Решение № 261561 от 05.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. С., 05.03.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА

ГЪЛЪБОВА

Мл. с. ИВЕЛИНА

СИМЕОНОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 6217 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258

- 273 ГПК.

С решение № 39909 от 13.02.2020 г. по гр. д. № 26853/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 164 - и състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С.в.“ АД, *** Ц.К., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 и чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2132,89 лв., представляваща стойност на доставени В и К услуги през периода 07.04.2012 г. - 14.09.2017 г. в обект, находящ се в гр. Нови Искър, ул. „*******, за клиентски № **********, както и сумата от 51,35 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 08.05.2012 г. - 14.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 03.01.2018 г. по ч. гр. д. № 87359/2017 г. по описа на СРС, 30 - и състав, като неоснователни и недоказани.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „С.в.“

АД, чрез юрисконсулт А.П., с доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и с установените по делото факти и доказателства. Посочва се за безспорно установено, че между ищцовото дружество и ответницата С.К. са налице трайно установени договорни отношения, свързани с предоставянето и ползването на В и К услуги, като ответницата има качеството на потребител на такива услуги съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Наредба №

4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4). Между страните са налице облигационни отношения, които се уреждат и от влезлите в сила на 01.09.2006 г. Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „С.в.“ АД (ОУ). Твърди се, че на вещото лице са предоставени документи, доказващи качеството потребител на ответницата - заявление за промяна на титуляр на партида с вх. № ЗП-1809/02.02.2016 г. от С.К. и уведомително писмо от отдел „Обслужване на клиенти“ относно задълженията по процесната партида към 04.04.2016 г. (приложени и към въззивната жалба), и други. Излага се, че ответницата не оспорва наличието на договорни правоотношения с ищеца и извършената доставка на В и К услуги, а размерът на дълга е установен по безспорен начин с изготвената и приета съдебно - счетоводна експертиза. Освен това, по делото към изготвената експертиза е приложена и справка за формирани задължения и извършени плащания, видно от която ответницата е извършвала многократни плащания на задълженията си, предимно частични такива (която справка е приложена и към въззивната жалба). Предвид изложеното се твърди неправилност на извода на съда относно липсата на каквито и да било данни за начина на начисляване на сумите по индивидуалната партида на ответницата и за количеството изразходвана вода, с оглед събрания по делото доказателствен материал. Моли се за отмяна на обжалваното решение като неправилно и необосновано. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата С.Ц.К., чрез назначения ѝ особен представител адвокат В.В., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че по делото не са представени никакви доказателства за регулярна консумация от страна на ответницата на вода и други, предлагани от В и К услуги до имота, поради което исковата претенция е недоказана. Евентуално се твърди, че част от процесните задължения са погасени по давност. Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение като мотивирано и изцяло кореспондиращо с фактите по делото.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради което въззивният съд препраща по реда на чл. 272 ГПК към неговите мотиви, като във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК са установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 и чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът претендира установяване на вземанията му за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се на адрес: гр. Нови Искър, ул.

„*******, за клиентски № **********, собственост на ответницата. Сочи, че същата има качеството на потребител на В и К услуги съгласно Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.) и Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „С.в.“ АД. Моли за установяване дължимостта на сумата от 2132,89 лв., представляваща стойност на доставени до посочения имот В и К услуги през периода 07.04.2012 г. - 14.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК - 14.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 51,35 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 08.05.2012 г. - 14.09.2017 г.

За процесните суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от

03.01.2018 г. по ч. гр. д. № 87359/2017 г. по описа на СРС, 30 - и състав, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от ответницата - обстоятелство, обосноваващо правния интерес от настоящата искова претенция.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения ѝ особен представител - адвокат

В.В., възразява срещу основателността на иска. Излага твърдения, че по делото не е доказана собствеността върху процесния имот, а наличието на общи условия не е единствената предпоставка за възникване на облигационни отношения между страните. Задължението не е конкретизирано по периоди, кога точно е възникнало и в какъв размер. Ищецът не е представил и фактурите, по които се твърди дължимостта на процесните суми. Възразява и за погасяване на претендираните суми по давност. Оспорва начислените от ищеца суми, тъй като не кореспондират на действителността и на реално извършена услуга и са несправедливо завишени. Поради изложеното ответницата счита претенцията за неоснователна и недоказана.

