Присъда № 23 от 14.07.2023, Районен съд - Луковит

МОТИВИ към Присъда №23 от 14.07.2023 г. по НОХД №103 по описа на Луковитския районен съд за 2022 г.

Съдебното производство е образувано по внесения от Районна прокуратура гр. Ловеч, Териториално отделение гр. Луковит обвинителен акт по досъдебно производство № 128/ 2018 г. по описа на РУ МВР Луковит, с който е повдигнато обвинение срещу П. К. П. с ЕГН ********** от с. Т., община Луковит за това, че на 05.05.2018 г. около 11.30 часа, в село Т., в пункт за изкупуване на черни и цветни метали на „И......“ **** причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно средна телесна повреда на Р. Б. Ш., от с. Т., изразяваща се в травматично избиване на горен десен четвърти зъб, счупване до нивото на венеца на горен десен кучешки зъб, травматично разклащане на три долни зъба /ляв централен резец, десен централен резец и ляв страничен резец/, довели до трайно затруднение на отхапването, говора и дъвченето и лека телесна повреда на Г. К. П. от с. Т., изразяваща се в разкъсно-контузна рана на челото, с последващо зашиване, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК временно и неопасно разстройство на здравето, като престъплението е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3-то и т. 12, предл. 1-во, вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 2, предл. 3-то, хип.

2-ра от НК.

Настоящото производство пред първоинстанционния съд е второ по ред.

Друг съдебен състав се е произнесъл с Присъда №260009/07.06.2021 г. по НОХД №140/2019 на РС Луковит, с която е признал подсъдимия за виновен в извършване и на престъплението, като му е наложил наказание от две години лишаване от свобода и на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението му за изпитателен срок от три години. С присъдата са били уважени и гражданските искове на пострадалите Р. Ш. – за 6 000 лв., и Г. П. – за 2 000 лв., представляващи обезщетение на причинените неимуществени вреди, заедно с лихвите от датата на деянието. Всички разноски били възложени в тежест на подсъдимия.

По повод въззивна жалба от подсъдимия, подадена чрез защитника му адв. Ц. Ц. с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание, съществени процесуални нарушения, въззивната инстанция с Решение №35/19.04.2022 г. по ВНОХД 1

№532/21 на ОС Ловеч е отменила присъдата по НОХД №140/19 на РС Луковит и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Прието е, че първият съд е допуснал съществени процесуални нарушения при събирането на доказателства.

Пострадалите Р. Ш. и Г. П. са конституирани при първото разглеждане на делото в качеството на страни – частни обвинители и граждански ищци, и не са губили това си качество, доколкото тяхното участие не е било предмет на обжалване пред въззивния съд.

В съдебно заседание (второ по ред) пред първа инстанция прокурорът поддържа повдигнатото обвинение по чл. 131 ал.1 т.4 и т.12 и чл. 129 ал.1 от пр.2-ро, пр.3-то НК. Счита, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, е безспорно установена и в хода на съдебното производство. Телесните повреди, техният характер и начин на причиняване, били установени от писмени доказателства, показанията на пострадалите и тази съвкупност на доказателства е потвърдена от вещите лица, които установяват както начина на причиняване, така и техния характер.

Прокурорът счита, че не следва да се кредитират показанията на пострадалите, дадени в проведеното съдебно заседание на 28.03.2023г., с които се е отрекъл от част от предходните си показания. Прокурорът счита за дискредитирани и показанията на св. Й. В., за който няма доказателства да е бил очевидец, както и вътрешна противоречивост на показанията му.

Отхвърля като недоказана тезата на подсъдимия, че той не е автор на деянието. Пледира за виновност на П. и иска да му се наложи наказание две години „Лишаване от свобода“ с отложено изпълнение за три години изпитателен срок.

