Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 87 от 26.06.2023, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 169/2023
Вид
Решение № 87
Подписан
26.06.2023
В сила
26.06.2023
Състав
Деян Георгиев Събев, Йорданка Георгиева Янкова, Георги Стоянов Милушев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. К., 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев при участието на секретаря Елина П. Урумова в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235100600169 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид:

С присъда № 8/27.03.2023 г., постановена по НОХД № 1/2023 г., М. районен съд е признал подсъдимият Х. Р. М. от с.П., общ.Д. за виновен в това, че на 20.01.2014г. в с.П., общ.Д., в качеството си на длъжностно лице- кмет на населено място /съгласно Удостоверение за избран Кмет на с.П. № ***/ **.**.****г./, в кръга на службата си е съставил официален документ „удостоверение за наследници № **/**.**.****г.", в което удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че „З.М.П. е наследник на Е.М.Е.", с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства, като е приел, че случаят е маловажен, поради което и на основание чл.311 ал.2 вр. ал.1 от НК, му е наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“ по смисъла на чл.42 „а“ ал.1 от НК, за срок от 12 месеца, със следните пробационни мерки по чл.42 „а“ ал.2 от НК; По т..1. „задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца“ с периодичност на изпълнение два пъти; По т.2. „задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца“; По т.6.

„безвъзмезден труд в полза на обществото, която да се изпълни по 1 местоработата на подсъдимото лице, с удръжки върху възнаграждението му от 25 на сто в полза на държавата“, и го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл.311 ал.1 от НК. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОДМВР – К. направените по делото разноски в размер на 950.52 лв. и по сметка на Районен съд - М. направените разноски по делото в размер на 360 лева. Съдът е постановил също на основание чл.53 ал.1 б."а" от НК, веществените доказателства- „Удостоверение за наследници № **/ **.**.****г.“ и „Молба- декларация“ от **.**.****г. за наследници на Е.М.Е. с ЕГН **********, да се отнемат в полза на държавата, и да се приложат към делото.

Против така постановената присъда е подаден протест на прокурор от Районна прокуратура - К.. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна тъй като наложеното от съда наказание е явно несправедливо и не съответства на конкретната обществената опасност на деянието и дееца. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че случаят е маловажен, което противоречало на доказателствата по делото. Подс.Х. М. бил осъждан за престъпление по чл.311, ал.1 от НК на два пъти с присъди от 2010 г. Независимо, че бил реабилитиран, предишното му осъждане за такова престъпление представлявало отегчаващо обстоятелство и изключвало преценката настоящото деяние да е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Вследствие на извършеното деяние, друго лице било признато за собственик на имот, принадлежащ на покойник, който нямал наследници, което от своя страна изключвало преценката за незначителност на вредните последици.

Освен изложеното, подсъдимият не можел да бъде осъден за деяние по чл.311, ал.2, във вр. с ал.1 от НК предвид давностните срокове по чл.80, ал.1, т.5 от НК. Предлага се протестираната присъда да бъде изменена като на подсъдимия Х. Р. М. му бъде наложено по-тежко наказание, а именно “лишаване от свобода” за срок от 12 месеца, което на основание чл.66 от НПК да бъде отложено за срок от три години, както и да бъде лишен от право да заема държавна или обществена длъжност за срок от три години за извършено от него престъпление по чл.311, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – К. поддържа протеста по изложените в него съображения.

2

Подсъдимият Х. М., лично и чрез защитника си – адв.С. М. от АК - К., счита, че протеста е неоснователен, а присъдата на РС – М. е правилна, мотивирана и законосъобразна. Правилно било прието, че е налице маловажност на деянието по чл.93, т.9 от НК, тъй като подсъдимият бил реабилитиран, поради което моли същата да бъде оставена в сила.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, констатира следното:

Протеста е основателна, макар по съображения различни от изложените в него.

Първоинстанционният съд е събрал и проверил наличните и поискани от страните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подс.Х. М. е бил избран за „кмет“ на с.П., общ.Д., след проведени избори, и съгласно Удостоверение № ***/ **.**.****г. на Общинска избирателна комисия- Д., и е бил на длъжност „кмет“ на кметство с.П., общ.Д. към **.**.****г. По делото се установило, че св.З.М.П. имал намерение да му се издаде Удостоверение за наследници, и за целта на **.**.****г. депозирал в кметство с.П., общ.Д., Молба-декларация от същата дата, в която посочил, че след смъртта на лицето Е.М.Е. с ЕГН**********, от с.с., той му е бил наследник, като изписал в документа своите имена и ЕГН. Въз основа на така подадената Молба-декларацията от св.П., Кметът на населеното място с.П.подс.М. на същата дата- **.**.*****г. в с.П., в сградата на кметството, е съставил "Удостоверение за наследници" с №**/**.**.****г., в което е посочил, че Е.М.Е. с ЕГН- **********, починал на **.**.****г., след смъртта си е оставил наследник по закон и изписал името на св.З. П. с ЕГН**********, в качеството му на племенник. По делото се установило по един категоричен начин, че св.З. П. не бил наследник на починалият Е.Е., и така записаното във удостоверението за наследници обстоятелство не било вярно. Починалият през ****г. Е.М.Е. не е имал наследници, което било видно от справка от Общинска администрация-Д., направена въз основа на Национална база „Население“ и регистрите за населението /НБДН/. Освен това със справката на Общинска администрация-Д. се установило, че между починалият Е.М.Е. и св.З.М.П.- записан като племенник в удостоверение за наследници, не съществува родствена връзка. По делото били извършени 3 проверки по повод на така издаденото Удостоверение за наследници, резултатите от които били приложени по ДП № 23/2022г. на РУ- М., като били извършени и съответните процесуално-следствени действия, а именно „претърсване и изземване“ по това досъдебно производство, при които били иззети и съответни доказателства, в това число и инкриминираните документи, приложени по делото. Изискани били и писмени материали от нотариус Г.Г. по преписката за издаване на Нотариален акт № **, том *, нот.дело № *******г. /приложени по делото като писмени доказателства/, и в който нотариален акт било описано като представено и процесното удостоверение за наследници. Били назначени и извършени няколко експертизи, по които са изготвени съответни заключения, и които са приложени като доказателства по делото, както следва; 1/Протокол № 102 от 13.06.2022г. за извършена съдебно- почеркова експертиза с в.л. Ш.А. от НТЛК., на „Молба- декларация“ за издаване на удостоверение за наследници от **.**.****г. от св.З. П. с ЕГН- **********, с която е установено, че подписът в тази молба най- вероятно е положен от това лице- посоченото; 2/ Протокол № 85 от 25.05.2022г. за извършена съдебно- почеркова експертиза с в.л. Ш.А. от НТЛ- К., на „Удостоверение за наследници“ № **/ **.**.****г. на км.с.П., с която е установено, че подписът в това удостоверение най- вероятно е положен от подсъдимото лице, положеният печат е на кметство село П.;

