Решение № 150 от 27.02.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Добрич, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20223230100638 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производстовото по делото е образувано въз основа на искова молба вх.№ 531/11.03.2021г., подадена от „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с която срещу А. П.

Н. с ЕГН: ********** от ***, е предявен иск за установяване вземането на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 3719/2021г по описана РС Добрич за следните суми:

-2559,37 лв., представляваща стойността на предоставените на ответникът ВиК услуги - за ползвана, пречистена и отведена вода, за периода 01.12.2019г. - 21.01.2020г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване;

- 462,75 лв. - обезщетение за забава начислено за периода 31.01.2020г.26.11.2021г.;

В обстоятелствената част на исковата молба се сочат следните твърдения: Ответникът А. П. Н. с ЕГН: ********** е ползвател на услугите на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД и като такъв има открита индивидуална партида с кл.№ 62175 за обект, находящ се на адрес: ****.

Предвид наличието на открита индивидуална партида ищецът по делото е изпълнявал задължението си да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в качеството му на потребител.

В съответствие с посочените нормативни изисквания, инкасатор на Оператора ежемесечно е отчитал потреблението на длъжника и надлежно е отбелязал в карнета съществуващата консумация.

Предвид което, задълженията на длъжника за периода 01.12.2019г. 21.01.2020., възлизат на 2559,37 лв., а по фактурите както следва:

Фактура № ***/31.12.2019г. на стойност 2552,46лв.

Фактура№***/21.01.2020г. на стойност 6,91лв.

1

Предвид това, че ответникът по делото не е заплатил дължимата от него сума в установените срокове, а именно в тридесетдневен срок от издаване на фактурите, то същият дължи и обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД , изчислено в размер на законната лихва, считано от датата на забавата на всяко едно непогасено главно парично задължение, което възлиза на 462,75лв.

Към исковата молба са представени следните писмени доказателства:Общите условия за представяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, Фактура № *** от 31.12.2019г.,

Фактура № ********** от21.01.2020г.,Констативен Протокол за извършена проверка № 007424 от 21.01. 2020г.,Покана за Доброволно изпълнение № 003288 от 28.01.2020г, Споразумение (при съсобственост на партида) от 04.12.2019г, Констативен протокол за извършена проверка № 007398 от 04.11.2019г. и Предписание № 034122 от 04.11.2019г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, представляван от назначения му особен представител депозира отговор на исковата молба. Искът се оспорва, като се навеждат следните релевантни възражения:

-ответникът не е потребител на предоставяните от ищцовото другество стоки иуслуги;

-липсват доказателства как е начислено търсеното вземане, не става ясно как ищецът е определил реалното или предполагаемо количество изразходвана вода, за какъв период, съответно как е определен точно този размер на задължението на потребителя;

-акцесорният иск е неоснователен поради неоснователност на главната претенция;

- оспорват се приложените към исковата молба два констативни протокола, споразумение и предписания;

- липсва доказателство за връчване на документа, с който се претендира плащане, поради което не се дължи главното задължение, както и обезщетение за забава;

В открито заседание ищцовото дружество, представлявано от юрисконсулт, по реда на чл.143 от ГПК уточнява, че партидата на ответника е открита съгласно споразумение, сключено между петима съсобственици на имоти, както е и начеслена процесната сума.

В открито заседание ответникът, чрез назначения му особен представител уточнява, че оспорва подписа върху представените от ищеца доказателсства.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори от страните по делото, че ищецът е експлоатационно предприятие, извършващо услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на води за гр.Добрич.

Видно от приложеното ч. гр. дело № 3719/2021 г. Добричкият районен съд със заповед № 1475/02.12.2021 г. е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ А. П. Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на КРЕДИТОРА „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми: 1) 2 559,37 лева, представляваща дължима сума за използвани водоснабдителни услуги в периода от 01.12.2019 г. до 21.01.2020 г., за обект:

***, кл. № ***, ведно със

2 законната лихва от подаване на заявлението – 29.11.2021 г. до окончателно плащане на сумата; 2) 462,75 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2559, 37 лева, за периода от 31.01.2020 г. до 26.11.2021г.;

3)

110,

44 лева

(държавна такса и юрисконсултско възнаграждение),представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело№ 3719/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.Съобщението до длъжника е изпратено до регистрираните постоянен и настоящ адрес. Тъй като длъжникът не е открит и не се е намерило лице от домашните му, съгласно да получи съобщението, длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото. На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на длъжника с изтичане на срока за получаването й от канцеларията на съда.

