Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1088 от 23.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 728/2024
Вид
Определение № 1088
Подписан
23.08.2024
В сила
23.08.2024
Състав
Милена Карагьозова, Явор Данаилов, Силвия Йовчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1088 гр. Велико Търново, 23.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Карагьозова

Членове:

Явор Данаилов

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно частно гражданско дело № 20244100500728 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3 вр. чл. 278, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от З. М. М. и Т. М. М., двамата малолетни и действащи чрез своята майка и законен представител Б. Д. В., чрез пълномощника им адвокат Й. В. М., против определение № 1010 от 11.07.2024 г., постановено по гр. дело № 602/2024 г. по описа на РС – Г.Оряховица, с което е отхвърлено искането с молба вх.№ 8441 от 27.6.2024г. на жалбоподателите, за изменение на решение № 448 от 19.06.2024г. по гр.д.

№ 602/2023г. на ГОРС в частта му относно присъдените в полза на ищците съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 470 лв., като неоснователно. Изложени са съображения в насока, че присъдените на ищците по делото разноски за адвокатско възнаграждение били присъдени в разрез с критериите на чл.78, ал.5 от ГПК и при неправилно приложение на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед предявените субективно съединени искове и направените разноски отделно от всеки от ищците за адвокатско възнаграждение. Молят съда да отмени обжалваното определение, като измени постановеното решение в частта за разноските и присъди адвокатското възнаграждение на всеки от ищците съразмерно на уважената част извършените разноски по делото, съобразно представените договори за правна защита и съдействие.

Постъпил е отговор от М. З. М., чрез пълномощника му адвокат Н. К., в който счита частната жалба за неоснователна. Излагайки подробни съображения по отношение правната и фактическа сложност на делото и приетото от съда, че не е станал причина за завеждане на делото - следователно и за извършване на разноски, моли съда да потвърди атакуваното определение.

Великотърновският окръжен съд, като се запозна със становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното:

С решение № 448/19.06.2024г. по гр.д. № 602/2024г. на ГОРС, са е уважени частично предявените от всеки един от ищците искове по чл.150 от СК за увеличение размера на присъдена им издръжка, като е осъден ответника М. З. М. да заплати на Б. Д. В., действаща като майка и законен представител на малолетните деца З. М. М. и Т. М. М. сумата 470 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, като отхвърля искането по чл.78, ал.1 от ГПК до пълния претендиран размер от 900 лв.

1

По инициатива на жалбоподателите З. М. М. и Т. М. М., двамата малолетни и действащи чрез своята майка и законен представител Б. Д. В., чрез пълномощника им адвокат Й. В. М. е постановено обжалваното № 1010 от 11.07.2024 г., постановено по гр. дело № 602/2024 г. по описа на РС – Г.Оряховица, с което е отхвърлено искането с молба вх.

№ 8441 от 27.6.2024г. на жалбоподателите, за изменение на решение № 448 от 19.06.2024г. по гр.д. № 602/2023г. на ГОРС в частта му относно присъдените в полза на ищците съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 470 лв., като неоснователно.

Жалбата е процесуално допустима. Според разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК определението за разноските може да се обжалва от всяка от страните по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд в проиворечие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и със събраните по делото доказателства за извършени разноски за адвокат от всеки един от ищците, както и в противоречие с решението по делото, с което е определено различно увеличение на издражкана на всеки от ищците, им е определил едно общо адвокатско възнаграждение. Така според решението по делото увеличението на месечната издръжка на детето З. М. М. е с 30 лв. /увеличение от 220 лв., на 250 лв./, а увеличението на месечната издръжка на детето Т. М. М. е с 40 лв. /увеличение от 200 лв., на 240 лв./. Въпреки това решение по предявените искове и доказателствата за заплатени от всеки от ищците адвокатски хонорари /по 450 лв. с договориза правна помощ на л.6 и л.7 от преписката по първоинстанционното дело/, на двамата ищци са присъдени общо разноски за адвокат от 450 лв.

