Решение № 260516 от 08.09.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№…………/……...2020 година, гр.

Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ

ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА –МЛ.С. при участието на секретаря Елка Иванова разгледа докладваното от съдия Мая Недкова въззивно гражданско дело № 1242 по описа на ВОС за 2020год. за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №

19631/09.03.2020г. от П.М.М., с ЕГН ********** и адрес ***,чрез пълномощник срещу Решение

№ 834/20.02.2020г. по гр.д. № 5454/2019г. на ВРС, 41 св., с което е ОТХВЪРЛЕН ИСКА на въззивника против Община Варна, ***, с правно основание чл. чл. 124 от ГПК, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот с идентификатор №*** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-40/14.07.2008г. на изп. директор на АК, с площ от 490 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс и адрес на имота гр.Варна, район „Младост“, ж.к. „Възраждане“ №83, при граници и съседи: имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***,

*** и ***.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен, като основателен и доказан.

Излагат се твърдения, че в съставения АОС Общината се е позовава на общо нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска, което не сочи на конкретно фактическо основание. Дори и да се приеме, че имотът е бил държавна собственост , не са налице основанията за трансформирането му в общинска такава по парг.42 от ПЗР към ЗИДЗОС /обн.ДВ бр.96 от 1999 г./ , т.к. липсват доказателства , че имотът е отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни устройствени планове. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.Излага, че изводите на съда противоречат на материалния закон. От 2000г. ищцата е упражнявала фактическата власт върху имота. При съставянето на АОС Общината се е позовала на общо нормативно основание т.к. липсват доказателства, че имотът е отреден за жилищно строителство, за обществени и благоустройствени мероприятия. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от Община Варна, чрез процесуалния и представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението.

В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, молят жалбата да бъде отхвърлена,а решението потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от П.М. ***, БУЛСТАТ ********* отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответната община не е собственик на недвижим имот с идентификатор №*** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-40/14.07.2008г. на изп. директор на АК, с площ от 490 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс и адрес на имота гр.Варна, район „Младост“, ж.к. „Възраждане“ №83, при граници и съседи: имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***,

*** и ***.

В исковата молба ищеца твърди, че е собственик на процесния имот с идентификатор №*** по КККР на гр.Варна, придобит въз основа на давностно владение в периода от 1998г. и понастоящем. През 2018г. предприела действия по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и установила, че Община Варна е съставила АЧОС № 10050/12.12.2018г. Оспорва ответната община да е собственик на имота, както и да го е придобила чрез някои от предвидените в чл. 2, ал.1, т.2 ЗОС способи.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Твърди, че процесният имот с идентификатор № *** представлява ПИ 100 по КП от 1986г. на ж.к. „Възраждане“ IV м.р. Със Заповед № 154а/29.01.1990г. на Председателя на ИК на ОбНС –Варна ПИ 100, находящ се в местност „Планова“ гр.Варна, собственост на Ж.М.Т.е отчужден в полза на държавата за предвиденото по ЗРП мероприятие ж.к.

„Възраждане – IV м.р. – детски дом“. Със Заповед № 749/09.04.1990г. на Председателя на ИК на ОбНС – Варна за собственика Ж.М.Т.е определено обезщетение - жилище в жилищен блок №82, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Възраждане“ – IV м.р. С обезщетяването на лицето процедурата по отчуждаване приключила и процесният имот станал държавна собственост. С влизане в сила на § 42 ПЗР ЗОС е настъпила трансформация на частна държавна собственост в общинска такава върху застроени и незастроени урегулирани имоти, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни градоустройствени планове. По отношение на процесния имот бил приложим въведения с §1 от ЗД на ЗС мораториум, съгласно който до 31.12.2022г. давността спира да тече. Твърди ,че моментът на съставяне на акта за общинска собственост е без правно значение, тъй като Община Варна придобила собствеността върху процесния имот ex lege.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който е допустим доколкото между страните е налице спор относно принадлежността на правото на собственост върху имота, т.е. налице е конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект- процесния ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.Варна, находящ се гр.Варна, район „Младост“, ж.к. „Възраждане“ № 83.

Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на отрицателен такъв, обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството му на страна, заявяваща право на собственост върху имота, единствено ответникът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване съществуването на отричаното от ищеца право на собственост, т.е. наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание, като обори възраженията на ищеца,че такова право не е възниквало/не би могло да възникне, както е в настоящия случай. Именно установеността на правото на собственост на ответника към момента на приключване на устните състезания по делото определя изхода от спорното правоотношение, респективно – преодоляването на евентуалната колизия на права между страните.