Видно от приетата по делото като писмено доказателство справка по лице от Служба по вписванията - гр. С. за периода от 01.01.1992 г. до 16.08.2019 г., на 10.09.2009 г. С.Ц.К. и Ж. Ц.К. са закупили от А.Б.Ш.процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот пл. № 288, с площ 396 кв. м., ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ 40 кв. м, находящи се в гр. Нови Искър, кв. „Изгрев“, ул. „*******.

От заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което настоящият състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като компетентно изготвено, се установява, че издадените фактури на стар клиентски №********(титуляр А.Б.Ш.) и след смяна на собствеността на нов клиентски № ********** (титуляр С.Ц.К.) за периода на отчитане 07.04.2012 г. - 15.08.2017 г. са на стойност 2184,24 лв. (въз основа на „Справка за формирани задължения и извършени плащания по партида със стар клиентски №********и след смяна на собственост нов клиентски № ********** (титуляр С.Ц.К.) за имот на адрес: гр. Нови Искър, ж. к. „Изгрев“, ул. „*******, по издадени фактури в периода 07.04.2012 г. - 18.09.2017 г.“). По партидата от 07.04.2012 г. до 18.02.2015 г. са начислени месечно потребление в размер на 2438,43 лв., за този период е създадена съдебна договорна сметка № *********. Към 16.03.2016 г. същата е закрита и е възстановена сумата като дължима по текуща договорна сметка.

Поради смяна на собствеността е извършена корекция на таксувани фактури в размер на 22,11 лв. за периода 18.02.2015 г. - 15.02.2016 г., като са останали дължими суми в размер на 2416,32 лв. Създаден е нов клиентски № ********** с прехвърлен дълг, като към тази сума е прибавена сумата от

17,82 лв., след засичане на водомера на 17.03.2016 г. Към 15.08.2016 г. е създадена съдебна договорна сметка № ********** за сумата от 2343,14 лв. Към 17.07.2017 г. сметката е закрита и посочената сума е възстановена като дължима по текуща договорна сметка в размер на 153,04 лв., общо 2587,18 лв., към която сума е начислено месечно потребление за м. 08.2017 г. - 9,82 лв., общо 2597 лв., от която сума е направено намаление по партида в размер на 412,76 лв. За оставащата сума в размер на 2184,24 лв. е създадена съдебна договорна сметка № **********. Според заключението размерът на дължимите суми за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за имот със стар клиентски №********(титуляр А.Б.Ш.) и новосъздаден клиентски № ********** (титуляр С.Ц.К.) за период на отчитане 07.04.2012 г. - 15.08.2017 г. и клиентски № ********** (съдебна договорна сметка) за периода 07.04.2012 г. - 14.09.2017 г. е 2132,89 лв. Вещото лице е посочило, че по партида с клиентски № ********** (титуляр С.Ц.К.) и № ********** са отразени плащания в размер на 69,78 лв., които са приспаднати от дължимите суми за периода от 07.04.2012 г. до 18.09.2017 г., както следва: на 07.03.2016 г. - 39,78 лв. по фактура от 15.02.2016 г. и на 18.04.2017 г. - 30 лв. по фактура от 16.03.2017 г. Дължимата мораторна лихва за периода 08.05.2012 г. - 14.09.2017 г. е в размер на 51,35 лв., съгласно Таблица № 1 към заключението.

Други доказателства по делото не са ангажирани.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна страна:

За уважаване на предявения главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 и чл. 203 ЗВ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период страните са били обвързани от договор за доставка на В и К услуги по отношение на процесния имот, че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества, чиято стойност възлиза именно на търсената сума, съответно че са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл.

115 и чл. 116 ЗЗД, с оглед наведеното в производството възражение за погасителна давност. По иска за присъждане на лихва за забава ищецът следва да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.