Решение № 307 от 30.08.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Ловеч, 30.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Административно наказателно дело № 20244310200479 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалба от Д. Г. В., с ЕГН *** от гр. *** срещу електронен фиш серия К, № ***, издаден от ОД на МВР Ловеч за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.

182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 800,00 лв.

В жалбата се поддържа, че оспореният електронен фиш не е връчен на жалбоподателя. Оспорва се извършването на нарушението, установяването му по надлежния ред и с каква камера – стационарна или мобилна и размера на наложената санкция.

В хода на производството жалбоподателят не участва лично, а в ангажирано по делото становище процесуалния му представител оспорва връчването на електронния фиш и поддържа, че след като е узнал за издаденото му е представил декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която е посочил извършителя на нарушението, но искането за анулиране не е разгледано от наказващия орган, с аргумент за просрочие.

Ответникът по жалбата не участва чрез свой представител и не излага становище по основателността й.

Районна прокуратура не участва чрез свой представител и не ангажира становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице (санкционирания субект) срещу акт, подлежащ на съдебен контрол (електронния фиш) и в срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП в редакцията й от 2017 г.

(това е актуалната редакция на закона към датата на издаване на електронния фиш) електронният фиш се връчва с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията 1 им.

Електронният фиш е изпратена за връчване на жалбоподателя с препоръчана пратка, приета за обработка на 22.10.2022 г., съгласно известие за доставка. Пратката е върната като непотърсена.

С писмо от 31.07.2023 г., адресирано до началника на 04 РУ, СДВР, връчването на електронни фиш е възложено на длъжностно лице от структурата, с указания то да се извърши на адресата, на пълнолетно лице от домашните му, а при отсъствие от адреса това да се удостовери от домоуправител, портиер или съсед, поели задължение за предаване на книжата. В докладна записка от 23.08.2023 г. мл. ПИ Рангелов е удостоверил, че при извършени посещения на посочени дати не е установено лице, което да приеме книжата. На адреса е оставена покана, но никой не се е отзовал на нея.

При връчването на книжата са ползвани предписаните в закона способи за връчване, но до такова не се е стигнало, тъй като изпратената препоръчана пратка не е потърсена, а връчване от длъжностно лице, определените от министъра на вътрешните работи, не е направено. Неправилно наказващият орган е достигнал до извод за връчване и е отразил в системата АИС такова на 23.08.2023 г. – датата на изготвяне на докладната, тъй като законът не разписва правила за фикционно връчване, аналогично на тези в гражданската процедури.

На 22.01.2024 г. жалбоподателят е подал декларация до ОД на МВР Ловеч, в която е оспорил връчването на издадения срещу него електронен фиш и е поискал да се анулира, издадения фиш, към която е приложил декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Към този момент може да се приеме (датата на подаване на коментираната декларация), че В. е имал знание за издадения срещу него електронен фиш. С оглед искането му за отмяна на фиша и ангажираната декларация с посочване извършителя на нарушението, за което е санкциониран, която подлежи на разглеждане от наказващия орган, съдът приема, че от този момент срокът за обжалване на фиша не е започнал да тече.

В писмо от 25.01.2024 г., изготвено в отговор до В. на искането му за отмяна на издадения електронен фиш, е отказана отмяната му, тъй като е подадено извън 14-дневния срок. По делото няма данни този отговор да е достигал до адресата, от който момент, по аргумент от чл. 189, ал. 8 ЗДвП, той може да обжалва електронния фиш.

Съобразявайки изложеното, съдът приема, че към датата на подаване на жалбата (28.05.2024 г.) срокът за обжалване не е започнал за тече, което дава основание да се заключи, че тя (жалбата) е подадена в срок.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система (АТСС) на 20.08.2022 г., за времето от 10:40 ч. до 13:00 ч., мобилна ARH CAM S1, № 120CD3D, е поставена в с. Микре, ПП I-4, км.

34+900, в посока на движение на контролираните МПС-та от Варна към ***, в двете посочи. На снимка е отразено мястото на поставяне на АТСС.

Преносима система за контрол на скоростта ARH CAM S1 № 120CD3Dе е от одобрен тип и (срок на валидност на удостоверението да 07.09.2027 г.) и е преминала периодична проверка, което се установява от удостоверение за 2 одобрен тип средство за измерване и протокол за проверка, издадени от Български институт по метрология.

Съгласно информация за километрирането на републиканските пътища на територията на ОПУ Ловеч, пътя „***-Варна“, в участък с дължина от 21,530 км. от километър 20,000 до 41,530 се обслужва от община Угърчин, обл. Ловеч и е път от първи клас.