Частните обвинители и граждански ищци – Р. Ш. и Г. П., се представляват от повереника си адв. Ц. А., който счита обвинението за доказано и се позовава на свидетелските показания на В. В., на пострадалите, както и на другите източници. Поддържа и гражданските искове, като обръща внимание, че обезщетението е претендирано към 05.05.2018 година, а към момента пострадалият Ш. с тази сума не би могъл да покрие дори разходите за възстановяване на зъбите. Значимостта на избитите и извадени зъби за дъвченето и говоренето, счита за изяснена от вещото лице. Адв. А. се съгласява, че с разколебаването на свидетеля при последния разпит, но 2 обръща внимание, че е отговорил, че „си има Господ!“, което според повереника насочва към опит да му се въздейства предвид това, че двамата с подсъдимия живеят в едно село. Пледира за осъждане на подсъдимия и уважаване на гражданския иск в пълен размерр. Относно пострадалата П. също пледира за доказаност на авторството и вината на извършеното спрямо нея, както и за наличие на предпоставки да бъде уважен предявеният от нея иск, като бъде съобразено, че белегът от челото й е неизличим и е за цял живот. Оспорва достоверността на показанията на бащата на подсъдими, който би защитил сина си, независимо от това, което е видял. Оценява като услужливи показанията на св. Й. В., а така също е като неспособни да опровергаят обвинението. Цялостната деятелност на извършителя, според повереника, покрива критериите за хулигански подбуди като квалифициращ признак. Затова пледира за справедлива присъда и цялостно уважаване на двата иска, предявени от Г. К. П. и Р. Богаданов Ш..

Защитникът адв. Ц. Ц. пледира за оправдаване на подсъдимия, като счита, че фактическата обстановка, установена с отменената присъда по НОХД№140/2019г. е неотносима за настоящия процес, в който единствените свидетели, които поддържат тезата на обвинението, са само пострадалите лица и никой друг от разпитаните свидетели. Изразява недоумение от това, че записа от подадения сигнал на телефон 112 се чува гласа на Р. Ш., който съобщава, че „К./З./ и сина му“ са го били, а според обвинението този К. отпада като извършител. Абсолютно всички свидетели, които се явиха казаха че са били на територията на базата, която е частна собственост и никой не е възприел някакъв скандал и счита за недопустимо обвинението да ги игнорира, избирайки само определени лица, на които да се довери. Изтъква липсата на веществено доказателство – вилата, с която се твърди, че са причинени нараняванията. Обръща внимание и на обстоятелството, че според пострадалите им е било платено за предадените метали, което счита за нелогично, ако действително е имало инцидент при предаването им.

Значителният период от време до извършване на прегледите счита, че също не изключва да са възникнали други събития, в резултат на които да са пострадали. Относно гражданските искове счита, че няма никакви доказателства за претендираните размер на обезщетенията, напротив, че има доказателства, че Ш. страда от пародонтоза и има здравословни проблеми.

Пледира подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като 3 претендира и разноски.

Подсъдимият П. П. дава обяснения по случая, но не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и като съобрази становищата на страните, прие следното:

По фактите

Подсъдимият П. К. П. е роден на 1****************

Пострадалите Р. Б. Ш. и Г. К. П. са съпрузи и родители на три деца, които също живеели в с. Т. и осигурявали доход на семейството си от обща работа и продажба на метални отпадъци от бита. Често предавали отпадъци н а пункт за изкупуване на черни и цветни метали на фирма „И......“ **** управлявана от св. К. П. У. (баща на подсъдимия), по повод на което се познавали лично и с двамата.

Н а 05.05.2018 г. рано сутринта пострадалият Р. Ш. потърсил своя познат – св. В. Л. В., за да го превози с личния си товарен автомобил (бял микробус) до с. М., където трябвало да почисти двор на изгоряла къща, от която щял да събере стари метали. След като свършил работата и натоварили битовите метални отпадъци в микробуса, потеглили към пункта на фирма „И......“ ЕООД в с. Т., а пътьом взели и пострадалата Г. П., за да им помага.

