Определение № 3604 от 14.06.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3604 гр. Бургас, 14.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20232120102398 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. А. С. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка М. В. Т. с ЕГН ********** и Р. А. С. с ЕГН *******************, действаща чрез своята майка и законен представител М. В. Т. с ЕГН **********, двамата ищци с адрес: гр.

Б., бул. „М.Л.“ № **, ет.*, ап.**, чрез адв. Д. С., с която срещу „Ф.Х.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П. ****“ № ** вх. „****“, е предявен, съгласно депозирани уточняващи исковата такава молби, съотв. вх. № 27293/29.07.2022г. и вх. № 30133/23.08.2022г., косвен иск с правно основание чл. 382, ал.1 КЗ, вр. с чл. 134, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ************* АД, ЕИК *************, със седалище и адрес управление: гр.С., район ***, бул. „Д.Ц.“ № *****, сумата от 26 324,49 лева /двадесет и шест хиляди триста двадесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение, поради настъпило застрахователно събитие "смърт на застрахованото лице“ по Договор за корпоративна застраховка „Спокойствие с FiHealth“ на получателите на кредити от 30.09.2013г., сключен между „********************** /като застраховащ и трето ползващо се лице/ и „***************“АД /като застраховател/ за застраховане на изпълнението по Договор № 002LD-R-003372/28/04/2017г. за банков кредит „Жилищен ипотечен кредит право на избор“, сключен между „****************“ АД /като кредитор/ и наследодателя на ищците – А.С. С., починал на 24.11.2020г. /като длъжник/, която сума е формирана като непогасената част от остатъка по кредита, включващ редовна и просрочена главница, и редовна лихва, изчислени към датата на настъпване на застрахователното събитие.

С Определение № 5465/05.10.2022г., на осн. чл. 26, ал. 4 ГПК, като 1 носител на спорното материално право „******************, със седалище и адрес управление: гр.************************, е конституирана в качеството на съищец по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Е. М. от АК – П., е депозирал отговор на исковата молба, с който е направено възражение за местна неподсъдност на спора, доколкото седалището на ответното дружество е в гр. София, като се твърди неприложимост на специалните разпоредби на чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК. Наред с това се застъпва, че с оглед уточнения размер на претенцията – 26 324,49 лева, родовата подсъдност следва да се определи по реда на чл. 104, т. 4 от ГПК. Предвид това се иска прекратяване на производството по делото пред Районен съд – Бургас и изпращането му на Софийски градски съд или Софийски районен съд.

Съдът, след като се запозна с така направеното възражение по реда и в срока по чл. 119, ал.4 ГПК, намира същото за основателно.

От извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че ответникът „*****“ АД, ЕИК *******, е с регистрирани седалище и адрес на управление в гр.

***********************, а съищецът

**********************“ АД, ЕИК ********, е с регистрирани седалище и адрес управление в гр.**********************************.

Неприложима в разглеждания случай е предвидената в чл. 115, ал. 2 ГПК особена местна подсъдност по искове за непозволено увреждане на увреденото лице срещу застраховател. Изводът за последното се обосновава от обстоятелството, че настоящата искова претенция произтича от неизпълнение на задължение по сключен между ответното дружество /като застраховател/ и съищеца „************************** /като застраховащ и трето ползващо се лице/ Договор за корпоративна застраховка „Спокойствие с FiHealth“ на получателите на кредити от 30.09.2013г. за застраховане на изпълнението на А.С. С. по Договор № 002LD-R-003372/28/04/2017г. за банков кредит „Жилищен ипотечен кредит право на избор“, сключен между последния и „****************, а не от фактическия състав на непозволено увреждане. В този смисъл са и Определение № 60391/11.11.2021г. по ч. т. д.

№ 2223/2021г. на ВКС, I т.о. и Определение № 87 от 21.02.2020г. на ВКС по ч. т. д. № 2870/2019г., I т.о., ТК, съгласно които от систематичното място на нормата на чл. 115, ал. 2 ГПК и от нейното съдържание се извежда необходимост от установяване на фактически състав, съдържащ като твърдян, респективно доказан, факт на непозволено увреждане, с оглед на който е уредена възможността на увреденото лице да предяви иск срещу застрахователя на делинквента за обезщетяване на вредите при преференциално опредЕ. местна подсъдност, и в този смисъл особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. Както бе посочено по-горе, настоящата искова претенция е основана на договорната отговорност на ответното дружество като застраховател, а не на непозволено увреждане, още повече, че в разглежданата хипотеза и самото застрахователно събитие /смърт, вследствие на заболяване от COVID -19/ не може да бъде разглеждано като такова.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на ответника за 2 принципна неприложимост в разглеждания случай на особената местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Легална дефиниция на понятието „потребител“ е дадена в §13, т.1 от ДР на ЗЗП, съгласно която това е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по закона действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Наред с това, в чл. 2, ал. 2 от КЗ е дадена легална дефиниция на понятието "ползвател на застрахователни услуги", като е предвидено, че това са застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Ищците – наследници на А.С. С. и процесуални субституенти на съищеца „**************** действително нямат качеството на потребители при предявения иск с правно основание чл. 382, ал.1 КЗ /не са и титуляри на спорното материално право/, но като застраховащ и трето ползващо се лице по процесния Договор за корпоративна застраховка „Спокойствие с FiHealth“ на получателите на кредити от

