Решение № 980 от 20.11.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1295/2024
- Вид
- Решение № 980
- Подписан
- 20.11.2024
- Състав
- Росен Димитров Парашкевов, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.356 и сл. · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 980 гр. Бургас, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росен Д. Парашкевов
Членове:
Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20242100501295 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от адвокат Бойко Темелков от БАК, в качеството му на процесуален представител на Д. О. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. “Х. Б.“ № ** и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Климент Охридски“ №1, ет.3, против Решение № 1449/16.07.2024 г., постановено по гр.дело № 141/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.76, ал.1, предложение първо от ЗС на въззивника за осъждане на В. К. Д., ЕГН ********** и Д. Х. Д., ЕГН **********, двамата от гр. Б., ул. „Ц. К.“ № * № *, да предадат на въззивника-ищец отнетото му от двамата ответницивъззиваеми по насилствен начин на 24.07.2023 г. владение върху следните недвижими имоти: 1.1000 кв.м., представляваща реална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас; адрес: гр. Бургас, м.
„Райчева къшла“, целият с площ от 2728 кв.м.; трайно предназначение на територията-урбанизирана, която реална част е разположена в северната част на ПИ и граничи от север, североизток и изток с ПИ с идентификатор ***, от запад - с ПИ с идентификатор *** и
***, а от юг с останалите 1728 кв.м., който по парцеларния план на 1
Свинекомплекс- Меден рудник попада в бивш парцел І с площ от 720 кв.м. и бивш парцел ІІІ с площ от 360 кв.м; 2. ½ ид.част от едноетажна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас; адрес: гр. Бургас, м.
„Райчева къшла“, брой етажи 1; застроено площ-175 кв.м., предназначение стопанска сграда, означена като битова сграда - „Дом на животновъда“, разположена в бивш парцел ІІІ по парцеларния план на Свинекомплекс – кв.
Меден рудник, който парцел попада в гореописаната реална част с площ от 1000 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Бургас и 3. Паркинг с площ от 350 кв.м., изграден върху реалната част от 1000 кв.м., описана по т.1 на диспозитива на решението, в бивш парцел 1 по парцеларния план на Свинекомплекс – кв.Меден рудник, част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Бургас
Присъдил е разноски на ответниците-въззиваеми в размер на 2400 лв. за първата инстанция.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който намира решението за недопустимо, като постановено при грубо нарушение на процесуалните правила, което налага обезсилването му и връщане на делото на друг състав на БРС.Отделно от това счита, че решението е неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде отменено. Излага подробни съображения, като твърди, че БРС е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила и материалните норми, като е разгледал иска по чл.76, ал.1 от ЗС, без да се съобрази с това, че са предявени в условията на евентуалност искове по чл. 75 и чл. 76 от ЗС, като главният е този по чл. 75 от ЗС. Цитира практика на ВКС по сходни случаи. Оспорва извода на съда, че поведението на ответниците не е насилствено и неправомерно. Счита, че съдът е игнорирал важни за спора факти. Позовава се на свидетелските показания, събрани в хода на делото, които съдът тълкува превратно. Посочва, че представения предварителен договор датира от момента на предаване владението върху имотите. Моли съда за обезсилване на решението и връщане на делото на БРС, респективно за отмяна на решението и удовлетворяване на предявената претенция, както и за присъждане на направените по делото разноски.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 2 въззиваемите В. К. Д., ЕГН ********** и Д. Х. Д., ЕГН **********, двамата от гр. Б., ул. „Ц. К.“ № * № *, чрез адвокат Кристина Семова, с който счита подадената жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно. Моли съда да отхвърли жалбата, като потвърди атакуваното решение и присъди разноски за настоящата инстанция. Излага съображения, като взема становище по всеки един от поставените във въззивната жалба въпроси. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по претенция с правно основание чл. 76, изречение първо, предложение първо от ЗС.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
По отношение направеното възражение за това, че съдът се е произнесъл по чл.76 от ЗС без преди това да е разгледал главния иск по чл.75 от ЗС, настоящата съдебна инстанция намира възражението за неоснователно.
