Решение № 4781 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4781 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г. като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100510784 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 237316/02.07.2025год. от „ЛАБЕКСПЕРТ"ООД, чрез процесуалния си представител адв. Е. А., срещу Решение № 9462/23.05.2025год. постановено по гр.дело № 41682/2023год. по описа на СРС,141 състав ,с което са отхвърлени предявените от „Лабексперт“ ООД, ЕИК: 175194011, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ботевградско шосе № 268, ет. 3, офис 8 срещу ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Сребърна“ № 16, евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1190,29 лв., представляваща претърпяна загуба, вследствие на неизпълнение на поето задължение от ответника да отстрани качествено вредите в натура за ремонт на лек автомобил марка „Тойота”, модел „РАВ 4”, с per. № **** и с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1190,29 лв., представляваща застрахователно обезщетение по сключен договор за комбинирана застраховка „Моята кола” - Застрахователен пакет Макс със срок на действие от 16.04.2022 г. до 15.04.2023 г., съгласно Застрахователна полица № BG/01/122001044541, заедно със законната лихва за забава от деня на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С решението съдът се е произнесъл и по разноските ,като на основание чл.78,ал.3 от ГПК е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 645лв.,деловодни разноски .

В жалбата e изразено становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда.

Въззивникът счита, че съдът не бил извършил анализ и оценка на събраните по делото доказателства ,като счита че от същите безспорно се установявала причинно-следствената връзка между претърпените вреди и извършения ремонт.Позовава се на разпита на вещото лице по САТЕ в откритото съдебно заседание на 03.12.2024год. ,което приема че детайлите могат да бъдат увредени при ремонт на МПС и отговарят на описаните в исковата молба 1 като първоинстанционния съд неправилно не бил кредитирал същите.По този начин счита ,че е допуснато съществено процесуално нарушение ,довело до противоречие с материалния закон . Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да уважи предявените евентуално съединени осъдителни искове.Претендират се и деловодните разноски по делото за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060,чрез процесуалния й представител ,адв.С. М. ,в които е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение.Изразено е становище са недопустимост на съдебното решение ,в частта в която съдът се е произнесъл по иск с правна квалификация по чл.82 вр. чл.79 от ЗЗД ,с който не бил сезиран.Оспорва искането за допускане на повторен разпит на вещото лице ,респ. за допускане на допълнителна САТЕ . Молят за потвърждаване на първоинстанционното решение.Претендират се деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства.

Въззивният съд следва да отговори на правните доводи, релевирани във въззивната жалба.

Първоинстанционният съд е сезиран от „ЛАБЕКСПЕРТ“ ООД с евентуално съединени осъдителни искове , с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД да заплати сумата от 1190,29 лв., представляваща претърпяна загуба, вследствие на неизпълнение на поето задължение от ответника да отстрани качествено вредите в натура за ремонт на лек автомобил марка „Тойота”, модел „РАВ 4”, с per. № **** и с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1190,29 лв., представляваща застрахователно обезщетение по сключен договор за комбинирана застраховка „Моята кола” - Застрахователен пакет Макс със срок на действие от 16.04.2022 г. до 15.04.2023 г., съгласно Застрахователна полица № BG/01/122001044541, заедно със законната лихва за забава от деня на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата/допуснато изменение на размера на предявения иск с протоколно определение от 25.02.2025 г./.

По иска с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД :

2

Претенцията на ищеца срещу ответника ,в качеството му на застраховател се основава на фактически твърдения за некачественото изпълнение на ремонтните дейности по застрахования автомобил от доверения сервиз , в следствие на което са увредени детайли по автомобила , следователно правилно първоинстанционният съд е приел ,че претенцията му по главния иск се квалифицира като такава по чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД .

Същата е неоснователна по следните съображения :

Съгласно чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение. Нормата на чл. 82 ЗЗД установява обхвата на договорната отговорност - претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

В случая е безспорно между страните ,че по тяхно съгласие , на основание чл. 406 от КЗ за отстраняване на вредите в натура застрахователят е поел задължението вместо да изплати парично обезщетение на застрахования, който да отстрани щетите в избран от него сервиз, сам да отстрани щетите в избрания от дружеството доверен сервиз.

При настъпване на щети по моторно превозно средство по време на неговия ремонт в доверен сервиз на застрахователя, правната ситуация се регулира от правилата на договорната и деликатната отговорност, съчетани със спецификите на застрахователното право.Когато застрахователят насочи застрахованото лице по застрахователното правоотношение към доверен сервиз ,с последния като изпълнител и застрахователя възникват отношения по договор за изработка. Съгласно чл. 258 от ЗЗД, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното на свой риск. Това означава, че сервизът носи отговорност за целостта и състоянието на вещта, докато тя се намира под негов надзор за извършване на ремонта.Неговата отговорност ,в качеството му на търговец е да полага грижата на добър търговец съгласно чл. 302 от ТЗ. Ако по време на престоя или самия ремонт възникнат нови повреди , сервизът отговаря пряко пред собственика на вещта за причинените вреди на основание непозволено увреждане (чл. 45 от ЗЗД) или на договорно основание, ако се приеме, че договорът между застрахователя и сервиза е в полза на трето лице – застрахования.

В този случай застрахователят носи отговорност само за пълното и качествено възстановяване на вредите, произтичащи от първоначалното застрахователно събитие. Ако обаче в сервиза настъпят нови щети, които не са свързани с първоначалното ПТП то същите не представляват застрахователно събитие по смисъла на застрахователния договор /освен ако не са покрити от нов риск, например "кражба" или "злополука" в сервиза/.Застрахователят може да бъде подведен под отговорност ,но само ако се докаже ,че е проявил небрежност при избора на доверения сервиз или ако договорните условия по полицата гарантират сигурността на МПС по време на ремонта,какъвто не е настоящия случай ,предвид че претенцията на ищеца е заявена на друго основание.

Ето защо претенцията на ищеца към застрахователя ,който е възложител на външен изпълнител за възстановяването на вредите по застрахования автомобил за некачествения му ремонт и увредените части се явява неоснователна .

Предвид че първоинстанционния съд е достигнал до същия краен извод ,макар и с други мотиви ,то първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Неоснователна се явява и евентуалната претенция по чл.405 ,ал.1 от КЗ .

Уважаването иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по процесния договор за застраховка "Каско" е обусловено от пълното и главно доказване освен на валидно сключен застрахователен договор, осъществяването на застрахователно събитие в срока на действие на договора, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка, с което са настъпили описаните щети по застрахованото МПС в 3 претендирания размер.

В случая претенцията на ищеца за обезщетение се основава на фактически твърдения за вреди ,настъпили по време на отстраняване на вредите настъпили от застрахователно събитие,които обаче не попадат в приложното поле на разпоредбата на чл.

405 от КЗ, която визира вредите от самото събитие.Както бе упоменато по-горе ,не се твърди и не се доказва същите да са покрити от нов риск по застрахователния договор, поради което не представляват застрахователно събитие и не подлежат на обезщетяване от застрахователя.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, въззивната жалба следва да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, включително и в частта за присъдените разноски.

По разноските :

С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемия следва да се присъди сумата от 245,42 евро ,адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния съд, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, с доказателства за плащането му на 23.09.2025год. по банков път.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9462/23.05.2025год. постановено по гр.дело № 41682/2023год. по описа на СРС,141 състав.

ОСЪЖДА „Лабексперт“ ООД, ЕИК: 175194011, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ботевградско шосе № 268, ет. 3, офис 8 да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 , на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК сумата от 245,42 евро ,представляваща разноски за въззивното производство .

Решението не подлежи на касационно обжалване , съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4