При служебна проверка в ТД на НАП Варна, офис Добрич, е установено, че длъжникът няма регистрирани трудови договори към настоящия момент. В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с разпореждане № 534 от 28.01.2022 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 638/2022 г./ срещу длъжника, като е предявил иск за установяване съществуване на вземането му относно процесните суми.

На осн. чл. 193, ал. 3 от ГПК е открито производство по оспорване истинността на констативен протокол за извършване на проверка №007398/04.11.2019г. /лист 24/, предписание № 034122/04.11.2019г. /лист 25/, и споразумение от 04.11.2019г. /лист 23/, сключено между Д.Х.Й., С.Х.П., Н.Х.Й., К.Д.И. и А. П. Н. във връзка с подписите срещу името на А. П. Н..

По делото е представен констативен протокол №007398 с поправена дата 04.11.2019г. Съгласно съдържанието на протокола наследниците на починалото лице Х.Й.Г. с адрес ***, обитателите на имота съгласни да поемат дълга натрупан от повреден водомер, а именно Д.Х.Й., С.Х.П., Н.Х.Й., К.Д.И. и А. П. Н. с ЕГН **********, са се съгласили да изплатят натрупаното задължение на обща стойност 12719,77лв. по равно, като дълга се разсрочи.

В този смисъл е съставено предписание от 04.11.2019г., в което същите лица признават задължението на наследодателя си в общ размер на 12719,77лв.

От същата дата е съставено споразумение Д.Х.Й., С.Х.П., Н.Х.Й., К.Д.И. и А. П. Н. с ЕГН **********, в качеството си на собственици на имот в ***№42/72 да разделят и заплатят задължението по партидата.

Представено е и копие от Общите условия за предоставяне н а ВиК услуги на потребителите от „ВиК” ЕООД гр.Добрич, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год. Съгласно общите условия основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги, в 30-дневен срок след датата на фактуриране (чл.33, ал.2). Съгласно чл.22 от същите, изразходваните количества питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора. Уреден с общите условия в раздел втори е и редът за отчитане на количествата питейна вода, като според ал.1, т.2 на чл.23, показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период, не по3 дълъг от три месеца – за потребителите по чл.3, т.1 (питейно-битови нужди).

Предвидено в ал.4 на чл.23 е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.

По повод откритото производство по оспорване автентичността на документ е допусната съдебно-графологическа експертиза.

Съгласно неоспореното заключение на вещото лице, подписите срещу името на А. П. Н. в констативен протокол за извършване на проверка №007398/04.11.2019г., предписание № 034122/04.11.2019г. и споразумение от 04.11.2019г. не са изпълнени от А. П. Н..

Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза установява редовно водено счетоводство от ответника, водените задължения на ответника посчетоводните книги на ищеца за предоставените услуги на обекта на ответника с адрес **** за периода 01.12.2019год. - 21.01.2020год са в размер на 2559.37лв. по две фактури:

>

№***/31.12.2019год. на стойност 2552.46лв.

>

№***/21.01.2020год. на стойност 6.91лв.

От ответника няма извършвани плащания на задълженията по двете фактури.

Вещото лице изчислява размера на обезщетението за забава в изплащането на главното задължение за периода от 31.01.2020год. до датата на подаване на заявлението -26.11.2021год., в размер на 439.36лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Така предявените искове са положителни установителни и следва да се квалифицират съответно по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 отГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

За ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед № 1475/02.12.2021г. по ч. гр. дело №3719/2021г. по описа на ДРС, и доколкото заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и от общите условия за получаване на услугите В и К.

Възраженията на ответника, представляван от особенияя представител по същество представляват възражения срещу качеството му потребител.

Според чл. 3 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което правило се повтаря и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от Общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: юридически или физически лица собственици или носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката ѝ.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на 4 потребителите от ВиК оператор – Добрич. Доказателства за това, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния период, не се представиха по делото.

Ищецът не установи, че именно А. Н. е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същия да е собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя. Не се доказа в полза на ответника да е учредявано ограничено вещно право върху имота. Представеното по делото споразумение, което носи подписа на ответника е успешно оспорено, като следва да се приеме, че ответникът не е признавал качеството си на съсобственик за водоснабдения имот, нито пък е признал дълга.