3/Протокол № 143 от 08.09.2022г. за извършена Тройна съдебно- графическа експертиза с в.л. Ш.А., в.л.В.Г. и в.л.Р.К., от НТЛ- К., на „Молба- декларация“ за издаване на удостоверение за наследници от **.**.****г. от св.З. П. с ЕГН**********, с която е установено, че на „Удостоверение за наследници“ № **/ **.**.****г. на км.с.П., с която е установено, че подписът в това удостоверение най- вероятно е положен от подсъдимото лице; 4/ Протокол № 733 от 29.11.2022г. за извършена Тройна съдебно- графическа експертиза с в.л. Г.Т., в.л. П.Т. и в.л.В.С., от НТЛ- Стара Загора, на „Молба- декларация“ за издаване на удостоверение за наследници от **.**.****г. от св.З. П. с ЕГН **********, с която е установено, че подписът и ръкописният текст са положени, респ. изпълнени от това лице. 5/ Протокол № 733 от 29.11.2022г. за извършена Тройна съдебно- графическа експертиза с в.л. Г.Т., в.л. П.Т. и в.л.В.С., от НТЛ- Стара Загора, на „Молба-декларация“ за издаване на удостоверение за наследници от **.**.***г. от св.З. П. с ЕГН- **********, с която е установено, че подписът и ръкописният текст са положени, респ.

4 изпълнени от това лице.

При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, подс.Х. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.311 от НК- на **.**.****г. в с.П., общ.Д., в качеството си на длъжностно лице- Кмет на населено място /съгласно Удостоверение за избран Кмет на с.П. № ***/ **.**.****г. на ОИК Д./, в кръга на службата си е съставил официален документ- „Удостоверение за наследници № **/ **.**.****г.“, в което удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че „З.М.П. е наследник на Е.М.Е.“, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства. Съдът е приел случаят за маловажен по смисъла на чл.311 ал.2 вр.ал.1 от НК, и затова е признал подсъдимият за виновен именно по чл.311 ал.2 вр.ал.1 от НК, като е приел, че следва да бъде оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.311 ал.1 от НК.

Съобразно заключенията на вещите лица, показания на свидетелите, приложените веществени доказателства- инкриминираният документ и другите приложени по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият, като кмет на населено място, като длъжностно лице и в кръга на своята служба, е издал процесният документ- удостоверение за наследници, в които е удостоверил неверни обстоятелства, а именно е посочил, че починалият Е.М.Е. е оставил за свой наследник по закон свидетеля З. П.. Съдът приема, че процесното Удостоверение за наследници, съгласно легалната дефиниция, дадена в нормата на чл.93 т.5 от НК, представлява официален документ, който се издава от длъжностно лице в кръга на службата му- в конкретният случай това е кметът на даденото населено място или друго, упълномощено от Кмета на община длъжностно лице от общинската администрация, и по установените форма и ред, съгласно изискванията на Наредба № РД-02-20-6/ 24.04. 2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, където е посочено, че Удостоверения за наследници се издават от общината, от района или от кметството по последен постоянен адрес на починалото лице. За удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава Удостоверение за наследници по образец съгласно приложение № 3.

Районният съд е приел също, че от самото удостоверяване са настъпили 5 вреди, доколкото удостоверителният документ също е бил използван за признаването на определено лице за собственик на недвижими имоти по нотариален ред. Същевременно не било установено да е налице увреждане на обществените отношения в голяма степен, доколкото подсъдимият не бил действал с користна цел. Самото деяние също не разкривало висока степен на обществена опасност на самия деец. Към датата на извършването на деянието подсъдимият бил осъждан, но не и понастоящем. Същият бил с много добри характеристични данни по местоживеене и месторабота; бил е дългогодишен кмет на населеното място, и като такъв отговорно и стриктно е изпълнявал задълженията си; бил уважаван и авторитетен и др. Т.е., не били налице данни същият да е с трайно установени противообществени нагласи. С оглед изложеното, първоинстанционният съд е приел, че деянието е маловажно по смисъла на чл.93, т.9 НК. Налице били следните обстоятелства- липса на големи вредни последици; наличието на положителни характеристични данни за дееца; направеното самопризнание; възрастта му; липсата на користна цел, характеризирали конкретното деяние и дееца като такива с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Следвало да се приеме, че е налице маловажен случай на деяние по чл.311 ал.2 от НК, за което се предвиждало наказание „лишаване от свобода“ до 1 година или "пробация".