Решение № 405 от 26.07.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Силистра, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря И. М. И. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420100369 по описа за 2023 година

Ищецът „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД твърди, че на 14.11.2016 г. в 17,25 ч. в гр. С. ответникът управлявал велосипед марка „Х-факт“ с монтиран двигател с вътрешно горене, като се движил по ул. „Б. Т.“ в посока кръстовището с ул. „Д.“. Достигайки до кръстовището, ответникът не се съобразил с поставения знак Б2 (“Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“) и навлязъл в ул. Д.“, където се ударил в движещия се по тази улица лек автомобил “Дачия“, модел „Докер“ с рег. № , управляван от В. С. В., като нанесъл на превозното средство материални щети (повредени преден капак, панти на преден капак – лява и дясна, преден десен калник, десен фар, предно стъкло, горна ПВЦ лайсна на калник и предна броня). Лекият автомобил бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско“, поради което застрахователят превел по сметка на автосервиза, извършил ремонта на автомобила, стойността на същия в размер на 1204,42 лв. Поради тези причини ищецът моли съда да осъди ответника, като причинител на настъпилите вреди, да му възстанови така заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1204,42 лв., както и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.03.2023 г., до окончателното й плащане. Твърди също така, че управляваното от ответника превозно средство не било изправно, тъй като спирачната му система била повредена, а предният му фар не работел. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Д. Й. Д. отрича вината си за настъпване на процесното ПТП и прави възражение за погасяване по давност на предявеното вземане.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено 1 от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 410, ал. 1, т.1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В показанията си свидетелят В. В. заявява, че на 14.11.2016 г. около 17 – 18 часа управлявал лек автомобил “Дачия“, модел „Докер“ с рег. № по ул. „Д.“ в посока от гр. Д. към центъра на гр. С. и когато достигнал кръстовището с ул. „Б. Т.“, възприел излизащият от тази улица ответник, управляващ велосипед с монтиран двигател за вътрешно горене, който завил по ул. „Д.“, движейки се със скорост около 30 - 40 км/ч. Осъзнавайки опасността от сблъсък на двете превозни средства, свидетелят се изтеглил в лявата лента на улицата и задействал спирачната система на автомобила, но не успял да предотврати произшествието, тъй като ответникът се ударил с велосипеда в дясната част на автомобила му между вратата и предния калник. Улица „Д.“, по която се движел свидетелят, била обозначена като път с предимство, докато на ул. „Б. Т.“ в пресечната точка с ул. „Д.“ бил поставен пътен знак „Стоп“, с който ответникът не се съобразил, като навлязъл в кръстовището без да спира и без да пропусне автомобилите, движещи се по главния път.

Впоследствие по случая било образувано ДП № 1885 ЗМ – 731/2016 г. по описа на РУ на МВР – С., което било прекратено с постановление на прокурор при РП – С. от 21.06.2017 г. поради обстоятелството, че ПТП било реализирано в резултат на виновното поведение на ответника, който освен това сам пострадал от него (същият получил контузия на главата и фрактура на черепа). Според резултатите от изготвената по делото автотехническа експертиза управлявания от ответника велосипед се намирал в неизправно техническо състояние, тъй като не функционирала задната му спирачка, като според вещото лице към момента на сблъсъка велосипедът се движел с приблизителна скорост от 28 – 30 км/ч.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като той е бил непосредствен участник и очевидец на инцидента, а също така и поради обстоятелството, че в хода на досъдебното производство са снети показанията и на други очевидци на произшествието, които подкрепят напълно изложената от него версия за начина, по който то е произтекло. В настоящото съдебно производство ответникът отрича вината си, без да излага позицията си за причините, довели до настъпване на пътния инцидент, а в досъдебното производство той застъпил тезата, че е спрял на знака „Стоп“, но поради липсата на видимост се изнесъл към кръстовището и потеглил, след като се уверил, че по ул. „Д.“ не преминават автомобили. В тази ситуация съдът приема, че пътният инцидент се е състоял съобразно описания в исковата молба механизъм, както поради еднозначните сведения на присъствалите при настъпването му лица, така и поради обстоятелството, че чл.

