Определение № 11993 от 12.05.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 24788/2022
- Вид
- Определение № 11993
- Подписан
- 12.05.2022
- Състав
- ДЕНИЦА НИКОЛАЕВА УРУМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 396, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11993 гр. София, 12.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Частно гражданско дело № 20221110124788 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Съдът е сезиран с молба на „фирма“ АД, по чл. 390 ГПК за допускане на обезпечение на бъдещи обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
318 ТЗ за следните суми: сумата от 3313,76 лв. с ДДС, представляваща незаплатена сума за покупко-продажба и доставка на стоки, за които е издадена фактура №0000007785/15.10.2018г. на стойност 4454.50 лв. с ДДС, сумата от 1175,69 лв. с ДДС, представляваща незаплатена сума за покупко-продажба и доставка на стоки, за които е издадена фактура №0000007851/22.10.2018г., сумата от 2540,70 лв. с ДДС, представляваща незаплатена сума за покупко-продажба и доставка на стоки, за които е издадена фактура №0000007927/31.10.2018г. и сумата от 3272,54 лв. с ДДС, представляваща незаплатена сума за покупко-продажба и доставка на стоки, за които е издадена фактура № 0000007963 /05.11.2018г., чрез налагане на следната обезпечителна мярка: ЗАПОР върху вземанията на бъдещия ответник „фирма“ ООД, до общия размер на бъдещите искови претенции от 10302,69 лв. в следните търговски банки и банкови клонове в страната: фирми.
Съдът, след като взе предвид твърденията на молителя и съобрази представените по делото писмени доказателства, намира следното:
С оглед данните за седалището на молителя и по аргумент от чл. 104, т. 4 ГПК, съдът приема, че е родово и местно компетентен да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, поради което и молбата по чл. 390 ГПК се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е ОСНОВАТЕЛНА.
За да се допусне обезпечаване на бъдещ иск, е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: 1) искът да е допустим; 2) да съществува интерес за обезпечаване, т.е. ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по съдебното решение; 3) да е вероятно основателен – да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или и без да е вероятно основателен, но ако молителят изрази готовност да представи гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД в определен от съда размер, и 4) обезпечителната мярка да е подходяща и съответна на обезпечителната нужда.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай тези предпоставки са налице. От представените по делото писмени доказателства могат да се направят изводи за вероятното съществуване на претендираните права, но доколкото по делото предстои събиране на доказателства, съдът намира, че обезпечението следва да бъде допуснато при 1 условията на чл. 391, ал. 2 ГПК, т. е. след представяне на парична гаранция от ищеца в обичайния размер според съдебната практика /около 10 % от цената на иска/, а именно 1030,00 лв.
Посочената от молителя обезпечителна мярка – ЗАПОР върху вземания на длъжника срещу търговски банки – е допустима и подходяща. Освен това същата съответства на заявената обезпечителна нужда. Исковете имат за предмет парични притезания и изпълнението върху суми по сметки на длъжника в банки е в състояние да гарантира изпълнението по евентуално положително за ищеца бъдещо съдебно решение.
На основание чл. 390, ал. 3, изр. 1 ГПК следва да бъде определен срок за представяне на доказателства за предявяване на бъдещите искове. Този срок започва да тече, считано от датата на постановяване на настоящото определение, съобразно указанията дадени с т.1 на ТР № 6/14.03.2014 г. ОСГТК ВКС РБ.
Водим от горното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на основание чл. 390, ал. 1 от ГПК на бъдещи бъдещи обективно съединени осъдителни искове, предявими от „фирма“ АД, ЕИК 202676140, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Чепинско шосе“ №15, срещу „фирма“ ООД, ЕИК 104578390, със седалище и адрес на управление: гр. Лясковец, ул. „Максим Райкович“ № 37, вх. В, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 318 ТЗ за сумата от 10302,69 лв., представляваща незаплатена сума за сума за покупко-продажба и доставка на стоки, за които са издадени фактура №0000007785/15.10.2018г., фактура №0000007851/22.10.2018г., фактура №0000007927/31.10.2018г. и фактура №0000007963/05.11.2018г., чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР НА ВЗЕМАНИЯТА ПО БАНКОВИ СМЕТКИ на „фирма“ ООД, ДО ОБЩИЯ РАЗМЕР НА БЪДЕЩИТЕ ИСКОВИ ПРЕТЕНЦИИ от 10302,69 лв., в следните търговски банки и банкови клонове в страната: фирми, ПРИ УСЛОВИЕ, че бъде внесена по депозитната банкова сметка на Софийски районен съд парична гаранция в размер на 1030,00 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на молителя съобразно гореизложеното след представяне на доказателство за внесена по сметка на Софийски районен съд гаранция.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок, считано от датата на постановяване на настоящото определение (12.05.2022г.), за предявяване на бъдещите искове, в който срок молителят следва да представи и доказателства за това по настоящото дело.
ПРЕДУПРЕЖДАВА молителя, че в случай, че искът не бъде предявен в горепосочения срок и в същия срок не бъдат представени по делото доказателства за това, обезпечението ще бъде отменено служебно от съда (чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването на настоящото определение, а за насрещната страна – от датата на съобщаването по реда на чл. 396, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2