Безспорни по делото са фактите:

Община Варна е съставила АЧОС № 10050/12.12.2018г. за процесния имот с идентификатор № ***, с площ от 490кв.м. с посочено правно основание за придобиване на собствеността чл.2, ал.1, т.2 ЗОС във връзка с §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 101, том XV, дело № 5437/06.12.1967г. на варненски нотариус Ж.М.Т.е придобила собствеността върху 475 кв.м. ид.ч. от лозе в местност „Планова“, варненско землище, цялото от 1000 кв.м., с граници: наследници на К.Х., път и ДЗС „Д. Кондов“ /л.50/.

На 04.01.1990г. е съставен оценителен протокол от комисия назначена със Заповед № 1512 от 31.05.1989г. на председателя на Изпълнителния комитет на Варненски общински народен съвет на имот находящ се в гр.Варна, местност „Планова“, пл.№ 100, дворно място, собственост на Ж.М.Т., придобит с н.а. № 101, том XV, дело № 5437/1967г.

.

Със

Заповед

№ 154а от 29.01.1990г. по чл. 98 от ЗТСУ на Изпълнителния комитет на ВОбНС в полза на държавата е отчужден недвижими имот, находящ се в м. „Планова“, пл.№ 100 гр.Варна, собственост на Ж.М.Т.за предвидено по застроителния и регулационния план мероприятие, а именно имот, придобит с н.а. № 101, том XV, дело № 5437/1967г.

С допълнителна Заповед №749/09.04.1990г. по чл.100 ЗТСУ на Председателя на ОбНС –Варна Ж.Т.е обезщетена със жилище в бл.№ 82,ж.к.“Възраждане“ IV м.р., гр.Варна.

Видно от известие – л.

55 от делото , същата е връчена на Т., не е обжалвана и е влязла в сила.

С молба декларация от

03.04.2018г. ищцата – П.М.М. е започнала процедура по реда на обстоятелствена проверка за признаване правата й върху имота.

По делото не е спорно, а и се установява от неоспорените и приети заключения по СТхЕ, които съда кредитира, че за процесния имот с ид.№ *** по действащата кадастрална карта на гр.Варна, одобрена със зап.№ РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК са налични следните предходни планове и карти:

В КП „Северно –Възраждане“ от 1983г. в М 1:2000 имота представлява лозе и е нанесен с № 1615, без име в разписния лист.

В ЗРП на ж.к. „Възраждане“ – IV-ти микрорайон, одобрен със зап.№ 24/03.1989 в М 1:500 процесният имот е нанесен с № 100, записан в разписния лист на Ж. М. Т.. Отреждането на терена, в който попада имота е за „детско заведение“. Имот № 100 е графично идентичен на процесния имот.

В кадастралната карта на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК процесния имот е нанесен с ид.№ ***, с площ от 490 кв.м., трайно предназначение на територията „урбанизирана“, с начин на трайно ползване: „за друг обществен обект, комплекс“.

Процесният имот е ограден от всички страни с телена мрежа на бетонови колове. Входната врата е метална. Имотът е засят с лозови насаждения, както и овощни дръвчета. Лозето е с бетонови колове на телена конструкция, като мястото се обработва.

От събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства, чрез разпит на водените от ищеца свидетели – М.А.В. и К.Г.К. и двамата без връзка и родство със страните, чиито показания съда кредитира, доколкото се базират на лични впечатления се установява, че от 2001-2002г. П.М. има място във Възраждане -4, което е не повече от 600.00 квадрата Същите не знаят как го придобила, но свидетелстват, че го е заградила / 1996-200г./ с телена ограда и го обработва. В мястото има лозе,овошки. Св. В. излага, че от М. знае, че е оградила мястото, защото било изоставено.

За да бъде основателната претенцията на ищеца,освен необходимостта от положителен извод досежно осъществяваната от ищеца трайна, явна и необезпокоявана фактическа власт по отношение на процесния имот с намерение за своене в изискуемият за това период от време – 10 години, съгласно чл.79 от ЗС, което съда приема за доказано с оглед събраните гласни доказателства и липсата на такива за оборването им, следва да е налице и липса на законови пречки за придобиване на собствеността съгласно индивидуалните характеристики на спорния имот.