Определение № 13480 от 21.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13480 гр. София, 21.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20241110107749 по описа за 2024 година

ВЪЗРАЖЕНИЕ от съдия Иванка Болгурова – съдия-докладчик по гр.д. №7749/2024г. по описа на Софийски районен съд

С правно основание чл.8.3 от Правилата за определяне и поставяне на индекси на съдебните актове за резултатите от инстанционната проверка и от производствата за възобновяване на наказателни дела.

ОПРЕДЕЛИ:

В законоустановения двуседмичен срок, считано от връщането на делото в Софийски районен съд, изразявам несъгласие с поставения индекс „1-3а” на определение № 31196/31.07.2024г., като моля същият да бъде преразгледан като в случай, че въззивният съдебен състав, постановил съдебния акт по в.гр.д. №13680/2024г. по описа на СГС възприеме доводите ми за основателни, моля да бъде поставен индекс

1-4д.

Считам, че поставеният индекс 1-3а – изцяло отменен съдебен акт поради нарушение на закона, е напълно погрешен.

При поставяне на индекса от извършения инстанционен контрол следва да се отчете, че по въпроса дали и какво адвокатско възнаграждение се дължи на длъжника по заповедното производство, след проведено исково производство 1 е налице изключително противоречиво практика както на СГС, така и на ВКС. Съгласно част от съдебна практика – Определение №45/23.01.2019г. по ч.т.д. №3074/2018г. на ВКС, I ТО, Определение №140/19.03.2020г. по ч.т.д.

№236/2020г. на ВКС, II ТО и др., ответникът няма право на отделно адвокатско възнаграждение в заповедното производството за подадено възражение и такова не следва да му бъде присъждано в исковото производство, тъй като подаването на възражение не е израз на материалноправна защита и разноски в полза на длъжника не следва изобщо да бъдат присъждани. Съгласно друга практика на ВКС възнаграждението на процесуалния представител на длъжника се определя съгласно чл.7, ал.7, вр. ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според друга част от практиката, възнаграждението се определя съгласно чл.6, ал.1, т.1 НМРАВ, а според четвърта практика, споделена от настоящия въззивен състав, възнаграждението се определя съгласно чл.6, ал.1, т.5 НМРАВ. В цитираните съдебни актове е възприето, че производството по издаване на заповед за изпълнение се развива едностранно, в това производство длъжникът не е длъжен да мотивира възражението си, а би могъл да подаде възражение по образец, предвид липсата на законово изискване за мотивиране на възражението изходът от правния спор не е обусловен от мотивирането или липсата на мотивиране на възражението, т.е. съдът не изследва основателността на възражението. Доколкото по въпроса дали е дължимо възнаграждение за адвокат при подаване на възражение по чл.414 от ГПК и по какъв начин следва то да се определи, липсва тълкувателно решение, както и предвид съществуващата спорна съдебна практика, намирам, че поставеният индекс би следвало да бъде 1-4д.

Т о з и индекс 1-4д касае обективното наличие на противоречива практика на ВКС и липсата на постановено тълкувателно решение по този въпрос, какъвто е настоящият случай.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2