Решение № 79 от 02.05.2024, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Свиленград, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка Д. П.а при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Живка Д. П.а Гражданско дело №

20235620100751 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът П. П. П. твърди, че през 1996г., при ликвидирането на ТКЗС закупил няколко стопански сгради в землището на село Васково, община Любимец, местност „Старото село“, ведно с прилежащата към тях земя. През същата година завладял и два съседни имота, които били държавна собственост, като ги оградил и засадил с овощни дръвчета, а към съседния ПИ с идентификатор *** изградил подпорна стена за предпазване от свличане на земна маса от проливните дъждове. По действащата кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ на с. Васково, община Любимец, завладените от ищеца имоти представлявали ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***. През целия период от 1996 година и до сега ищецът владял тези имоти, като ги стопанисвал и отглеждал в тях голям брой овощни дръвчета.

Ищецът твърди, че след отпадане на мораториума за придобиване на собственост върху държавни и общински имоти, за него бил налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, че е собственик на процесните имоти въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност.

Затова, ищецът искал от съда да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на процесните имоти въз основа на давностно владение, започнало от 1996 година.

По тези съображения ищецът моли съда да уважи предявените обективно съединени установителни искове и да му присъди направените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като неоснователни. Посочва, че процесните имоти, след ликвидирането на ТКЗС – с. Оряхово, са станали част от Държавния поземлен фонд. Същите били декларирани като собственост на Министерство на земеделието на храните и за тях били платени данъчните задължения за 2017г. – 2023г. вкл. Отправено било и искане до Областна администрация – Хасково за издаване на актове за частна държавна собственост 1 по отношение на процесните имоти, но поради изключителната натовареност на служителите, които ги изготвяли, към момента на подаване на отговора такива все още не били съставени.

Поради изложеното ответникът моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. С., поддържа предявените искове. Ответникът не изпраща представител, но депозира писмено становище, с което поддържа отговора и посочва, че в хода на процеса са издадени актове за частна държавна собственост за спорните имоти, които представя.

Съдът, след преценка на събраните в хода на процеса доказателства, прие за установено следното:

Безспорно е, а и от представения Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание надлежни писмени доказателства (констативен) № 154, том IX, дело № 1575/2006г. по описа на нотариус с рег. № 420 по РНК, ищецът П. П. П. и съпругата му са признати за съсобственици, в режим на съпружеска имуществена общност, на три недвижими имоти, находящи се в землището на село Васково, област Хасково, с начин на трайно ползване: стопански двор, ведно с построените в имотите сгради, съответно овчарник, ремонтна работилница и склад за фураж. Видно от акта, собствениците са представили пред нотариуса документи, удостоверяващи правото им на собственост, в т.ч. договор за продажба чрез търг на дълготрайни активи, вписан под № 62/19.04.1995г.

Видно от представените скици, процесните имоти са съседни на имотите, по отношение на които ищецът се легитимира като собственик с посочения констативен нотариален акт. От скиците се установява актуалната индивидуализация на спорните имоти по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Васково, общ. Любимец, обл. Хасково, както следва:

1/. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Васково, общ. Любимец, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1243/15.06.2018г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.01.2021г., с адрес: с. Васково, местност „Старото село“, с площ: 884 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: За стопански двор, с номер по предишен план: 191006, при съседи: ***, ***, ***, ***;

2/. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Васково, общ. Любимец, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1243/15.06.2018г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.01.2021г., с адрес: с. Васково, местност „Старото село“, с площ: 2461 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: За стопански двор, с номер по предишен план: 191011, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***.

С Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.рег. № 454/30.08.2022г. Министерство на земеделието е декларирало като своя собственост процесния Поземлен имот с идентификатор ***, а Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.рег. № 451/30.08.2022г. - и процесния Поземлен имот с идентификатор ***.

След образуване на производството по делото, по отношение на Поземлен имот с идентификатор *** е съставен Акт за частна общинска собственост № 9088 от 06.02.2024г., а по отношение на Поземлен имот с идентификатор *** - Акт за частна общинска собственост № 9089 от 06.02.2024г., двата от Областния управител на Област Хасково. Като правно основание за съставяне на акта са посочени чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ и чл.104 от ППЗСПЗЗ, чл.27, ал.11 от ЗСПЗЗ.

По делото са разпитани двама свидетели, ангажирани от ищеца, от показанията на които се установяват твърдените в исковата молба обстоятелства, относно закупуването на собствените на ищеца имоти при ликвидацията на ТКЗЗ, ограждането от него на процесните 2 съседни имоти и засаждането им с овощни дръвчета. Свидетелите са категорични в твърденията си, че само ищецът е ползвал спорните имоти и никой е нямал претенции към тях от 1994 – 1995 година и до сега.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Безспорно е, а и с оглед начина на трайно ползване на процесните имоти (За стопански двор) съдът приема, че процесните имоти са били част от стопанския двор на бившето ТКЗС – с. Васково, общ. Любимец.