С исковата молба са предявени два иска - иск по чл.75 от ЗС и иск по чл.76 от същия закон. Исковата молба е оставена без движение два пъти, като ищецът е изправил констатираните нередовности. Първоинстанционният съд е счел съгласно изложената фактическа обстановка, че е сезиран с иск с правно основание чл.76 от ЗС. Следва да се отбележи, че нито в първоначалната искова молба, нито в подадените молби по изправяне на нередовностите, както и в първото съдебно заседание по делото, въззивникът не е посочил, че двата иска са предявени при условията на евентуалност. Не е възразил и срещу доклада на съда, в който е прието, че ищецът „...е предявил владелчески иск с правно основание чл.75 и чл.76 ЗС във връзка с чл.356 и сл. от ГПК, като не претендира съдебна защита на правото на собственост на ищеца върху имотите...“. На база на изложението на фактите районният съд е счел, че е сезиран с иск с правно основание чл.76 от ЗС, като наведените твърдения се отнасят за защита срещу отнето владение. Този извод на първоинстанционният съд е правилен и законосъобразен, поради което не са налице условията за обезсилване на решението и изпращане на делото на БРС 3 за произнасяне по предявения иск по чл.75 от ЗС.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 03.02.2009 г. между „Зърнобаза – Шабла“ АД, представлявано от Изп. директор Николинка Котоманова и ищеца Д. П. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на следните недвижими имоти: дворно място с площ от 1255 кв.м., находящо се на 1300 м. югозападно от кв. Меден рудник, гр. Бургас, извън регулация, парцели І и ІІ по парцеларния план на Свинекомплекса ведно с находящите се върху цитираните парцели сгради – колбасарски цех, сушилня, ½ битова сграда, метален навес и паркинг, собственост на „Големите български мелници“ АД. От договора е видно, че описаните имоти са собственост на „Големите български мелници“ АД, а правото на собственост на продавача произтича от договор за цесия от 30.11.2004 г., сключен между „Зърнобаза – Шабла“ АД и „Обединена българска банка“ АД, като „Зърнобаза – Шабла“ АД е придобила вземането на трето лице „Хелиан Индустриал Инвестмънтс Б.В.“ към „Големи български мелници“ АД. Съгласно чл.2 от предварителния договор от 03.02.2009 г. владението на описания недвижим имот се предава от продавача на купувача в деня на сключване на договора, който има силата на протокол за предаване на владение.
Представени са две удостоверения от 12.07.2004 г. и 18.02.2009 г. на БОС по фирмено дело № 6721/1991 г., от които е видно, че „ОББ“ АД е пристъпила към изпълнение на обезпечението и заложено в нейна полза вземане от „Хелиан Индустриал Инвестмънтс Б.В.“ и за това, че залога на търговското предприятие на „Големи български мелници“ АД за обезпечаване на вземането е вписано.
Пред първата инстанция е представен и писмен договор за наем от 05.01.2012 г., по силата на който въззивникът Д. П. е предоставил на Д. Ч.
/разпитан като свидетел/ под наем за временно и възмездно ползване на част от собствения му недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, а именно: 50% от дворно място с площ от 720 кв.м., находящо се на 1300 м. югозападно от кв.
Меден рудник, гр. Бургас в площадката на Свинекомплекс - кв. Меден рудник, гр. Бургас, извън регулация, парцел І от парцеларния план на свинекомплекса, ведно с ¼ ид. част от изградения в имота цех за колбаси, срещу което наемодателят се е задължил да плаща наемна цена на всеки три месеца до 10- 4 то число на месеца, следващ предходното тримесечие, в размер на 200 лева месечно без включен ДДС.
Представен е протокол от 10.09.2016 г. на Община Бургас, с който в ПИ с идентификатор *** са установени две сгради годни за ползване, съответно с площ от 175 кв.м. и 148 кв.м., в ПИ с идентификатор *** е установена една годна за ползване сграда с площ от 324 кв.м., в ПИ с идентификатор *** е установена една битова сграда с площ от 129 кв.м., която е негодна за ползване.
Въззиваемите В. Д. и Д. Д. претендират, че са собственици на ПИ с идентификатор ***, в който са изградени две сгради с идентификатор *** и с идентификатор ***, за което представят нотариален акт за покупко-продажба № ***, том **, рег.№ 5911, нот. дело № 287/2019 г. от 12.07.2019 г. на нотариус Бинка Кирова с № 290 по регистъра на Нотариалната камара, продаден им от ЗК „Булмит“, представлявана от председателя Георги Стефанов Петров.
Видно от решение №664/22.03.2019 г. по гр.дело №7327/2018 г. на БРС, ответникът Д. Ч. е бил осъден да заплати на ищеца ЗК „Булмит“ обезщетение за ползваните в периода 10.02.2018 г. – 10.10.2018 г. имоти с идентификатор *** и с идентификатор *** без основание.
Представено е и решение №790/15.06.2022 г. по адм.дело № 587/2022 г. на Административен съд – Бургас, с което е отменена заповед № 454 от 17.02.2022 г. на Община Бургас в частта, с която на въззивника П. е заповядано да премахне незаконен строеж – навес, захванат към южната фасадна стена на едноетажна сграда, стъпил върху бетонна основа в северната част на имот с идентификатор ***. При обжалване на издадената заповед на Община Бургас, Ад.С с решение № 73/31.01.2023 г. в мотивите си е приел, че ИАА и влязъл в сила по отношение на въззивиемите Д.и.
Пред първата съдебна инстанция, освен събраните писмени доказателства, са разпитани четирима свидетели, изслушана е съдебнотехническа експертиза.
Представен е опис на доказателства от 22.05.2024 г., необсъждани в атакувания съдебен акт, с които ищцовата страна цели установяване на фактическа власт върху процесните недвижими имоти. Същите представляват 5 част от преписка ДП №10802/2023 г., докладна записка, протоколи от разпити на свидетели и такива от оглед на местопроизшествието и фотоалбум, докладна записка от инспектор М. Тодоров, протокол за полицейско предупреждение, докладни записки и част от преписка № 6335/2020 г. по описа на РП – Бургас, както и такава с вх. № 343/2023 г. по описа на РП – Бургас.
За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е счел, че по делото е останало недоказано твърдението, че Д. П. е упражнявал владение върху процесните недвижими имоти в продължение на шест месеца преди отнемане на владението; представеният предварителен договор между „Зърнобаза – Шабла“ АД и въззивника не установява начало на владение върху имота, тъй като представителят на продавача Н. К. не е била законен представител на дружеството; представения консенсуален наемен договор представлява частен диспозитивен документ и не се ползва с материална доказателствена сила, както и, че не съдържа данни за предаване на владението; анализира събраните гласни доказателства и приема, че струпването под навеса на отпадъчни вещи не може да бъде приравнено на упражнявано от въззивника владение върху постройката, поради което не е налице отнемане на фактическа власт; счита, че поведението на ответниците, състоящо се в премахване на навеса не е насилствено и неправомерно, тъй като е насочено към изпълнение на влязъл в сила индивидуален административен акт – заповед на общината.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, няма приет парцеларен план за Свинекомплекс – Меден рудник. За терена е изготвен ПНИ, одобрен със заповед № 67 от 17.10.2005 г. Поземлен имот с идентификатор *** и бившите парцели І, ІІ и ІІІ по плана на Свинекомплекс – Меден рудник попадат в границите на ПИ 000244 по КВС. Парцел ІІ с площ от 535 кв.м. по плана е отделен в ПИ с идентификатор *** в КК с площ от 556 кв.м. Парцел І попада с 426 кв.м. в ПИ с идентификатор ***, а останалите 246 кв.м. са част от ПИ с идентификатор ***. парцел ІІІ с площ от 656 кв.м. е част от ПИ с идентификатор ***, заедно с добавения към него терен. Представена е комбинирана скица.