Решение № 22870 от 16.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22870 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110118516 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца И. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, *****, чрез адв. Д. Г., обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално – чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК срещу ответника „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК: 202376220, със седалище и адрес на управление: гр. Софи, ул.

„Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит тип „***** г., поради противоречието му със закона, и срещу ответника „Кредит гаранция“ ЕООД, ЕИК: 201281666, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, за прогласяване нищожността на договор за поръчителство от 06.11.2023 г., поради противоречието му с добрите нрави.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Кеш кредит мобайл“ ЕАД е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр., чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР срещу И. С. Б. за осъждането й да му заплати сумата от 782,79 лв., представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит тип „***** г., ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба – 23.05.2024 г., до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 121,35 лв., представляваща договорна лихва за периода 12.06.2023 г. – 11.06.2024 г.

Ищецът И. С. Б. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 06.11.2023 г. е сключила по реда на ЗПФУР с ответника „Кеш кредит мобайл“ ЕАД договор за потребителски кредит тип ----, по силата на който е получила сумата от 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 36,00 % и годишен процент на разходите от 42,55 %, като била погасила сума в общ размер от 376,00 лв. Поддържа, че в чл. 1, ал. 2 от договора било уговорено, че в срок до пет дни от сключването му следва да предостави обезпечение при подробно посочени условия. Твърди, че едновременно със сключването на договора за заем е сключила и договор за възлагане на поръчителство с посочено от заемодателя дружество, а именно – вторият ответник 1

„Кредит гаранция“ ЕООД, за което дължала възнаграждение в размер на 1050,48 лв., платимо на 12 месечни вноски с погасителните вноски по кредита. Ищцата счита, че договорът за потребителски кредит с „Кеш кредит мобайл“ ЕАД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално – чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка излага подробни аргументи, че възнаграждението за поръчителството представлявало скрито допълнително възнаграждение за заемодателя, поради което следвало да бъде включено в ГПР и последният щял да стане в размер на 460,44 % - т.е., повече от пет пъти по-висок от предвиденото в чл.

19, ал. 4 ЗПК ограничение. Поддържа още, че невключването на възнаграждението за поръчителя в ГПР и непосочването на компонентите, от които се състои последният, следвало да се приравни на липса на посочен ГПР, което било основание за нищожност на договора за кредит на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ищцата счита, че договорът за предоставяне на поръчителство с „Кредит гаранция“ ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В тази връзка поддържа, че чрез същия са накърнени добрите нрави, като подробно аргументира, че предоставянето на поръчителство било задължително условия за отпускането на кредита, между двата договора имало взаимна връзка и заемодателят и поръчителят били свързани лица. Развива съображения, че в нарушение на принципите на добросъвестността и справедливостта било уговорено прекомерно високо възнаграждение за поръчителя срещу което освен това не се получавала насрещна престация. Предвид изложеното се моли за уважаване на предявените искове и се претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, като същият признава, че на 06.11.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит тип ----, по силата на който е предоставил на ищцата сумата от 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 36,00 % и годишен процент на разходите от 42,55 %. Подробно аргументира, че договорът не е нищожен на посочените в исковата молба основания и че възнаграждението за поръчителство не е следва да се включва към ГПР, тъй като не представлявало разход по кредита. Моли се за отхвърляне на исковете и се претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредит гаранция“ ЕООД, като същият признава, че на 06.11.2023 г. е сключил с ищцата договор за възлагане на поръчителство, по силата на който е поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на ищцовата страна по договор за потребителски кредит тип ----. Изяснява, че в изпълнение на това задължение е сключил със заемодателя „Кеш кредит мобайл“ ЕАД договор за поръчителство. Развива доводи, че атакуваният от ищеца договор за възлагане на поръчителство по същество представлявал договор за поръчка и същият не е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Моли се за отхвърляне на предявения иск и се претендират разноски.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Кеш кредит мобайл“ ЕАД е предявил насрещен иск срещу ищцата И. С. Б., уточнен с молба вх. № 195899/14.06.2024 г. В насрещната искова молба „Кеш кредит мобайл“ ЕАД поддържа, че на 06.11.2023 г. е сключил с И. С. Б. договор за потребителски кредит тип ----, по силата на който й е предоставил сумата от 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 36,00 % и годишен процент на разходите от 42,55 %, като била погасила сума в общ размер от 376,00 лв. Твърди, че ответницата му е върнала главница в размер на 217,21 лв. и 2 възнаградителна лихва в размер на 84,17 лв., като иска да бъде осъдена да му заплати сумата от 782,79 лв., представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит тип „***** г., ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба – 23.05.2024 г., до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 121,35 лв., представляваща договорна лихва за периода 12.06.2023 г.

– 11.06.2024 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от И. С. Б., която поддържа, че поради нищожността на договора за кредит следвало да намери приложение чл. 23 ЗПК и да дължи връщане на чистата стойност на кредита от 1000 лв. Посочва, че била заплатила сумата от 564 лв. и при съобразяване на това плащане дължала на ищеца по насрещния иск остатък в размер на 436 лв., като в останалата част претенциите му следвало да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С оглед изявленията на страните, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът с доклада по делото е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактът, че между ищеца И. С. Б., в качеството й на кредитополучател, и ответника „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, е сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит тип ---- от дата 06.11.2023 г., по силата на който кредитополучателят е получил сумата от 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 36,00 % и годишен процент на разходите от 42,55 %.

Не е спорно и обстоятелството, че между ищеца И. С. Б. и втория ответник „Кредит гаранция“ ЕООД е сключен договор за възлагане на поръчителство от 06.11.2023 г. за обезпечаване изпълнение на задълженията на ищеца по договора за кредит, сключен с първия ответник.

В чл. 1, ал. 2 от договора за кредит страните са уговорили, че кредитополучателят се задължава в срок от 5 дни от подписване на договора за потребителски кредит да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор, с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружествопоръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка.

Във връзка с горното задължение за обезпечаване на кредита, ищецът и вторият ответник "Кредит Гаранция" ЕООД, в качеството му на поръчител, е сключен договор за възлагане на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца при условията и за срока на договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“, сключен между И. С. Б. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за възлагане на поръчителство, същият влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако кредитополучателят в срок от 5 дни от подписване на договора за потребителски кредит тип „За теб“ и усвояването на предоставената по него сума не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента. Възнаграждението, което клиентът дължи на поръчителя за изпълнение на задължението му по чл. 1, ал. 1 от договора, е в размер на 1050,48 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2, страните се договарят дължимото възнаграждение по чл. 2, ал. 1 да бъде заплатено разсрочено, съобразно погасителен план – 12 вноски по 87,54 лв. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, клиентът 3 заплаща възнаграждението съгласно представен погасителен план по банковата сметка на посредника („Кеш Кредит“ ЕАД) или в брой в търговските обекти на посредника.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за кредит, съдът намира следното:

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Основният довод на ищеца за нищожността на процесния договор за кредит се свежда до това, че във връзка със задължението му да предостави гаранция - в случая посредством сключения договор за предоставяне на гаранция с ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД, при изчисляване на размера на ГПР следва да намери отражение дължимото възнаграждение по гаранционната сделка, доколкото същото представлява разход, свързан с договора за кредит, а включването му в ГПР ще доведе до разход поголям от максимално предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер, и същевременно непосочването на действителния размер на ГПР е равносилно на липса на посочен ГПР.