Решение № 178 от 17.08.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Плевен, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. П. в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600474 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимите А. К.

М. и С. А. Л. подадена срещу Присъда № 41 / 23.03.2026 постановена по НОХД № 20254430200337 по описа за 2025 година на Районен съд Плевен. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон в частта относно признаването на подсъдимия за виновен по обвинение по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, като се навеждат оплаквания, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява по един безспорен и категоричен начин авторството и съставомерността на деянието.

С обжалваната присъда Плевенския районен съд е признал подсъдимия А. К. М. роден на 17.07.2002 г. в гр. Плевен, живущ в град Т., обл. Плевен, българин, български гражданин, със средно-специално образование, неженен, не работи, осъждан, с ЕГН: **********, за в това, че на 31.07.2024г., в гр. Т., обл. Плевен, ул. „************, в съучастие, като извършител със С. А. Л., ЕГН: **********, причинил на О. Н. М., свързана със сексуалната му 1 ориентация, лека телесна повреда с травматични увреждания – малко охлузване 1х1 см. по кожата на носа, охлузване по кожата на дясната скула 3х1 см., масивен оток и хематом по клепачите на лявото око, водещ до притваряне на очната цепка и обхващащ и подочната област, довели до разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, поради което го осъдил на основание чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК на ОСЕМ месеца лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

По реда на основание чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение наложеното на подсъдимия А. К. М. наказание по НОХД № 1090/2022г. по описа на РС-Плевен, в размер на ШЕСТ месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим

Със същия съдебен акт подсъдимия С. А. Л. - роден на ******* г. в гр.

Плевен, живущ в град Т., обл. Плевен, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи-ученик, неосъждан, с ЕГН:**********, е признат за виновен в това, че на 31.07.2024г., в гр. Т., обл.

Плевен, ул. „************, в съучастие, като извършител със А. К. М., ЕГН:

**********, причинил на О. Н. М., свързана със сексуалната му ориентация, лека телесна повреда с травматични увреждания – малко охлузване 1х1 см. по кожата на носа, охлузване по кожата на дясната скула 3х1 см., масивен оток и хематом по клепачите на лявото око, водещ до притваряне на очната цепка и обхващащ и подочната област, довели до разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, чл.63, ал.1, т.4 от НК. Като го осъдил при приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК на наказание – “Пробация”, при следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от ШЕСТ месеца, която на основание чл.42б, ал.1 от НК да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с периодичност два пъти седмично; по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ месеца; по чл.42б, ал.3, т.2, във вр. с чл.42а, ал.2, т.3 от НК ограничение в свободното предвижване – посещение на заведение „******“ /името на заведението към 31.07.2024г./, находящо се в гр. Т., обл. *************, за срок от ШЕСТ 2 месеца.

Двамата подсъдими А. К. М. и С. А. Л. за признати за невинни и оправдани по обвинението за това да са извършили на 31.07.2024г. около 21.15 часа, в гр. Т. по отношение на О. Н. М. престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК са оправдани.

Присъдата в тази част не е протестирана и е влязла в законна сила.

Районният съд е произнесъл по въпросите по чл. 189, ал. 3 от НПК, като подсъдимия А. К. М. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен съдебно-деловодни разноски в размер на 642.31 лева (328.41 евро) и по сметка на РС-Плевен съдебно-деловодни разноски в размер на 125.00 лв. (63.91 евро) и сумата в размер на 350.65 евро. Подсъдимия С. А. Л. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен съдебно деловодни разноски в размер на 642.31 лева (328.41 евро) и по сметка на РС Плевен съдебно-деловодни разноски в размер на 125.00 лв. (63.91 евро) и сумата в размер на 350.65 евро.

Във въззивните жалби на двамата подсъдими се съдържат еднотипни оплаквания, а именно, че относно деянието, за което са признати за виновни в хода на първоинстанционното производство не са събрани категорични данни установяващи авторството и съставомерността му, както и съпричастността на двете предадени на съд лица.

Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбите, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

В оправдателната част на присъдата по обвинението по чл.198 от НК протест не е подаден, поради което въззивната инстанция приема, че в тази част присъдата е влязла в законна сила и не е предмет на въззивната проверка.

Разгледани по същество, жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

3

За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

На 31.07.2024г. във вечерните часове, в гр. Т., в заведение „******“, на ул. **********, в една компания в увеселителното заведение били подсъдимите А. М., С. Л. и свидетелят А. А., които поддържали помежду си приятелски отношения. На съседна маса бил пострадалият свидетел О. М., който употребявал алкохол. Пострадалия М. в гр. Т. бил коментиран от живущите, че има хомосексуални наклонности и тези слухове били известни и на подсъдимите. О. М. в състояние на леко алкохолно опиянение напуснал заведението и тръгнал към дома си. Подсъдимите А. М., С. Л. и свидетеля А.