Съдът не споделя развитите мотиви на първоинстанционния съд и поддържани от ответника по жалбата, за липса на фактическа и правна сложност на делото и липсата на повод от ответника за водене на делото, като основания за приложението на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвкотско възнаграждение от всеки от ищците. Поведението на ответника за отпочване на делото може да се разглежда единствено в хипотезата на чл.78, ал.3 от ГПК, при която заедно с признание на иска от негова страна, разноските остават за ищеца. В случая именно размера на търсената издръжка стои в основата на правния спор на предявения иск по чл.150 от СК, поради което и само размера на търсеното увеличение на издръжката не може да бъде критерий за сложилата се фактическа и правна сложност на делото.

Съдът съобразява и най-новото решение на СЕС по дело № C‑438/22 от 25.01.2024 г., което преодолява ограниченията на Наредба № 1/2004г. по отношение на минималния размер на адвокатското възнаграждение по съответните дела. В този смисъл и по реда на чл.78, ал.5 от ГПК следва да съобрази както фактическата и правна сложност на делото, така и отделеното време, усилията на адвоката.

Предвид данните по делото и протеклото съдебно производство, както и с оглед процесуалното поведение на ответника по него, съдът не споделя мотивите първоинстанционния съд, възприети от ответника по жалбата, че делото е без фактическа и правна сложност – предявени са субективно съединени искове от двама малолетни ищци, постъпил е отговор на исковата молба, което е наложило и събиране на доказателства в проведени две открити съдебни заседания, включително и разпити на свидетели. В случая съдът намира, че намаляването на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищците, заплатено от всеки от тях, ще доведе до явното му несъответствие с положените от адвоката усилия за защита на всеки от ищците в това производство. Поради това и съдът, в настоящия си състав приема, че заплатеното адвокаско възнаграждение от всеки от ищците е съобразено критериите на чл.36, ал.2 от ЗА. Размерът на заплатеният от ищците адвокатски хонорар от по 450 лв. е справедлив и обоснован, като същия съответства на сложилата се фактическа и правна сложност по делото.

2

Предвид на това и съобразявайки разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищците сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете. Така ответникът М. З. М. следва да заплати на З. М. М., като малолетна действаща чрез своята майка и законен представител Б. Д. В., сумата 337.50 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.

Ответникът М. З. М. следва да заплати и на Т. М. М., като малолетен действащ чрез своята майка и законен представител Б. Д. В., сумата 299.99 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.

По изложените съображения съдът намира въззивната частна жалба за основателна, като обжалваното определение следва да бъде отменено.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1010 от 11.07.2024 г., постановено по гр. дело № 602/2024 г. по описа на РС – Г.Оряховица, с което е отхвърлено искането с молба вх.№ 8441 от 27.6.2024г. на З. М. М. и Т. М. М., двамата малолетни и действащи чрез своята майка и законен представител Б. Д. В., чрез пълномощника им адвокат Й. В. М., за изменение на решение № 448 от 19.06.2024г. по гр.д. № 602/2023г. на ГОРС в частта му относно присъдените в полза на ищците съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 470 лв., като неоснователно, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯВА решение № 448 от 19.06.2024г. по гр.д. № 602/2023г. на ГОРС в частта му за разноските на ищците за заплатено адвокатско възнаграждение, както следва:

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. З. М. с ЕГН ********** от гр.Г. О., ул.

С. № 24, вх.Б, ап.4, да заплати на З. М. М. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Б. Д. В. с ЕГН ********** от гр.Г. О., ул. С. № 3, вх.Б, ат.1, ап.1, сумата 337.50 лв. /триста тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. З. М. с ЕГН ********** от гр.Г. О., ул.

С. № 24, вх.Б, ап.4, да заплати и на Т. М. М. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Б. Д. В. с ЕГН ********** от гр.Г. О., ул. С. № 3, вх.Б, ат.1, ап.1, сумата 299.99 лв. /двеста деветдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/ разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3