С §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр.28/92г./ се прекратяват съществуващите ТКЗС, земеделските кооперации, образувани по силата на §7 от ПЗР на ЗК от 1991г. /отм./, както и всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по Указ 922/89г. и Указ №56 за стопанската дейност, когато са регистрирани с имуществото и с дяловото участие на селскостопански бригади, К., ТКЗС, М., АПК и селскостопански институти, както и кооперации, регистрирани по ЗК 1991г. /отм./ в нарушение на чл.33, ал.3 от същия закон и в устава им е предвидено внасяне на земеделска земя. Предвидено е ликвидацията на тези организации да се извърши от Ликвидационни съвети - §13 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С последващите изменения на закона - §28, ал.1 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /обн., ДВ, бр.45/95г./ дейността на ликвидационните съвети е прекратена, а с имуществото на организациите по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ се разпорежда общото събрание на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ /собствениците на земите, включени в тези организации/ или определени от него физически или юридически лица - §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Безспорно е също, а и от представения от ищеца констативен нотариален акт е видно, че той е закупил чрез търг сгради и прилежащите към тях терени, при разпределянето на имуществото на организациите по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ и в частност това на ТКЗС – с.

Васково, общ. Любимец.

С редица законодателни промени двукратно са определени крайни срокове, в които да приключи разпределянето на имуществото на организациите по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Първоначалният срок е бил до 31.12.1997г., а когато той не е бил спазен – до шест месеца от провеждането на общото събрание на лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, свикано от областния управител. Целта на тези срокове е била да се стимулира по-бързото приключване на разпределението на имуществото на организациите по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ, а не да лишат лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ от собствеността на имуществото на тези организации.

Затова се приема, че пропускането на сроковете няма да доведе до неблагоприятни последици за лицата, в чийто интерес са установени. Т.е., в случай, че пълномощниците по §29, ал.1 извършат разпределение на имущество на организациите по §12 извън установените срокове, то ще породи правно действие за лицата по чл.27, ал.1.

По делото нито се твърди, нито се ангажираха доказателства, от които да е видно, че спорните имоти, представляващи част от имущество на организация по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ, са възстановена собствеността по ЗСПЗЗ на правоимащи лица.

Не може да се приеме, че процесните земи са част от държавния поземлен фонд съгласно чл. 47, ал. 1, пр. 2 от ППЗСПЗЗ, където е посочено, че държавният поземлен фонд обхваща земеделските земи - държавна собственост, включително и такива, които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради. Определение на използваното в закона понятие „земеделски земи“ е дадено в чл. 2 от закона - това са земите, предназначени за земеделско производство, които: 1/. не се намират в границите на урбанизираните територии; 2/. не са включени в горския фонд; 3/. не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия и др. нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; 4/. не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.

В случая се касае за незастроени имоти, с трайно предназначение на територията урбанизирана, видно от скиците. Т.е. процесните земи не са земеделски, за да могат да бъдат част от държавния поземлен фонд.

3

Съгласно чл. 10, ал. 12 от ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците по реда н а чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ върху земите във и извън границите на урбанизираните територии / населени места/, включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сградата. Това възстановяване обаче се извършва само ако земите имат земеделски характер, тоест годни са за земеделско ползване, което следва от чл. 1, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Когато вследствие на изграждането на стопанския двор земята е загубила качеството си на земеделска и не е годна за земеделско ползване, е налице извършване на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяването на собствеността и собственика има право на обезщетение по този текст на закона.

Следователно, спорните имоти не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ и не представляват земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ.

След като е установено, че процесните имоти представлява част от бивш стопански двор на ТКЗС, който се намира в урбанизирана територия, то правото на собственост на Държавата произтича от разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Според нея земите, върху които са разположени обекти на организации по § 12 и 29 от ПЗР ЗСПЗЗ, както и незаети от сгради и съоръжения прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, представляват държавна собственост, като стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва от Министъра на земеделието.

С оглед на това, правото на собственост на държавата върху земеделски земи, включени в бившите стопански дворове на организациите по § 12 ПЗРЗСПЗЗ, които не подлежат на възстановяване, тъй като върху тях са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от ПЗРЗСПЗЗ, или и макар и да не са заети от сгради и съоръжения на тези организации са негодни за земеделски ползване, произтича по силата на закона, тоест "ex lege". В горния смисъл е константната съдебна практика - Решение № 104 от 4.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4269/2016 г., III г. о., Решение № 155 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2015 г., IV г. о., Решение № 151 от 24.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3988/2018 г. І г. о. и др.