45, ал. 2 ППЗДвП задължава водача при поставен знак Б2 не само да спре управляваното от него превозно средство, но и да пропусне движещите се по пътя с предимство автомобили, което ответникът очевидно не е сторил, без същевременно за изтъква обективни причини, попречили му да спази задължението си. Това становище се подкрепя и от писмо до застрахователя от ОД – МВР – С. в което се съдържат данни, че във връзка с процесното ПТП на ответника е съставен АУАН от 15.11.2016 г., както и че същият е санкциониран за допуснатото от него нарушение на ЗДвП чрез наказателно постановление, влязло в сила на 2

22.12.2016 г.

От представена по делото застрахователна полица № 0020750201600040 от 05.02.2016 г. е видно, че към момента на ПТП по отношение на лек автомобил “Дачия“, модел „Докер“ с рег. № действал договор за застраховка „Пълно каско“, сключен между неговия собственик ВиК – С. и ищцовото дружество; представени са също така доказателства, че на 26.09.2019 г. в изпълнение на задълженията си по договора ищецът изплатил на автосервиза, извършил ремонта на автомобила, неговата стойност, възлизаща на сумата от 1204,42 лв. с ДДС.

Чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ гласи, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.

Същевременно по делото стана ясно, че ответникът е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДвП („На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“), като това нарушение е станало причина за сблъсъка между управлявания от него велосипед и лек автомобил “Дачия“, модел „Докер“ с рег. № по който автомобил са настъпили повредите, възмездени чрез заплащането на посоченото по – горе застрахователно обезщетение. На основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД прекият извършител на увреждането дължи поправянето на причинените от него вреди, чиято стойност на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ следва да бъде възстановена на встъпилия в правата на застрахованото лице застраховател. Поради изложените причини предявеният иск за възстановяване на заплатената от ищеца сума от 1204,42 лв. е основателен и следва да се уважи, като на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.03.2023 г., до окончателното й плащане.

Ответникът противопоставя на иска материалноправно възражение за погасяване правото на ищеца да реализира по съдебен ред горното вземане поради изтичане на предвидената обща петгодишна давност, което съдът намира за неоснователно.

Приложимият в случая давностен срок за погасяване на вземанията на застрахователя спрямо прекия причинител на вредите е общият петгодишен срок по чл. 110 ЗЗД, но тъй като регресното право на застрахователя възниква от момента на плащането на увреденото лице (а не от извършването на ПТП), от този момент започва да тече и самата погасителна давност (в този смисъл са указанията в т. 14 от ПП на ВС № 7/1978 г., както и Решение № 53/16.07.2009г по т.д. № 356/2008г І т.о. на ВКС, Решение № 173 от 30.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 455/2009 г., II т. о., ТК, р. № 131 от 07.10.2011 г. по т.д. № 632/2010 г. на ВКС, І т.о., Решение № 131 от 7.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 806/2010 г., I т. о). От това следва извода, че вземането на суброгиралия се застраховател се погасява с петгодишен срок, считано от 26.09.2019 г. – датата на плащането, който не е изтекъл както към момента на предявяването на иска, така и към настоящия момент, което сочи, че неговата претенция все 3 още не е погасена по давност.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски, а именно 50 лв. за държавна такса, 510 лв. за адвокатски хонорар и 20 лв. за депозит за явяване на свидетел. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Й. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д.“ № , вх. , ет. , ап. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК с адрес на управление: гр. С., ул. „С.С.” № , ет. , представлявано от А. Л. и Р. Д., сумата от 1204,42 лв.

(хиляда двеста и четири лв. и 42 ст.), представляваща застрахователно обезщетение, което ищецът заплатил на собственика на лек автомобил “Дачия“, модел „Докер“ с рег. № на основание договор за застраховка „Каско“ за отстраняване на повредите по него, настъпили при ПТП, причинено от ответника на 14.11.2016 г. в гр. С., на кръстовището на ул. „Д.“ и ул. „Б. Т.“, при управление на велосипед марка „Х-факт“ с монтиран двигател с вътрешно горене, законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда 14.03.2023 г., до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 50 лв. (петдесет лв.) за държавна такса, 510 лв. (петстотин и десет лв.) за адвокатски хонорар и 20 лв. (двадесет лв.) за депозит за явяване на свидетел.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка на ищеца:

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Силистренски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4