна вражда, както и се позовал на нестабилната обстановка и липсата на възможност за нормален живот, поради които причини напуснал държавата си по произход. Вместо да извърши задълбочена индивидуална оценка на положението в конкретния район, административният орган направил обща преценка на ситуацията в [държава] като цяло. В решението липсвал самостоятелен анализ на обстановката в област ******, която се намирала в непосредствена близост до ******ската граница и била посочена от жалбоподателя като район, засегнат от въоръжени инциденти и несигурност. Не било напълно изяснено и твърдението за съществуваща племенна вражда. Поддържа се, че вместо да изследва заявените обстоятелства и тяхното значение за безопасността на жалбоподателя, административният орган достигнал до извода, че същите са неотносими, без да извърши необходимата преценка на всички факти по случая. Неправилно било и приложението на чл. 42 от Регламент (ЕС) 2024/1348. Самото съдържание на решението показвало, че административният орган бил длъжен да обсъди обстановката в района на произход на жалбоподателя, въоръжените инциденти по границата с [държава], възможността за вътрешна релокация и останалите индивидуални обстоятелства по случая. Наличието на необходимост от подобна фактическа и правна преценка поставяло под съмнение извода, че се касае за очевидно лишена от основания молба за международна закрила. Поради изложеното, оспорващият счита, че обжалваното решение било постановено при неизяснена фактическа обстановка и непълна индивидуална оценка на случая, поради което следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и административната преписка да бъде върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне, при съобразяване със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът, Интервюиращ орган при ДАБ, Транзитен център – [населено място] (Д. З.), в писмен отговор, депозиран чрез процесуален представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Попълнен е подписан от жалбоподателя Скрининг формуляр с рег. №УП-18072/17.06.2026 г. на ДАБ при МС, за извършен скрининг с начална дата 12.06.2026 г., в който е отбелязано, че гражданинът на трета държава М. С. Л. не отговаря на условията за влизане, съгласно чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/399, и е заловен във връзка с незаконно преминаване на външна граница по суша, по море или по въздух; че по време на скрининга не е идентифицирана уязвимост или специални нужди, и че гражданинът на трета държава не е отправил молба за убежище или международна закрила преди скрининга.

Молбата на М. С. Л., [държава], за международна закрила от властите в Република България, е подадена и регистрирана с рег. №УП-18072/17.06.2026 г. на ДАБ при МС.

Попълнен е Регистрационен лист рег. №УП-18072/17.06.2026 г., с който чужденецът е регистриран като М. С. Л., [държава], етническа принадлежност ******, роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, *************, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на родителите, братята и сестра на чужденеца, за които е отбелязано, че се намират в [държава].

Под рег.№УП-18072/24.06.2026 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М. С. Л., [ЛНЧ].

С обжалваното Решение №УПП-46 от 23.07.2026 г., издадено от Интервюиращ орган към ДАБ, след проведена в Транзитен център (ТЦ) – [населено място] – териториално поделение на ДАБ – МС по реда на чл.42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1348, като процедура на границата за предоставяне на убежище при условията на чл.54, във вр. с чл.45, във вр. с чл.44, параграф 1, б.„б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, въз основа на подадена молба за международна закрила в Република България:

(т.1) е отхвърлена молбата за международна закрила, подадена от М. С. Л. относно статута на бежанец, поради липса на условия да бъде признат за бежанец съгласно чл.13 от Регламент (ЕС) 2024/1347;

(т.2) е отхвърлена молбата за международна закрила, подадена от М. С. Л. относно статута на субсидиарна закрила, поради липса на условия за предоставяне на субсидиарна закрила съгласно чл.18 от Регламент (ЕС) 2024/1347, като на основание чл.42, параграф 1, б.„а“, във връзка с б.„й“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, подадената от М. С. Л. молба за международна закрила е обявена за явно неоснователна,

(т.3) на основание чл. 37 от Регламент (ЕС) 2024/1348 е постановено да бъде изпълнена наложената със Заповед рег. №6101 ПАМ-49 от 11.06.2026г. на МВР принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход“ – [държава], на основание чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, като е посочено, че в съответствие с чл. 68, параграф 3, б. „а“, предложение „ii“ от Регламент (ЕС) 2024/1348 мярката се прилага незабавно, като подлежи на предварително изпълнение от датата, на която кандидатът е уведомен за това решение.

На 30.07.2026 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено.

Жалбата срещу решението е депозирана чрез ДАБ при МС на 06.08.2026 г., където е регистрирана под рег. №УП-18072 от същата дата.