Тримата пристигнали с микробуса в пункта около 11,30 часа, където ги посрещнал подсъдимия П. П.. Пострадалият Р. Ш. започнал да разтоварва отпадъците за предаване и в този момент между двамата възникнал спор, провокиран от това, че металите не били сортирани и изчистени.

В този момент неочаквано подсъдимият взел намиращата се наблизо вила в ръцете си, след което с дръжката й нанесъл силен удар в областта на устата на пострадалия Р. Ш., заедно с което го псувал. Пострадалият паднал на земята, а подсъдимият продължил да му нанася удари по тялото и по главата с ритници.

Пострадалата Г. П. се изплашила за съпруга си и опитала да спре подсъдимия, който в отговор й нанесъл със същия предмет удар по главата в областта на челото.

Св. В. В., който в този момент бил в товарната част на микробуса, чул 4 виковете и излязъл да види какво се случва, но подсъдимият П. започнал да псува и него, като го подгонил с вилата. Св. В. успял да избяга от базата, изоставяйки товарния си автомобил там.

Малко по-късно пострадалите Ш. и П. също напуснали пункта с микробуса на избягалия св. В. В. и се отправили към гр. Луковит да търсят медицинска помощ във Филиала на Спешната медицинска помощ. От сградата на болницата пострадалият Р. Ш. подал сигнал за случилото се на телефон 112, като в 12:44 часа заявил, че той, жена му и още едно момче са „пребити като кучета“ от К. „З.“ и неговия син, поради което иска да дойде полицията.

Двамата пострадали били прегледани във ФСМП – Луковит, където около 13,00 часа им била оказана спешна помощ, документирана надлежно в медицинските регистри, в които били отразени медико-биологичните признаци на уврежданията им: Г. П. била с разкъсно-контузна рана на челото, която била обработена хирургично и й бил направен хирургичен шев, заедно с направена венозна инфузия заради силно главоболие и световъртеж, а при Р.

Ш. била констатирана контузия в областта на устната кухина с екстерпация на зъби, за което бил насочен към стоматолог.

Междувременно в 12,52 часа в ОДЧ на РУ Луковит бил получен сигналът на Ш. и въз основа на устното съобщение на дужерния служител Д.Т. до дежурния разследващ полицай в условията на чл. 212, ал. 2 НПК започнало досъдебно производство №128/18 г. по описа на РУ Луковит с извършване на първото действие по разследването – освидетелстване на пострадалия Р. Ш., извършено в 16,00 часа.

По-късно в рамките на същия ден (5.05.2018 г.) пострадалият Ш. посетил катедрата по Съдебна медицина към Медицинския университет в гр.

П., където бил прегледан от доц. д-р Д.Д., който констатирал прясно избиване на два горни зъба в дясно (четвърти и шести), счупване до нивото на венеца на трети горен десен зъб и тежка луксация (разклащане) на три предни долни зъби; разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, кръвонасядания по лицето и гърба, охлузване на десен лакът. Констатациите били потвърдени от впоследствие направената рентгенова снимка и консултация с лицево-челюстен хирург, предписал антибиотично лечение за възпаление на разкъсаните меки тъкани.

5

Вечерта на 5.05.2018 г. подсъдимият П. П. и баща му – св. К. У., били извикани в сградата на РУ Луковит, за да дадат обяснения по случая, но и двамата отказали. Относно подсъдимият П. П. има данни, че бил задържан по реда на ЗМВР за кратко и свободен, поради това, че състоянието му не е позволявало това.

В хода на досъдебното производство травматичните увреждания на пострадалите са изследвани експертно от назначените Съдебно-медицински експертизи. Д-р М. Г. – съдебен лекар, е дала заключение, че трамвите на пострадалата Г. К. П. – разкъсно контузна рана на челото, с последващо хирургично зашиване на раната, представлява временно и неопасно разстройство на здравето, което е причинено от удар с твърд тъп предмет и отговаря на механизма, съобщен от пострадалата. Впоследствие е назначена и разширена експертиза, изготвена от доц. д-р П. Л. (съдебен лекар), д-р П. Д.