Решение № 264 от 02.09.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 384/2023
- Вид
- Решение № 264
- Подписан
- 02.09.2025
- Състав
- Румяна Атанасова Танева
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
- чл.226, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.226, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2, ал.2 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.75, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за собствеността
- чл. 78 · Закон за собствеността
- чл.323, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.15 · Търговски закон
- чл.15, ал.1 · Търговски закон
- чл.15, ал.3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 264 гр. **, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20235500900384 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за настъпили вреди и акцесорни претенции с правно основание чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че през 2021 г. в ОС** е подадена частична искова претенция, със същото основание, страни и предмет, но с различен размер на иска, като е образувано т.д. 1516/21. Цената на предявения тогава частичен иск е главница 19 905 лева и законна лихва върху главницата за периода 01.11.18 г.- 01.11.2021 г. - 6 065 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска в съда. Частичният иск е уважен Решение №375/19.12.2022 г. Актът не е влязъл в законна сила и е предмет на в.т.д 224/2023 по описа на Апелативен съд **. Решение №375/19.12.2022 е постановено с участието на встъпилото /чл.226, ал.2 ГПК/ по делото трето лице **, ищец по настоящото производство.
Твърди се, че на 31.03.2022 г. с договор за цесия, с нотариална заверка на подписите на страните, материалното право, предмет на настоящото дело, така също и на т.д. № 1516/21г. на Окръжен съд – **, е прехвърлено от ** на **. По този начин правоприемник на спорното право става **, последното встъпва в процеса и участва в производство по частичния иск, като постановеното решение № 375/19.12.2022г. има СПН и спрямо него като 1 приобретател по силата на договора за цесия. Това обуславя правния интерес на ** и е процесуална предпоставка дружеството да е ищец и да предяви настоящата претенция срещу двамата ответници.
Посочва се, че процесуалната легитимация на двамата ответници се обуславя от факта, че на 13.10.2022 г. ** прехвърлил цялото търговско предприятие на ** **, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, по смисъла на чл.15 ТЗ, на трето лице **, ЕИК ** /вписване в ТР 20221021144133/. По този начин, по силата на закона - чл.15, ал.3.вр. с ал.1 от ТЗ, за двете дружества възниква солидарна отговорност, като наред с отчуждителя - **, като ** - **, така и приобретателят ** отговаря за задълженията на предприятието на ЕТ, съществуващи към датата на сключване на договора за покупко-продажба на търговското предприятие /така Р.213/30.12.2010 на ВКС, т.д.29/2010, ТК, 2-ро отд./.
Поддържа се, че за паричните задължения, предмет на настоящия иск, от ищеца до ** е изпратена покана за плащане, но сумата не е платена.
Физическото лице ** е съдружник в **, което обуславя свързаност по см. на закона и знание у това ЮЛ, за делата и задълженията на предприятието на ЕТ, което дружеството ** е придобило на 13.10.2022 г.
Излага се следната фактическа обстановка: през стопанската 2017/2018г. ** отглежда ориз в землището на **, обл.**. Имотите му са отдадени под наем от ответника ** в качеството му на **- **, ЕИК **. Със сключването на двата договора за наем ** получава фактическата власт и държането на имотите. Въз основа на тях ищецът придобива право да ги ползва, обработва и прибере реколтата от тях. Общата площ на наетите имоти е 1564 дка.
Земеделските площи в ** са обработени и засети от „**” с ориз, като дружеството е в правото си да ожъне, прибере и продаде собствената си реколта. Своите права върху засятата земеделска реколта от ориз в ** ** извежда от чл.2, ал.2 от Закона за арендата в земеделието, от факта, че процесните земеделски имоти са „очертани” в анкетните карти от ,**”, като информацията е подадена в съответната администрация ОбС- Земеделие, получена е субсидия именно, заради отглеждането на ориз от „**” в тези имоти, земеделските имоти са получени и фактически държани на годно правно основание, продукцията е засята, отгледана и стопанисвана в срока на 2 действие на процесните договори за наем, като се твърди, че права върху нея /реколтата/ в полза на трети лица няма и не са учредявани. Тези обстоятелства са възприети в мотивите на решението по т.д.1516/21 по описа на СтОС.