30.09.2013г. съищецът

„********************** притежава качеството "потребител на услуга" по смисъла на §13, т.1, вр. с т.14 от ДР на ЗЗП, съответно разполага с правото на избор на местна подсъдност по чл. 113 от ГПК. В тази връзка и Определение № 268/09.04.2010г. на ВКС по ч. т. д. № 148/2010 г., II т.о., съгласно което изборната подсъдност не е обусловена от вида на потребителите и разграничаването им на физически и юридически лица.

В конкретния случай обаче, искът е предявен от процесуални субституенти на потребителя /предявен е като косвен такъв/, като „избраната“ местна подсъдност е с оглед техния адрес в гр. Бургас, а не по седалището на потребителя /съвпадащо в случая със седалището и на ответника/. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 518 от 25.11.2016г. на ВКС по ч. т. д. № 1855/2016г., I т. о., ТК, в случай, че предмет на косвения иск по чл. 134 ЗЗД са права на потребител, няма основание да се приеме, че потребителят не може да се ползва от закрилата на чл. 113 ГПК, от което следва, че неговото право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК може да бъде упражнено и от процесуалния му застъпник, но само в полза на потребителя, като искът се заведе по седалището/съответно постоянния или настоящ адрес на потребителя. В цитираното определение изрично е посочено, че процесуалният субституент не е носител на самото право на избор по чл. 113 ГПК, тъй като упражнява правото си на иск в защита на чуждо материално право, поради което и не представлява упражняване от процесуалния субституент на правото на избор на потребителя по чл. 113 ГПК предявяване на иска по седалище на процесуалния субституент, различно от седалището/постоянния или настоящ адрес на потребителя, носител на материалното право, предмет на спора.

3

Предвид всичко гореизложено и липсата на валидно упражнено от потребителя право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, приложима в настоящия случай е общата местна подсъдност по чл. 108, ал.1 от ГПК, съгласно която искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище.

Доколкото седалището на ответника „*********************** е в гр.

С., то своевременно направеното от ответника възражение по чл. 119, ал.4 ГПК е основателно и следва да бъде уважено, като производството по настоящото дело, образувано пред Районен съд – Бургас, следва да бъде прекратено и изпратено на компетентния съд.

Съобразявайки горното, разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК и цената на иска, опредЕ. по чл. 69, ал. 1, т.1 ГПК, а именно – стойността на спорното материално притезателно право на съищеца „********************, като трето ползващо се лице по застрахователния договор, да получи плащане на претендираното застрахователно обезщетение по него в размер на 26 324,49 лева, чиито компоненти (начин на формиране на обезщетението ) са посочени в разпоредбата на чл. 382, ал. 1 КЗ, съдът намира че делото следва да бъде изпратено по компетентност на Софийски градски съд.

Следва да се отбележи, че доколкото съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 138 от 05.01.2016г. на ВКС по т. д. № 1727/2014г., II т.о., ТК и др., правният интерес на наследниците на застрахования по застраховка "Живот" или "Злополука" кредитополучател да предявят иск по реда на чл. 134 ЗЗД срещу застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на банката е обусловен от твърдения на последните, че имат качеството на кредитори спрямо банката (т.е. че имат вземане срещу нея например за недължимо платени от тях след датата на застрахователното събитие суми по кредита, с оглед бездействието й да претендира плащане на същите от застрахователя, което вземане предвид това може към момента на предявяване на иска да е неясно като размер) и в този смисъл предявяването на правата на банката чрез косвения иск е именно с цел запазване/увеличаване имуществото на последната с оглед бъдещото удовлетворяване на наследниците като нейни кредитори, а не е обусловен от качеството им на длъжници (наследници на задължения), то не е налице активно субективно съединяване искове, съобразно наследствените квоти на процесуалните субституенти.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2398/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, 64-ти състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Препис от определението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.

4

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5