А. малко по-късно с автомобил управляван от подсъдимия М., марка „****“, сив на цвят, последвали пострадалия и около 21.15 часа го настигнали на ул.

************** до №**. След като го възприели, покрили лицата си и слезли от автомобила, при което М. пръв нанесъл удар на пострадалия О. М., след което бил последван в използването на физическа сила от другия подсъдим С.

Л..

След упражненото физическо насилие двамата подсъдими изоставили пострадалия без да се поинтересуват от състоянието му в тревната площ до пътното платно и се отдалечили от местопрестъплението. Свидетелят Д. А., който бил в дома си, наблюдавал случилото се и сигнализирал на ЕНН 112, за случилото се, предал и на пристигналите полицейски служители запис от камерите на дома си. След пристигане на полицейските служители, пострадалия О. М. бил откаран в ЦСМП в гр. Плевен. При разговора, който успели да проведат с него, полицейските служители Г. Г. и В. Т. установили, че едно от лицата, които са му нанесли побоя е синът на „*****“. На свидетелят В. Т., който в качеството си на полицейски служител заедно с колегата си Г. Г., обслужвали територията на район Долна Митрополия, било известно, че синът на „*****“ е подсъдимият А. М.. Полицейските служители установили непосредствено след това двамата подсъдими, които им предали един мобилен телефон собственост на пострадалия, а в близост до мястото им на установяване открили счупена личната карта на пострадалия.

Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен 4 разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените доказателства по реда на чл.283 от НПК. От показанията на пострадалия се установява, че последният ясно е възприел, че е бил нападнат от две лица, като разпознал подсъдимия М.. Показанията на пострадалия следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като си кореспондират с показанията на свидетеля очевидец на побоя, който е подал и сигнал на тел.112. Причиняването на телесните увреждания на пострадалия времево съвпадат с напускането на увесилителното заведение, а от друга страна негови вещи са установени при двамата подсъдими. Районният съд е извършил детайлен анализ на всички доказателствени източници, който напълно се възприема от настоящата въззивна инстанция, поради което не следва да се приповтарят. Обясненията на подсъдимите, че пострадалия им предлагал различни от тяхната сексуална ориентация начини за интимни преживявания и това ги е афектирало остават непотвърдени от други доказателствени източници, поради което последните се възприемат като защитна теза. От показанията на св. Асенов се установява, че двамата подсъдими са предполагали за различна от тяхната сексуална ориентация, срещата им с пострадалия е била случайна – възприели са го на улицата. От показанията на този свидетел обаче не може категорично да се установи, че пострадалия е провокирал подсъдимите или ги е нападнал, така че тяхната единствена възможност за защитата да е било ответно нападение, при което са причинени телесните увреждания. От заключението на вещото лице д-р Д. Д. по изготвената съдебномедицинска експертиза за изследване на живо лице се установява, че при прегледа и освидетелстването на лицето О. Н.

М., от гр. Т., е установил травматични увреждания: малко охлузване (1/1 см.) по кожата на носа; охлузване по кожата на дясната скула (3/1 см.); масивен оток и хематом на клепачите на лявото око, водещ до притваряне на очната цепка и обхващащ и подочната област. Уврежданията са резултат от тъпи травми и механизъма на тяхното получаване добре може да бъде обяснен с начина, срока и обстановката, за която съобщава пострадалия – директни удари с ръце (най-вероятно юмруци) в областта на лицето. Медикобиологичната квалификация на гореописаните травматични увреждания е разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема фактическа обстановка, идентична с тази, приета от 5 първата инстанция.

От така установените факти районният съд е направил правилния извод, че с действията лицата, спрямо които се провежда наказателното производство – подсъдимите М. и Л. са осъществили престъпния състав по ч л . чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК от НК. При коментара на първоинстанционната присъда в осъдителната й част, отново следва да се отбележи, че на въззивен контрол не подлежи оправдателната й част, където подсъдимите са признати за невиновни в престъпление по чл.198 от НК, поради което е излишно обсъждането както на доказателствата по това обвинение, така и на наличието на елементите от субективната и обективна страна на този престъпен съсъстав. По отношение на осъждането за престъпление по чл.131 от НК, то първият съд правилно е приел, че са налице както елементите от обективна, така и от субективна страна на деянието – настъпилите вредни последици безспорно се установяват от заключението по съдебно медицинската експертиза, а от целия съвкупен доказателствен материал не остава съмнение и категорично се установява причинно следствената връзка между деянието извършено от двамата подсъдими и съставомерния резултат.