На 10.10.2018 г. ** в качеството му на ** ангажира своя частна мобилна охрана, която по указания на ** ограничава достъпа и не позволява на ** да влезе в държаните от него оризови площи. В същото време ** под протекцията на своя частна охрана, навлиза със своя техника /комбайн/ в оризища на „**”, започна жътва в най-добрите оризови клетки с най-висок добив на кг/дка от ориза на „**”, натоварва го в свои камиони с ремаркета, изнася и продава на трети лица. Твърди се, че всичко това става без съгласието и против волята на собственика на реколтата - „**”. Жътвата на ** и ограничението на достъпа на ищеца продължава от 10.10.2018 до 01.11.2018 г. Пред разследващите органи ** посочва като причината за навлизането си в чуждите имоти и отнемането на реколта от 700 дка, твърдяна от него парична претенция от 31 735 лева.
Още на 10.10.2018 „**” подава жалба до ОДМВР** и РП** срещу я. И..
На 25.04.2019г. с постановление на Окръжна прокуратура **, пр.пр.№ 2398/18 е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.323 /ДП 59/19 ОСлО при ОП- **/. В хода на досъдебното производство пред разследващите органи, в протокол при разпита му, ** заявява и признава, че е ожънал 700 дка, като е събрал и продал всичката продукция от тези площи на трети лица.
Поддържа се, че актът на извършване на жътва без разрешение от собственика и отнемане на чуждата реколта от **, без валидно правно основание, не по законоустановения ред, е безспорно установен, признава се от него, не се оспорва и е доказан, което е прието и в мотивите на Решение 375/19.12.2022, т.д.1516/2021 ОС**.
В хода на образуваното досъдебно производство - РП**, пр.пр.
4439/2018 г. е повдигнато обвинение, изготвен обвинителен акт за това, че ** **, в качеството си на ЕТ **, през октомври месец на 2018г., в **, общ.**, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от другиго /** / свое действие или предполагаемо право, като случая не е маловажен - престъпление по чл.323, ал.1 НК. Образувано е НОХД №1478/2023 на PC **.
Твърди се, че като пряка последица от тези противоправни действия на 3
**, за дружеството **” ЕООД настъпват имуществени вреди, а именно, материални вреди в общ размер на 255 797 лева. Тази сума представлява пряка вреда за **, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправните действия на **, както и с деянието за което е образувано ДП, повдигнато му е обвинение и е внесен обвинителен акт в съда. Посочва, че доказателствата за изложената фактология и изводите за авторство на противоправното деяние са възприети в мотивите на Решение 375/19.12.2022, т.д. 1516/2021 на ОС СТЗ.
Поддържа се, че дружеството ** е претърпяло загуба, тъй като вследствие на противоправните действия на втория ответник, описани погоре, неговото имущество се е намалило и той не е получил добивите на реколтата от 700 дка. /тъй като ** без правно основание ги е ожънал и разпоредил с тях/. Твърди се, че имуществените вредите от деянието са безспорно настъпили, като техния размер е установен в мотивите на решение № 375/19.12.2022, т.д. № 1516/2021 на ОС**, доказват се и от извършените по т.д. № 1516/21 съдебни експертизи на вещи лица. Изводите в тях се потвърждават изцяло и от проведените по ДП експертизи и писмени доказателства. Обосновават се също така и от общо известните и официално заявени писмени данни на компетентните държавни ведомства, занимаващи се със земеделие и статистика у нас. Счита, че няма спор, а и самият деец ** заявява в протокол за разпит пред органите на ДП, че е ожънал 700 дка.
Фактът е проверен и приет за настъпил и от всички състави на Окръжен съдСТЗ, проверяващи актовете на наблюдаващия прокурор по ДП (опр.399/12.11.21, стр.8 абз.2, вчнд 2553/21; Опр. 192/12.03.20, стр.4, абз. 1, вчнд 1042/20, опр.260075/09.10.20, стр.5, абз.2-ри, вчнд 2436/20). За стойностите на добив и цена на оризовата арпа ищецът използва данни от три официални източника в страната: 1.От Годишния доклад за състоянието и развитието на земеделието за 2019 г. на Министерство на земеделието, храните и горите официално е посочено, че средният добив от ориз за страната през 2018 е 613 кг/дка. 2. ** официално обявява 507 кг/дка стойности като среден добив от ориз за стопанската 2018 г в Старозагорска област, 3.