По процедурата следва да се отбележи, че въз основа на регистрираната на 17.06.2026 г. молба на жалбоподателя за международна закрила, производството по издаване на обжалваното решение е проведено по реда на Регламент (EС) 2024/1348, който установява обща процедура за предоставяне и отнемане на международната закрила съгласно Регламент (EС) 2024/1347, и който Регламент (EС) 2024/1348, по силата на чл.79, параграф 3 от същия, се прилага по отношение на процедурата за предоставяне на международна закрила във връзка с молби, подадени от 12 юни 2026 г.

В Глава [Наименование] „Административна процедура“ от Регламент (EС) 2024/1348 са обособени Раздел II „Процедура за разглеждане“ и Раздел IV „Специални процедури“. Последният включва Ускорена процедура за разглеждане, условията за провеждане на която са предвидени в чл.42, включително параграф 1, буква „з“ – когато кандидатът е влязъл незаконно на територията на държава членка.

Съгласно чл.43 „Условия за прилагане на процедурата на границата за предоставяне на убежище“, параграф 1 от Регламент (EС) 2024/1348, след скрининга, извършен в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1356, когато е приложимо и при условие, че кандидатът все още не е получил разрешение да влезе на територията на държавите членки, дадена държава членка може, в съответствие с основните принципи и гаранции, предвидени в глава II, да разгледа молбата в рамките на процедура на границата, когато молбата е подадена от гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не отговарят на условията за влизане на територията на държава членка, установена в член 6 от Регламент (ЕС) 2016/399.

В чл.45 „Задължително прилагане на процедурата на границата за предоставяне на убежище“, параграф 1 предвижда, че държавите членки разглеждат дадена молба по процедура на границата в случаите, посочени в член 43, параграф 1, когато е налице някое от обстоятелствата, посочени в член 42, параграф 1, буква „в“, „е“ или „й“.

Доколкото предвиденото в ЗУБ ускорено производство при разглеждане на молбите за международна закрила е сходно на установените с Регламент (EС) 2024/1348 ускорена процедура за разглеждане и процедура на границата, то при липса на друга специална нормативна уредба в националното право, следва да бъдат прилагани онези разпоредби от ЗУБ, които не противоречат на Регламента.

Същото е относимо и за разпоредбите от Глава седма „Съдебен контрол“ на ЗУБ, приложими при липса на друга изрична уредба в Глава V „Процедура за обжалване“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, включително в частта относно сроковете и инстанционността на съдебния контрол, съответстващи на регламентираното в чл.67, параграф 3 и параграф 7 от Регламент (ЕС) 2024/1348.

Съгласно чл.67, параграф 1, б.„б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, кандидатите за международна закрила имат право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в глава [Наименование]основни принципи и гаранции, отнасящи се до процедурата по обжалване на решение, с което молбата се отхвърля като неоснователна или явно неоснователна както по отношение на статута на бежанец, така и по отношение на статута на субсидиарна закрила. Същевременно предвиденият в чл.84, ал.2 от ЗУБ 7-дневен срок за съдебно обжалване на решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна попада в границите, предвидени в чл.67, параграф 7, б.„а“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, относими към хипотезите на оспорване на решение, с което молба се отхвърля като недопустима, като мълчаливо оттеглена, като неоснователна или като явно неоснователна.

По изложените съображения, жалбата се явява процесуално допустима за разглеждане, като насочена срещу годен за оспорване административен акт, изхождаща от надлежна страна, адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита, и подадена при спазване на предвидения в националното законодателство срок за съдебно обжалване на актове от вида на процесния.

Административен съд – [област], като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Процесното решение е взето в процедура на границата, обективирано е в писмена форма и е издадено от компетентен административен орган.

В чл.4, параграф 1, б.„б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348 е предвидено, че всяка държава членка определя в съответствие с националното право решаващ орган, който да изпълнява задачите, предоставени му съгласно настоящия регламент и Регламент (EС) 2024/1347, по-специално вземане на решения по молби за международна закрила, а в чл.3, т.16 от Регламент (ЕС) 2024/1348 е определено понятието „решаващ орган“, като всеки квазисъдебен или административен орган в държава членка, който отговаря за разглеждането на молби за международна закрила и който е компетентен да взема решения съгласно административна процедура.

В националното право към момента се съдържа разпоредба – тази на чл.70, ал.1 от ЗУБ, предвиждаща, че прилагането на ускорено производство и вземането на решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна, се извършва от интервюиращия орган, а съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон.