Определение № 39494 от 23.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39494 гр. София, 23.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110131663 по описа за 2025 година

С искова молба с вх. № 192986/03.06.2025г. ищецът М. С. М. е предявил против „Кредисимо” ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за потребителски кредит № 2994472/17.06.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1229.80 лева, представляваща недължимо платена сума от ищцата по нищожен договор за потребителски кредит № 2994472/17.06.2024г.

Ищецът М. С. М. е предявил против „Ай Тръст“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за предоставяне на поръчителство от 17.06.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че между ищца и „Кредисимо” ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № 2994472/17.06.2024г., въз основа на който на ищеца била предоставена в заем сума в общ размер от 4000 лева, със задължение да я върне на погасително вноски, с фиксиран ГЛП от 39.49% и ГПР в размер от 47.48%. Поддържа, че в договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, в изпълнение на което ищецът сключил договор за предоставяне на поръчителство от 17.06.2024г. с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който последният поел задължение да обезпечи пред „Кредисимо” ЕАД задълженията на ищеца по договора за кредит, като съгласно договора за гаранция било уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 3701.15 лева, което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Кредисимо” ЕАД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията.

Поддържа, че договорът за кредит е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, както и вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит.

Твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 1

ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми - чл.11, ал.1, т. 10, вр. чл.22 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието - годишният процент на разходите по кредита, защото в нарушение на императивните изисквания бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които послужили за изчисляването му и не отговоря на действително прилагания от заемодателя, който бил над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлявало част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, същото е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В процесния договор това не било сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия ГПР и в него не било включено възнаграждението за поръчител. Договорът за кредит бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка. Договорът за поръчителство, сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, също бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, тъй като е сключен формално, а освен това било налице нарушаване на нормативно установения размер на ГПР и заобикаляне на закона. Поради сочените основания поддържа, че процесните договори са недействителни. Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искане по чл. 190 ГПК и искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредисимо” ЕАД. Ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 2994472/17.06.2024г. Излага твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, както и при кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит. Навежда и съображения, че годишният процент на разходите по договора включвал всички разходи по кредита към момента на сключване на договора в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, което не съставлявало задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че договорът за поръчителство, съставлява отделно облигационно отношение с конкретни параметри, по което ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е поел задължение да отговоря солидарно с ищеца за задълженията му по договора за кредит, както и че е този договор е сключен след договора за кредит, поради което спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не е било необходимо, така и било обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит. Оспорва договорът за заем да накърнява добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ай Тръст“ ЕООД. Ответникът оспорва процесният договор за заем да е нищожен на посочените основания. Поддържа, че договорът за поръчителство, по който дружеството е страна, е действителен и отговаря на приложимите изисквания на закона. Излага съображения, че сключеният договор има характеристики на договор за поръчка, по който потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Поддържа, че разпоредбите на ЗЗП не следва 2 да се прилагат, доколкото процесният договор има характера на обезпечителна сделка по главния договор. Излага довод, че извън правоотношението по договора за поръчителство е дали кредиторът е изчислил правилно ГПР и дали възнаграждението за поръчителство следва да се включва в него, дали са приложими разпоредбите на чл. 11 относно реквизитите на договора за потребителски кредит, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 22 ЗПК. Поддържа, че свързаността между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД не основание възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да се включва при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен кредит, както и сумите, заплатени като възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не постъпват в патримониума на „Кредисимо” ЕАД. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация:

Предявени са главни субективно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - поради противоречие със закона, под евентуалност - чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, относно целия договор за потребителски кредит и договор за поръчителство, както и и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че между ищеца и „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2994472/17.06.2024г. с твърдяното в исковата молба съдържание; 2) че ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 2500 лева; 3) че при определяне размера на ГПР ответникът „Кредисимо” ЕАД е взел предвид като разход единствено уговорената между страните възнаградителна лихва; 4) че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 17.06.2024 г., с твърдяното в исковата молба съдържание.

3. Разпределение на доказателствената тежест:

По предявените против „Кредисимо” ЕАД искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с ответника „Кредисимо“ ЕАД с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, както и че посочените клаузи са равноправни и индивидуално уговорени, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК.

По предявените против „Ай Тръст“ ЕООД искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за гаранция за обезпечаване задълженията на ищеца по договор за кредит с ответника „Кредисимо“ ЕАД с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчителство, както и 3 клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, както и че посочените клаузи са равноправни и индивидуално уговорени, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР по договора за потребителски кредит, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит; че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищцата в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в договора за потребителски кредит, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.