Национален статистически институт на РБ, е обявило средна пазарна цена на оризова арпа за 2018 г. от 517 лева за тон. Посочва, че по т.д. 1516/2021 е изпълнена съдебно техническа и счетоводна експертиза, която обосновано посочва среден добив и средна пазарна цена на оризовата арпа през 2018 г., а 4 именно 539 кг/дка и цена 517,20 лв. / тон.
Съобразно данните от посочените източници, ищецът счита, че ожънати от ** 700 /дка/ х 539 /кг.дка/ се равняват на 377 300 кг или 377.3 тона.
Посочва, че цената за тон ориз през 2018 г. е в размер на 517,20 лв. за тон, дадена официално от НСИ, от комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза т.д. № 1516/2021 ОС**, така също и експертизата на вещо лице, изготвена по ДП (може да се цени и има стойността на писмено доказателство). Остойностени количествата на твърдяната претърпяна загуба /вреда/ правят сумата от 195 139 лева /главница/ (377,3 т. х 517,20 лв/т.).
Добавена и полагащата се законна лихва за 3 г. върху тази сума, считано от 01.11.2018, когато ** е приключил „своята” жътва и е напуснал с охраната си нивите, до 01.11.21, дължимата законна лихва върху причинените от него вреди е 60 658 лева.
Посочва се, че общият сбор е 255 797 лева.
Относно солидарна отговорност на ответниците се цитира съдебна практика, съгласно която Едноличният търговец отговаря с цялото си имущество за всички свои задължения, независимо от тяхната природа частноправни или публичноправни. Развиват се съображения, че тъй като физическото лице и търговското му предприятие като ЕТ са едно и също лице, не следва да бъдат разделяни като различни правни субекти. От друга страна наказателната отговорност е лична и се носи от физическото лице. С оглед сливането на имуществото на ФЛ и ЕТ, гражданската отговорност от тези субекти може да бъде ангажирана, като всички имуществени вреди от престъпната дейност на физическото лице следва да бъдат понесени и репарирани от патримониума, както на физическо лице, така и на ЕТ.
Едноличният търговец е носител едновременно на търговски и на граждански права и задължения. С едно и също имущество той отговаря по задълженията, възникнали в резултат на упражняване на търговската си дейност и по всякакви други имуществени и деликтни отношения. Както физическото лице отговаря с цялото си имущество за задълженията на едноличния търговец, така и за задълженията на физическото лице отговаря и предприятието му.
Като се има предвид, че ЕТ не са ЮЛ, нито различни правни субекти от физическото лице, за задълженията възникнали от дейността на физическото лице, действащи като ЕТ, отговорността се носи от съответното физическо 5 лице и обратно. По този въпрос правната доктрина и съдебната практика са категорични и не съществува спор.
Като безспорно посочва обстоятелството, че на 13.10.2022 / вписване в ТР 20221021144133 / с Договор за покупко-продажба на предприятие на ЕТ по см. на чл.15, ал.1 от ТЗ, **, в качеството си на **-**” е прехвърлил на ** цялото търговско предприятие на ЕТ, включващо права, задължения и фактически отношения. Съобразно разпоредбата на чл.15, ал.3 ТЗ заявява, че получените права от ** надхвърлят многократно претенцията по настоящия спор. Липсват споразумения с кредиторите, поради което претенцията се търси солидарно от прехвърлителя и правоприемника му. Поканата до „***” не довежда до плащане на задължението, поради което претенцията е насочена по съдебен ред.
Поддържа се, че е налице пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на втория ответник и вредите, причинени от него на **. При условие, че самоуправните действия на **, последвалата незаконна жътва, отнемането и продажбата на реколтата от негова страна на трети лица, не са били осъществени от втория ответник, то за ** няма да настъпят описаните по-горе вреди. Това е така, защото ** сам щял да ожъне, прибере и продаде собствената си реколта на цени и при добиви, не по-малко от тези, посочени в официалните данни за страна, установени от вещите лица и заявени от Министерството на земеделието и Националният статистически институт. Виновното противоправното поведение на втория ответник не позволило това да се случи и е довело до настъпването на заявените вреди.