Определение № 1492 от 03.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1492 гр. Стара Загора, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500782 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от “А.с.в.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от Изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт И. Н. против разпореждане № 2262 от 21.10.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1152/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. М. Ф. за сумите: 4189,27 лв. - главница за периода от 09.09.2022 г. до 10.07.2025 г., 1702,09 лв. - договорна лихва за периода от 09.09.2022 г. до 10.07.2025 г., 281.06 лв. - мораторна лихва за периода от 10.08.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда 13.10.2025 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда 13.10.2025 г. - до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски: държавна такса в размер на 104,93 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения. Излага подробни съображения. Моли да бъде отменено и вместо него постановено издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на разноски.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на А.с.в.

ЕАД, *** , със седалище и адрес на управление:гр.С., *** (столица), представлявано от Изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт И. Н. Н. с адрес: гр. С., *** (столица) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 1

ГПК за неизплатени цедирани вземания срещу длъжника С. М. Ф., ЕГН:

**********, Настоящ адрес: гр. К., ***, за сумите: 4189,27 лв. - главница за периода от 09.09.2022 г. до 10.07.2025 г., 1702,09 лв. - договорна лихва за периода от 09.09.2022 г. до 10.07.2025 г., 281.06 лв. - мораторна лихва за периода от 10.08.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда 13.10.2025 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда 13.10.2025 г. - до окончателното изплащане на задължението.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит с № MT********** сключен на 11.7.2022 г. между „М.Л.“ ЕАД, като Заемодател и С. М. Ф. като Заемател, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за потребителски кредит, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 4270 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Кредиторът е превел кредитните средства по лична банкова сметка на Кредитополучателя. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 6111,88 лева.

Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 1841,88 лева. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 10.7.2025 г., на 36 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.Срокът на договора е изтекъл на 10.7.2025 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.При забава в плащането на месечна погасителна вноска, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница.На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 10.9.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда.Общият размер на начислената лихва за забава е 281,06 лева.

Твърди се още,че на 14.5.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.5.2025 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „М.Л.“ ЕАД и „А.с.в.“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № MT********** от дата 11.7.2022 между „М.Л.“ ЕАД и С. М. Ф. е прехвърлено в полза на „А.с.в.“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането с Уведомително писмо с изх. № УПЦПМЛ/МТ********** от дата 22.5.2025 г. изпратено до длъжника с известие за доставяне, от страна на „А.с.в.“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедентите.

Претендират се направените по делото разноски: държавна такса в 2 размер на 104.94 лв. и юрисконсултско възнаграждение - 50,00 лв.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил изцяло заявлението, подадено от А.с.в.“ ЕАД, като е приел, че исканата заповед за изпълнение противоречи на закона, поради това не може да бъде уважена и следва да бъде отхвърлена на основание чл.411, ал.2, т.2, пр.1 от ГПК.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Заповед за изпълнение не се издава, ако искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; ако искането е в противоречие със закона или с добрите; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище, респ. обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Чл. 410, ал.3 от ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

С договорът за цесия се внася изменение в първоначалния договор, сключен с потребител, а именно настъпва промяна на кредитора.

Съгласно императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, в който то му е съобщено от предишния кредитор. /Тълкувателно решение № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК, представляващо задължителна съдебна практика/ Тази норма е предвидена, за да гарантира, че длъжника няма да изпълни на привиден кредитор, а изпълнението му ще погаси съществуващото му задължение.

Предвид, че в заповедното производство целта на кредитора е да се снабди с изпълнителен титул без провеждането на състезателно производство между страните, то следва, че част от правомощията на заповедния съд за съблюдаване защитата правата на потребителите се отнасят до проверка дали произтичащото от договора за потребителски кредит вземане е преминало надлежно в патримониума на заявителя и дали е породило действие спрямо длъжника.

Това свое правомощие съдът може да изпълни като се приеме, че по реда на чл.410, ал.3 от ГПК наред с договора за кредит, бъдат представени и доказателства за изменението на страните по този договор, а именно договорът за цесия и съобщението на цесията до длъжника.

3

В противен случай са напълно възможни хипотезите, при които длъжникът ще бъде затруднен да упражни ефективно правата си, напр. като възрази срещу издадена срещу него заповед за изпълнение само защото счита, че дължи на друг кредитор; не възрази в срока по чл.414а от ГПК, макар да е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, но на стария кредитор; не възрази по издадена заповед за изпълнение, защото не знае, че същата се отнася до правоотношение с различен от посоченият в заповедта кредитор, чието вземане би желал да оспори.

В случая заповедният съд е указал на заявителя да представи доказателства относно съществуващи облигационни отношения между цедента и цесионера и тези указания са били правилни, т.к. попадат в хипотезата на чл.410, ал.3 от ГПК - касае се до изменение на договора, сключен с потребител.

Указанията не са били изпълнени, поради което и на основание чл.411, ал.2 т.1 от ГПК заявлението законосъобразно е било отхвърлено.

Предвид гореизложеното Окръжен съд - Стара Загора намира обжалваното разпореждане за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.І-во ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2262 от 21.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1152/2025 г. по описа на Чирпанския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1492 гр. Стара Загора, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500782 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от “А.с.в.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от Изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт И. Н. против разпореждане № 2262 от 21.10.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1152/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. М. Ф. за сумите: 4189,27 лв. - главница за периода от 09.09.2022 г. до 10.07.2025 г., 1702,09 лв. - договорна лихва за периода от 09.09.2022 г. до 10.07.2025 г., 281.06 лв. - мораторна лихва за периода от 10.08.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда 13.10.2025 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда 13.10.2025 г. - до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски: държавна такса в размер на 104,93 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения. Излага подробни съображения. Моли да бъде отменено и вместо него постановено издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на разноски.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на А.с.в.

ЕАД, *** , със седалище и адрес на управление:гр.С., *** (столица), представлявано от Изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт И. Н. Н. с адрес: гр. С., *** (столица) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 1

ГПК за неизплатени цедирани вземания срещу длъжника С. М. Ф., ЕГН:

**********, Настоящ адрес: гр. К., ***, за сумите: 4189,27 лв. - главница за периода от 09.09.2022 г. до 10.07.2025 г., 1702,09 лв. - договорна лихва за периода от 09.09.2022 г. до 10.07.2025 г., 281.06 лв. - мораторна лихва за периода от 10.08.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда 13.10.2025 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда 13.10.2025 г. - до окончателното изплащане на задължението.