Според схема на републикански път I-4 от километър 34+568 до км.

35+000 е част от населеното място Микре.

На 20.08.2023 г. в 11:50 часа, преносима система за видеоконтрол на скростта тип ARH CAM S1, е заснела лек автомобил „***“, с рег. № ***, на ПП I-4, км. 34+900, в с. Микре със скорост от 81 км./ч., измерена с техническо средство, при максимално разрешена скорост от 50 км./ч. в населено място, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, при приспадане на толеранса от 3 км./ч. или З %.

В приложена снимка към електронния фиш е посочено мястото на заснемане на нарушението (ПП I-4 км.), отчетената скорост (84 км/ч.), разстоянието на което е разположена камерата (104 м.), датата и час на заснема (20.08.2022 г., 11:50:35), ограничението на скоростта 50 км. ч., GPSкоординатите и номера на снимката.

При извършена справка за първична регистрация е установено, че автомобил марка „***“, с рег. № ***, е собственост на Д. Г. В..

В декларация за предоставяне на информация по нарушение във връзка с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП В. е декларирал, че на 20.08.2022 г., 08:00 ч. е предоставил на Ели Димитрова В.а, която притежава свидетелство за управление на МПС кат. В, превозно средство с регистрационен номер ***, което му е върнато на 23.08.2022 г. в 15:00 часа и на 20.08.2022 г., 11:50 часа то (превозното средство) е било във владение на В.а. Към декларацията е приложно копие на свидетелства за управление на МПС, издадено на Еми В.а Димитрова, кат. В, издадено на 19.08.2021 г.

Фактическата обстановка съдът установява на база приетите по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, които кредитира изцяло, тъй като те са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН в производство районният съд следва 3 да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш – правилно ли е приложен процесуалния и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в редакцията й към 2017 г., при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Цитираната разпоредба определя какви данни следва да се съдържа електронния фиш: териториална структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на съответното нарушение, регистрационен номер на МПС-то, собственика, на когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и мястото на доброволното й заплащане.

Съдът прима, че за установеното нарушение с АТСС са налице основание за санкциониране с електронен фиш, а издадения има предписаното от закона съдържание, вкл. описание на изпълнителното деяние и мястото на извършване на нарушението.

В електронния фиш е посочено мястото на нарушение 34+900 км. от републикански път I-4, „***-Варна“. Съгласно ангажираната по делото схема на пътя частта, в която то е извършено попада в чертите на с. Микре. След като пътният участък е част от населено място, с оглед правилото на чл. 21, ал.

1 ЗДвП, максимално допустимата скорост за движение от леки автомобили по него е 50 км./ч. В описателната част на фиша не е посочено в отсечката да е въведено друго ограничение на скоростта с пътен знак и какво е то.

Обстоятелството, че в санкционната част на електронния фиш освен на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, която въвежда ограничения според място на пътя (в населено място или извън населено място) е посочена и разпоредбата на ал. 2 на същия член, според която когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, не отнема възможността на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран, респективно да реализира защита си срещу издадения електронен фиш. Това е така, тъй като защита той провежда по фактите, които ясно са посочени в електронния фиш. В обстоятелствената му част е отразено, че е нарушено правилото за максимално допустима скорост в населено място от 50 км./ч., което несъмнено показва, че се касае за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Нарушението е заснето с АТСС, което е от одобрен тип и е преминало метрологична проверка. За поставянето му е изготвен протокол по образец, съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматични технически средства и системи за контрол правилата за движение по пътищата (Наредбата). Съгласно отразените в протокола данни снимката на превозното средство, с което е извършено нарушението, е изготвена във времевия отрязък, в който камерата е работила (10:15 до 13:30) - в 11:50., т. е. може да се направи връзка между снимковия 4 материал и протокола за поставяне на камерата.

Съдържащата се в административно-наказателната преписка снимка на разположено АТСС на земята, както и съдържанието на протокола за използването му на процесната дата са ясно указание, че използването техническо средство е мобилно по смисъла на §. 6, т. 65, б. "б" от ДР на ЗДвП, вр. чл. 11, ал. 1 от Наредбата, като временно разположено на участък от пътя, установяващо нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Оспореният електронен фиш съдържа данни относно установена скорост 63 км./ч., след приспаднат толеранс от 3 % (според ангажирана снимка скоростта е 66 км./ч.), при ограничение от 50 км./ч. за населено място.